Историята на втората АЕЦ в дела и документи

Съществена част от документацията за "Белене" е недостъпна от 2004 г. досега

Решение "за" или "против" изграждането на ядрена централа и развитието на ядрената енергетика може да се вземе само след анализ и оценки, които са публично достъпни. Три седмици преди провеждането на референдума, в който гражданите са призовани да дадат своето мнение, такава информация липсва.

Подобен подход на непрозрачност и игнориране на обществения интерес не е "патент" само на настоящото управление. Той съпътства проекта АЕЦ "Белене" още от момента на неговото "възкресение" при правителството на НДСВ и ДПС през 2004 година.

През тези дни из медиите се разпространява определена информация за АЕЦ на площадка "Белене”, която ми се видя непълна, недостатъчна и лишена от съществени детайли. По тази причина си позволявам да напомня някои важни събития, особено в правен аспект:

Решението за изграждане (след прекратяването му през 1992 г.) на нова АЕЦ на площадка в Белене е взето на 29 април 2004 г. от Министерския съвет (кабинета Сакскобургготски). Като материал за дискусията в заседанието министрите имат на разположение обосновка от тогавашния министър на енергетиката и енергийните ресурси (МЕЕР) г-н Милко Ковачев в обем две страници и пет реда, без приложения. От представените впоследствие доказателства в съда става ясно, че материалите, на които МЕЕР основава своето решение, не надвишават 50 страници. Сред тях липсват изискваните от чл.45 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) три оценки, както и данни да е проведено изискваното от закона обществено обсъждане. Решението на правителството не е оповестено.

След мъгляви изявления на министър-председателя пред медиите, г-н Петър Пенчев от Национално движение "Екогласност” поисква информация взето ли е решение за изграждане на АЕЦ и получава през май 2004 г. по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) копие от акта на МС. В резултат на това г-н Пенчев и НД "Екогласност” обжалват законността на решението на МС пред Върховния административен съд (ВАС), където са представлявани от адвокатите Коджабашев и Кашъмов. Образувано е административно дело (№ 5052/2004 г. на ВАС, V отд.).

В заседанието на 15 ноември 2004 г. двама от съдиите в тричленния състав – Ваня Анчева и Юлия Ковачева, приемат аргумента на правителството, че решението на МС е "предварително” и затова не подлежи на обжалване. Председателят на състава и докладчик по делото Александър Еленков обаче мотивира различно становище, като се съгласява с тезата на жалбоподателите. Според него оставянето на акта на МС без съдебно разглеждане крие риска от това да започне изграждане на АЕЦ без приемане на друго правителствено решение. С мнозинството на двамата съдии производството по делото е прекратено.

Разбирането на съдия Еленков обаче е възприето от петчленен състав на ВАС, който отменя по частни жалби на г-н Пенчев и НД "Екогласност” определението за прекратяване и връща делото за разглеждане по същество. Председател и докладчик е съдия Светлана Йонкова, а останалите членове на състава са съдиите Веселина Тенева, Славка Найденова, Елена Златинова и Надежда Джелепова (адм. дело № 11185/2004 г.).

Виждайки заплахата от отмяна на решението на МС след разделението в съдебния състав на 15.11.2004 г., МЕЕР започва трескава подготовка за приемане на ново решение, този път след изпълнение, поне формално, на законовите изисквания. Съставена е документация в обем на около 10 000 страници, подготвено е провеждането на обществено обсъждане.

Оказва се, че документацията, която е на разположение на гражданите за запознаване в стая в сградата на МЕЕР, е маркирана с гриф за сигурност "за служебно ползване” и не подлежи на разпространение. След намеса на ръководителя на Програма Достъп до информация г-жа Гергана Жулева, на г-н П. Пенчев са издадени копия от документите. За запознаване с материалите и подготовка на обсъждането е определен периодът от втората половина на декември 2004 г. до началото на януари 2005 г. – един празничен период. Общественото обсъждане е проведено на Ивановден - 7 януари 2005 г., пак с вероятната цел да се осуети широко обществено участие. Официалните изказвания траят до 15.00 ч., след което е проведена дискусия, в която присъстващите около 300 души имат на разположение общо 3 часа за въпроси и изказвания.

На 4 април 2005 г. върнатото за ново разглеждане дело продължава, като на мястото на съдия Еленков за председател на съдебния състав е определена съдия Марина Михайлова, а за докладчик е определена съдия Ваня Анчева. Оказва се, че съдия Еленков си е направил отвод, който обаче е оформен в писмен вид едва на следващия ден – 5 април. На 19 януари 2006 г. делото е отново прекратено, тъй като междувременно е прието и атакувано в съда новото решение на МС за изграждане на АЕЦ. Прекратяването става окончателно с определение на петчленен състав на ВАС с председател и докладчик съдия Андрей Икономов и членове съдиите Милка Панчева, Захаринка Тодорова, Таня Радкова и Таня Вачева.

Междувременно на 8 април 2005 г. по предложение на новоизбрания министър на икономиката и енергетиката г-н Мирослав Севлиевски МС приема ново решение № 260 за изграждане на АЕЦ на площадка "Белене”. Този път решението е публикувано. То е обжалвано пред ВАС от Петър Пенчев, НД "Екогласност, Ян Хаверкамп от "Грийнпийс"(Централна и Източна Европа), и WIZE/NIRS Бърно, представлявани от същите адвокати. Сочи се нарушение на чл.45, ал.2 и 3 от ЗБИЯЕ, а именно – че липсва напълно изискваната от закона оценка на радиоактивните отпадъци и на отработеното ядрено гориво и управлението им, както и че има нарушения в проведеното обществено обсъждане. Образувано е административно дело № 4752/2005 г. на ВАС, V оотделение. Съставът, състоящ се от съдиите Милка Панчева – председател, Диана Добрева – докладчик и Иван Раденков, отхвърля жалбата с решение от 18 май 2006 г. Приема, че доводът за нарушения в процедурата за обществено обсъждане е неоснователен, а доводът за липсата на една от трите задължителни оценки е отхвърлен от съда с мотива, че съставът не притежава специални знания и въпросът излиза извън кръга на преценката по законосъобразност.

Решението на тричленния състав е обжалвано от жалбоподателите. С решение от 23 ноември 2006 г. петчленен състав на ВАС приема, че липсата на оценка на радиоактивните отпадъци и на отработеното ядрено гориво и управлението им не била доказана от касационните жалбоподатели. Следва да се има предвид, че документ с подобно заглавие по делото не е представен.

Становището на съда е в разрез с общоприетото положение, че отрицателни факти не могат да се доказват, а на доказване подлежат положителните такива, т.е. който твърди наличието на оценка, следва да го докаже. Съдебният състав се състои от съдиите: Светла Петкова, председател, Иван Трендафилов – докладчик, Наталия Марчева, Румяна Папазова и Тодор Тодоров (адм.дело № 7464/2006 г.). Решението за изграждане на АЕЦ влиза в законна сила, макар че не е сигурно дали не е изпълнявано и по време на делата. Междувременно ВАС отхвърля и жалбата срещу решението за ОВОС на централата.


На 21.12.2006 г. със заповед № РД-22-512 председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) г-н Сергей Цочев одобрява избраната от НЕК ЕАД площадка за разполагане на ядрено съоръжение АЕЦ "Белене”. Заповедта е обжалвана пред ВАС от НД "Екогласност”, чиято защита е поета от адв. Кашъмов. По образуваното дело (№ 740/2007 г. на ВАС, V отд.) са представени документи, от които се вижда, че през лятото на 2006 г. председателят на АЯР връща на НЕК внесената документация със 140 бележки и указания да се съобрази с тях. С бележка № 33 се поставя изискването да бъде внесена оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво и тяхното управление, тъй като такава липсва.

Документ с подобно заглавие е изготвен едва през октомври 2006 г., тоест година и половина след вземането на второто решение за изграждане на АЕЦ.

На 17 май 2007 г. делото е прекратено поради липса на правен интерес. Прекратяването е обжалвано пред петчленен състав със съдии: Светла Петкова – председател, Наталия Марчева – докладчик, Иван Трендафилов, Александър Еленков и Румяна Папазова, който оставя в сила определението за прекратяване. Съдията Еленков подписва определението с особено мнение, в което между останалото аргументира, че липсва Програма за управление на радиоактивните отпадъци (адм.дело № 5838/2007 г. на ВАС, петчленен състав).

Междувременно процесът по придвижването на проекта за ядрената централа е съпроводен с плътна непрозрачност. Дела срещу откази да бъде предоставена информация за него завеждат Ян Хаверкамп - за достъп до доклада по ОВОС (адм.дело № 5028/2005 г. на ВАС, V отд.), Петър Пенчев – за достъп до документи от МЕЕР (адм.дело № 7296/2005 г. на ВАС, V отд.), Институтът за пазарна икономика – за достъп до информация относно инвестициите и разходите, очакваните цени на електроенергията от централата и др. (адм. дело № 7183/2011 г. на ВАС, V отд.), Институтът за зелена политика – информация за проекта и избор на стратегически инвеститор на централата (адм.дело № 1905/2011 г. на ВАС, V о.), оценка на рентабилността на АЕЦ "Белене” (адм.дело № 1903/2011 г. на ВАС V отд.), информация, свързана с руско-българското сътрудничество по проекта "Белене” (адм.дело № 14480/2010 г. на ВАС, V отд.) и др. (напр. адм. дело № 4334/2010 г. на АССГ).

Информацията относно финансовите параметри, сделките и руското сътрудничество е недостъпна и до момента.

От всичко изнесено дотук се налагат следните изводи:

1. Българското правителство е доказало готовността си да взима решения за изграждане на ядрена централа без предварителни анализ и оценка, т.е. само по политически съображения, при крайна безотговорност за живота и здравето на хората. Прехвърлянето на отговорността върху гражданите (чрез провеждане на референдум) не променя тази схема.

2. Съществена част от документацията, свързана с изграждането на нова ядрена централа, е недостъпна от 2004 година досега.

3. Решение "за" или "против" ядрена централа/ "за" или "против" развитието на ядрената енергетика, може да се вземе само след анализ и оценки, които са публично достъпни. По-малко от месец преди референдума липсват както трите оценки по ЗБИЯЕ, така и определено място и време за запознаване с документацията по тях и дебатирането им. Само през декември 2004 г. документацията е около 10 000 страници, а колко страници е днес, не се знае.

4. До момента съдебната система, която в други отношения е надежден гарант за правата на хората, не се е доказала като независим и безпристрастен арбитър по тези въпроси.

*Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на Програма Достъп до информация

Още по темата
Още от Бизнес