Ще спаси ли тоталната електрификация климата?

Малко омагьосан кръг: Новите технологии имат нужда от изкопаеми суровини

Ще спаси ли тоталната електрификация климата?

Представеният от ЕК преди година и половина Зелен пакт за намаляване на парниковите газове с 55 на сто до 2030 г и постигане на климатична неутралност на европейската икономика до 2050 г. доведе до пренаписване на държавни политики, бизнес планове, енергийните проекти. Банки намалиха и постепенно ще спират финансиране за замърсяващи индустрии – особено за въглищата, но се очаква да дойде редът и на петрола и природния газ. Настъпва царството на възобновяемите енергийни източници и проектите за съхранение на вече произведен ток. Поглежда се и по-далеч – към внедряване на водорода като суровина за производство на електроенергия, както и на плаващи слънчеви централи, използване на енергията от приливи и отливи. Умни електропреносни мрежи трябва да осигуряват надеждни и балансирани доставки на Нейно величество Електроенергията.

Възможна реалност ли е това или постигането на климатичната неутралност е утопия, но все пак лансираща нови технологии, цифровизация на процесите и в крайна сметка – по-малко въглеродни емисии във въздуха, за да се спре глобалното затопляне?

Какви са рисковете пред набелязания от Брюксел път към тотална електрификация обсъдиха представители на Американската търговска камара в България (АмЧам) на конференция "Европейската Зелена сделка: Възможности и предизвикателство".

Панацея ли е електромобилът за намаляването на парниковите газове

"Хората си представят, че могат да се качат на електрически автомобил утре и да редуцират емисиите. Каква наивна заблуда! За да може този автомобил да се движи, е необходима енергия, а за да може той да бъде зареждан, трябва някой да произвежда електричество. Илюзия е, че като се качим на електромобили ще спрем замърсяването. Потреблението и съответно производството на електроенергия не само няма да намалява, а ще расте експоненциално", коментира при откриването на форума главният изпълнителен директор на АмЧам Петър Т. Иванов.

Затова, според него, е важен дебатът за технологиите, които ще се използват за производството на ток, тъй като нашата страна е една от най-въглеродно интензивните икономики в Евросъюза заедно с Полша.

Служебният енергиен министър Андрей Живков отбеляза, че Зелената сделка на ЕС е основа за дългосрочно устойчиво развитие на икономика с нулеви емисии на въглероден двуокис (СО2), но България ще продължава да отстоява позицията, че трябва да се отчитат спецификите на всяка една държава и преходът към климатична неутралност да е плавен.

Живков обърна внимание, че макар и Европа да не смята да заделя публичен ресурс за АЕЦ, смята ядрените технологии за доказано беземисионен източник на енергия, а природният газ за преходно гориво, което да замени замърсяващите въздуха въглища като суровина за производство на електроенергия. Той напомни, че за въглищните ни централи в басейна "Марица Изток", който ще е сред най-силно засегнатите от зелената трансформация, са предвидени около 700 млн. евро по различни европейски инструменти, които ще се насочат за преобразуване на 1.5 гигавата инсталирани въглищни мощности в газови. Призна обаче, че е възможно те да бъдат намалени до 1 гигават за сметка на увеличаване на финансирането за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Медта е "новият нефт"

"Тоталната електрификация и прехвърлянето на тежестта върху ВЕИ обаче е свързана с използването на гигантски количества метали и други изкопаеми суровини, чийто добив също дава своя отпечатък върху околната среда", коментира по време на дискусията Боян Рашев, управляващ съдружник на консултантската компания за устойчиво развитие на бизнеса "Денкщат България". Той отбеляза още данни, според които един мегават инсталирана въглищна или ядрена мощност произвежда много повече електроенергия отколкото същата слънчева мощност.

"Медта е "новият нефт", тъй като се използва във всички нови технологии, но в момента цената на медта е 10 хил. долара за тон. Цените на алуминия също растат. Това е бариера пред масовото навлизане на електромобилите. Другият проблем е, че в момента не е достатъчно добре развита инфраструктурата за зарядни станции за електромобили и трябват огромни инвестиции за развитие на електропреносната мрежа за доставка на ток за тези автомобили", каза Рашев.

Той припомни, че макар България да е сред страните с големи залежи на мед и 10 процента от износа на страната да се пада на нерафинираната мед, проучването и експлоатацията на нови находища на ценните цветни метали се блокират от местните общности и някои екоорганизации.

Кръгът технологии – суровини – протести срещу добива им

"Хората, живеещи на местата с находища на суровини, губят връзката на тяхната необходимост за наличието на технологиите, към които се стремят, и блокират развитието на подобни проекти", каза експертът, припомняйки резултатите от референдума срещу проекта за златодобив в Трън.

На темата с нарастването на потреблението на суровини заради новите технологии и дигитализацията на икономиката се спря и Ролф Куби от асоциацията на европейската добивна индустрия Евромайнинг. Той даде пример как с развитието на проектите за батерии за съхранение на електроенергия от ВЕИ се е увеличило с 1000 процента потреблението на суровини, използвани в изграждането им. Куби призова да има отделна рамка за изпълнение на екоцелите на ЕК от страна на минната индустрия, която е подложена на все по-голямо търсете на специфични за новите технологии ресурси.

Зеленият преход не може да се случи без добивната индустрия, смята и Илия Гърков, директор на "Дънди Прешъс Метълс България", която експлоатира златните мини в Челопеч и Крумовград, където обаче повечето от добиваната руда е медна.

За особеностите на българската Зелена сделка

Боян Рашев очерта и някои особености на българската действителност в контекста на Европейската Зелена сделка, но и това, че въпреки политиките на ЕС за повишаване на енергийната ѝ независимост, от 2000 до 2018 г. съюзът е станал по-зависим от внос на енергийни суровини.

"Страната ни е с най-голям спад на СО2 в ЕС – реално той е наполовина на нивото през 1990 г, (която е референтна за ЕК година за намаляването на парниковите газове – б.а.). ние почти сме изпълнили целите на ЕС за 2030 г. Но в същото време България е най-енергоемката в ЕС заради енергийно интензивни индустрии, а 90 на сто от сградите са с най-лошото ниво на енергийна ефективност. Страната ни е най-негазифицираната в ЕС и с най-високо ниво на енергийно бедни хора", коментира Рашев.

Шефът на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" Красимир Ненов пък коментира, че страната ни е засегната и от това, че съседни държави, които не членуват в ЕС, нямат подобни амбиции за намаляване на въглеродни емисии. "Трябва да търсим решения, приложими за по-краткосрочен период от време", каза Ненов. Двамата с Иван Цанков, директор на "Ей И Ес България", експлоатираща ТЕЦ "Гълъбово", декларираха готовността на двете въглищни централи да инвестират в нови технологии като начин за замяна на замърсяващите сега.

Според Рашев е крайно време като част от решението на проблема с трансформацията на въглищните региони да започнат да се разглеждат малките модулни реактори, инсталациите за улавяне и съхранение на въглеродния двуокис, изграждането на топлофикации на биомаса, което да замени горенето на дърва и въглища вкъщи, масово да се газифицират населените места, но паралелно с това да се засили разнообразяването на газовите доставки. Експертът смята още, че България може да започне да произвежда компоненти за ВЕИ съоръжения.

Къде е потенциалът

"Не съм оптимист за Зелената сделка у нас, защото започва да се развива в тежка политическа обстановка", коментира икономистът Красен Станчев, който е основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет.

Той разкритикува изготвилите българския План за възстановяване и устойчивост, че в него липсват 6-7 технологии за производство на електроенергия, които са признати в постигането на екоцелите на Брюксел. Припомни, че страната ни има потенциал за производство на електроенергия от сероводорода в Черно море.

Според него ключово е насърчаването на производството на възобновяема електроенергия за лични нужди и всеки да може да прави това, без да среща трудности с присъединяването си към мрежата, на която да отдава при излишък собствената си енергия.

Участниците в дискусията на АмЧам се обединиха накрая около тезата, че за да се случи зеленият преход у нас трябва да има стабилна регулаторна рамка и предвидими заместващи технологии, благоприятен инвестиционен климат, тъй като инвестициите в енергетиката са дългосрочни, капиталоемки, а в същото време финансиращите институции имат ясни и обосновани изисквания.

Споделяне

Още по темата

Още от Greenpool

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?