След среднощен спор за мажоритарен вот: НС прие изборните промени

След среднощен спор за мажоритарен вот: НС прие изборните промени

След продължителни спорове депутатите приеха окончателно на второ четене промени в Изборния кодекс. Част от текстовете, които засягат секциите в чужбина, си противоречат.

Това стана в рамките на над 13-часово заседание на парламента, на което многократно се повтаряше, че скоро предстои предсрочен вот за депутати.

През цялото време от ГЕРБ критикуваха останалите партии, че променят изборния закон набързо в очакване на нови парламентарни избори. Това обаче е обичайна практика на партията на Бойко Борисов, която от 2016 г. насам редовно предлагаше изменения в закона точно преди избори.

Новите партии в парламента на няколко пъти пък допуснаха грешки при гласуванията, както и в текстовете. Това наложи в края на заседанието да се върнат към вече подложени на гласуване предложения, за да поправят разминаванията. Едно от тях е, че в момента в закона едновременно е записано, че не се допуска образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите и консулските представителства и едновременно с това, че пада лимитът от 35 секции извън ЕС и се облекчава режимът за формиране на секции.

"Тука много неща нямаха смисъл днес, но някои се приеха, а други - не", призна към края на заседанието зам.-председателят на парламента Кристиан Вигенин от БСП.

ГЕРБ и БСП саботират гласуването в чужбина

В началото на заседанието с гласовете на ГЕРБ и БСП бе отхвърлен текст, който засягаше отпадането на ограниченията в чужбина. Новите партии в парламента искаха да отпадне ал.2 на чл 11., която гласи: "Не се допуска образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България, освен в случаите по чл. 14, ал. 2 и 3." Предложението бе подложено на прегласуване, но отново бе отхвърлено.

След това обаче депутатите промениха самия член 14 и в него алинеи вече няма. Той предвижда разкриване на секции извън посолствата, отпадане на ограничението до 35 секции извън ЕС, както и нови секции да се разкриват с по-малко заявления.

Така в Изборния кодекс ще има два текста, които си противоречат. Председателят на парламента Ива Митева от ИТН се опита да поправи разминаването като се прегласува отхвърленият с гласовете на ГЕРБ и БСП текст. Социалистите обаче скочиха, че по правилник няма право на трето гласуване по един и същи текст.

Какво беше прието и какво не

Решено беше съставът на ЦИК да се намали на 15 души, а комисията да бъде сменена до 2 седмици след приемането на законопроекта. Беше прието в секциите с над 300 избиратели в страната и чужбина с да се гласува само с машини. На наблюдателите пък официално бе позволено да снимат и излъчват на живо отчитането на резултатите в секционните комисии след края на изборния ден.

Мнозинството в парламента прие да се създаде МИР "Чужбина", но след преброяването през есента на тази година. Депутатите не приеха нито един от вариантите за методика, която да определи колко депутати да се избират от района зад граница.

Депутатите отхвърлиха и предложението на следващите парламентарни избори местата за гласуване в чужбина да бъдат определени на базата на подадените заявления за разкриване на секции за вече отминалия вот. Преди 4 април бяха подадени рекорден брой заявления, но в страните извън ЕС като Великобритания, САЩ и Турция бяха разкрити много по-малко секции заради ограничението от до 35 секции извън съюза.

Не бе приета предложението на ИТН на президентските избори да се проведе експериментално електронно гласуване. Вот по пощата за българите зад граница също няма да има.

В населените места с над 100 жители пък вече ще могат да си избират кметове. Досега това беше възможно в тези с над 350 избиратели.

Среднощно надцакване за мажоритарния вот

Към края на заседанието се стигна до очакван спор между ГЕРБ и ИТН коя от двете партии иска да има мажоритарен вот. Скандал доведе и до кратко прекъсване на заседанието.

В крайна сметка партията на Бойко Борисов подкрепи тази на Трифнов пропорционалната изборна система за избори за народни представители да се прилага до произвеждането на първите редовни избори за депутати. Не беше решено обаче с каква система ще се гласува след това. Така до следващите редовни избори законът трябва да се промени отново – за да въведе мажоритарна система или за да отмени приетият сега текст.

Още след изборите премиерът в оставка Бойко Борисов нареди на депутатите си да внесат законопроект за мажоритарен вот, който е основен политически ангажимент на ИТН след референдума от 2016 г., иницииран от "Шоуто на Слави". Това бе оферта към Слави Трифонов за съвместна работа с ГЕРБ в настоящия парламент, но Трифонов отвърна, че мажоритарният вот ще остане да бъде приеман от друг парламент, докато сега е важно ГЕРБ да изчезне от политическата сцена. Още на първо четене законопроектът на ГЕРБ бе отхвърлен.

Между двете четения депутатите на Трифонов предложиха мажоритарен вот да има на следващите редовни парламентарни избори.

"Надявам се българските граждани да продължават да гледат, защото сега ще стане ясно кой е за мажоритарна избирателна система", каза Тошко Йорданов преди гласуването на този текст в пленарната зала. Той подчерта, че през годините ГЕРБ са предлагали мажоритарен вот, но винаги е било в момент, в който знаят, че няма да бъде прието.

В отговор Десислава Атанасова обяви, че от ГЕРБ не само ще го подкрепят, но и ще предложат да отпаднат думите "редовни". Йорданов я репликира, че на 99.9% следващите избори няма да са редовни, а предсрочни и няма време за въвеждане на мажоритарен вот.

Крум Зарков от БСП посочи, че цял ден ГЕРБ повтарят, че с поправките се минира изборния процес, а сега предлагат без подготовка на очертаващите се предсрочни избори да има мажоритарен вот, без законът да е разписал как да стане това.

"Господин Зарков, мажоритарни избори сега не може да има, защото не се е провело преброяване. ГЕРБ се опитват да саботират процеса, те се опитват да ни поставят политически капан. Е, няма да стане", каза Филип Станев от ИТН. 

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво очаквате да свърши служебното правителство?