Скандал - президент иска обяснение от министър!

Днес в. “24 часа” излиза със заглавие: "Скандал - министър унизи президента". “Меко казано, съм разгневен от формалното чиновническо становище на образователното министерство”, казва президентът Първанов пред вестника, тъй като министърът на образованието Владимир Атанасов отказал да му обясни защо са избрани едни читанки за първи клас, а други – отхвърлени.

Аз обаче бих предложил различна интерпретация.

Първи вариант:

Скандал - президент иска обяснение от министър!

Защото това наистина си е скандал. Президентът няма никакви правомощия спрямо изпълнителната власт. Няма право да определя политиката на Министерски съвет или на отделните министерства, не може да участва във вземането на решения, не може да контролира осъществяването им. Още по-малко може да се меси на оперативно равнище, искайки обяснения от когото и да било за изпълнението на функциите на отделните министерства.

"Министър унизи президента" в превод от президентски означава: След като съм държавен глава, за мен такива дреболии като разделение на властите не бива да са в сила. Нали затова съм президент - да мога да се бъркам навсякъде и всички да са ми длъжни.

Да ме прощава президентът Първанов, но той трябва да си припомни, че в една правова държава възможностите му да влияе на политиката на изпълнителната, съдебната или законодателната власт са ясно описани в конституцията. Представата и демонстрациите, че държавният глава може всичко, не са просто грешни, те са вредни за установяването на нормите на модерната държавност в страната. Тази представа издава

манталитет, присъщ на партията, от която произлиза президента,

но за съжаление простиращ се по цялото българско политическо пространство.

Държавният глава, разбира се, може да взема отношение и да влияе върху оформянето на политиката на страната във всички области, включително тези, които излизат извън описаните в конституцията негови преки правомощия. Но това не става с писане на писма до министри. Това става със собствен обществен авторитет, наложен по линията на общественото мнение, а не по линията на входящите и изходящи номера на официалната междуведомствена кореспонденция.

Макар само да предполагаме какво може да са отговорили на президентската канцелария от канцеларията на образователното министерство, то най-вероятно е било добронамерено и съвестно изброяване на приложените законови изисквания при избора на читанките за първи клас. Нещо, което образователното министерство по принцип не е длъжно да прави и вероятно е направило, водено от уважение към президентската институция.

И тук стигаме до същинската страна на проблема. Президентът всъщност не се интересува дали образователното министерство си е свършило работата при избора на читанките. Той

иска да се покаже пред обществото като загрижен

за образованието и затова заема страната на шумно протестиращите отхвърлени автори на учебници. Означава ли това, че той се е запознал с двата варианта на читанките и е харесал повече отхвърлените - очевидно не. Означава ли това, че той иска сам да избира читанките - вероятно също не. Поведението му означава само едно - че президентът е готов на всякакви PR упражнения, за да яхне конюнктурата. Готов е на всякакви жестове, за да си спечели симпатиите на една или друга недоволна от нещо социална група в страната.

Българското образование има нужда от радикална модернизация. Дали това правителство и този министър са в състояние да я проведат, е отделен въпрос. Но е факт, че опитват. Опитите им в тази посока имат нужда от допълнителна експертна и политическа подкрепа. Те

нямат нужда от президентски PR упражнения.

Българските деца трябва да излизат от училище готови за живот, коренно различен от този на родителите им. Скандално би било да учат по една и съща учебна програма и с едни и същи учебници като тях. Но това е отделна тема. Планината от проблеми пред българското образование е огромна. Модернизаторската платформа в него има нужда от подкрепа, не от демонстрации на накърнена президентска чест.

*Излъчено по Радио “Свободна Европа”