Слънце изгря над Англия

Можем да изтрием втората част на мача, но какво от това. Англия победи и онези, които не пиеха по това време в чест на победата, най-вероятно се топяха от страшната жега навън. 

Какъв начин да прекараш уикенда. Термометрите показват над 30 градуса, а плажовете са едва наполовина пълни, пътищата са чисти и какво избраха да правят 31 милиона от всички нас? Спуснаха завесите и се впуснаха в мъчението да гледат националния отбор, който бе избрал да играе в традиционния си накуцващ стил. 

След месеци на вълнение и заплашително размахване на националния флаг, националната оптимистична психоза получи своята отрезвителна терапия от самата игра. Това бе победа, но не и благодарение на нечия английска обувка, а на своенравната глава на един парагвайски защитник, който отбеляза единствения гол в мача. Малко по-късно 10 мъже от Тринидад и Тобаго направиха услуга на Англия като завършиха наравно с Швеция. Както и да е, първи в група В с три точки, но това бе толкова изнервящо преживяване, че много от зрителите сигурно са започнали да се чудят дали могат да очакват нещо повече. Гледащият отстрани Уейн Рууни също не изглеждаше впечатлен. 

Несигурната гордост се изля на необичайни места след като 200 фена си спретнаха меле на един от кейовете в Лондон. Така завърши този ден на дълго подтискана истерия като може би по-разумната половина от нацията достигна до един далечен предел на търпимостта, но така и не прибегна до употребата на успокоителни. И отново потъна в тази гореща надежда. Ще бъде горещ ден и Англия се събуди рано само и само, за да потъне в тези мъчителни часове, които предстоят. 

В деня на мача, получихме информация, че повече от половината английски мъже са изпаднали в състояние по познато като ПМТ (Пред-мачова треска), чиито симптоми са подтиснатост, сънливост и бавно изчезващо либидо. Въпреки, че е доказано много от техните парньорки не така и не се съгласиха с това, че тези симптоми са непременно свързани с предстоящия мач. 

Часът наближаваше. Пред екраните в паркове, кръчми, зали и в домовете бяха седнали милиони, които заложиха своята вяра на един отбор, който от своя страна ги разочарова по един определено артистичен начин. Във Франкфурт около 40 хиляди англичани нададоха вик. Някои от тях бяха на стадиона, а другите гледаха на огромните екрани разположени в близост до река Мейн. Само след 4 минути игра, прекият свободен удар на Бекъм бе отклонен и топката попадна в мрежата. Това изглеждаше като първия от поне няколкото гола. Хилядите английски фенове край франкфуртската река нададоха триумфални викове и започнаха с наздравиците, едновременно скачайки наоколо.  

В Англия имаше някои, които отдадоха това, което се случи само на случайността. Температурата достигна 30 градуса, което направи Лондон по-горещо място и от Мадрид, там където Бекъм играе. Но нито той, нито неговите колеги играха, не и наистина. Те победиха, но положението бе толкова на ръба до края, че на няколко пъти до края феновете изпадаха в странни психологически състояния. На някои от тях стресът им дойде в повече и се наложи бъдат третирани по обичайния медицински начин. 

Краят на агонията за Англия приключи с най-сладкия звук – реферската свирка, която подпечата тази нервна победа.