След Украйна "Газпром" заобикаля и "Булгаргаз"

След Украйна "Газпром" заобикаля и "Булгаргаз"

Историята около юридическите битки в дружеството "Енергико Трейдинг България" /ЕТБ/, чиято дейност е основно свързана с бившия шеф на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички и олигарха Валентин Златев, загатна за маневри и игри на втори план на българския газов пазар, непосредствено преди изтичането на договора на "Булгаргаз" с "Газпром" през 2023 г.

Напълно логично е крупните български бизнесмени да търсят ниши за посредничество при вноса на природен газ, който се свързва със значителни финансови потоци. Едни залагат на Южния газов коридор, за да диверсифицират доставките и конкурират "Газпром", други разчитат на договор с руския доставчик. Съвсем не случайно тези маневри съвпадат и с излизането на "Газпром" от "Овергаз", тъкмо когато руският газ започва да постъпва към Сърбия през "Балкански поток".

Влизането на "Линден Енерджи" на мястото на "Газпром" загатва за по-големите амбиции на "Овергаз" да търгува с конкурентен на руснаците газ, който е в Южния газов коридор. Компанията може да търгува не само у нас, но и да изнася природен газ за пазарите в Западните Балкани, ако изходите за Сърбия и Северна Македония не бяха блокирани. Затова е логично да се насочи към развитие на дистрибуция в Албания, Косово, Северна Македония, Черна гора, без да разчита на преносната ни мрежа, която е блокирана за "Газекспорт".

Растящите цени на природния газ и дефицитът на европейския пазар, който изглежда изкуствен на фона на капацитета за добив на природен газ в света, са устойчив мотив и логична брънка в опитите да се олигархизират крупните финансови потоци в страната, по примера на придобиването на ЧЕЗ от българска финансова група.

Поради ескалиращите спот цени на природния газ, през тази година държавният търговец ще плати на "Газекспорт" над 1 милиард долара за закупения газ. В момента потреблението у нас се движи между 3 и 3.1 милиарда кубически метра. Но проектите за газови турбини, заместващи въглищните мощности в ТЕЦ "Марица Изток 2", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3, както и други газгенерационни мощности в страната, могат в хоризонт до 2026 година да прибавят още 2-2.5 милиарда кубически метра.

Либерализацията и диверсификацията на пазара на природен газ все още са бъдещо събитие, въпреки старта на вноса на азерски газ, който реално не се конкурира с газпромовския газ, а с втечнения природен газ. Засега държавният търговец държи монопола върху българския газов пазар, заради смятания за ексклузивен договор с "Газекспорт" и 30 процентния нефтено-индексиран компонент в цената на руския газ, който го прави по-конкурентен в сравнение с предлагания на спот база на основните европейски борси.

Битката за наследството на "Булгаргаз" тепърва ще се разгори, защото е ясно, че той ще загуби пазарни дялове, особено на фона на неспособността му да разшири присъствието си в региона. Но основният удар върху позициите на "Булгаргаз" ще дойде именно от "Газпром". В публикуваната информация на страницата на КЕВР относно лицензията за търговец, за която "Енергико Трейдинг България" ООД кандидатства, компанията е представила договор за пряка доставка от "Газпром" на виртуална точка на турско-българската граница. Това на практика лишава "Булгаргаз" от основен клиент като рафинерията в Бургас, чието потребление за текущи производстени нужди е около 180 милиона кубически метра. Предстои обаче потребление от 500 милиона кубически метра, свързано с новата газгенерационна електрическа мощност от 230 МВ и 980 МВ топлинна мощност, в която рафинерията ще се инвестира нови 339 милиона лева.

В апликацията си за получаване на лиценз на търговия с природен газ "Енергико Трейдинг България" твърди, че е представил договор за ангажиране на оставащия 20-процентен капацитет на входа на българската газопреноса мрежа при Странджа 2, с което този вход окончателно се "затапва" за други конкуренти.

Отсъствието на междусистемно споразумение между Турция и България на практика предоставя тотален контрол на "Газпром" върху входа на българската газопреносна система от Турция, доколкото руската компания държи сто процента от изходния капацитет и 80 процента от входния. Ситуацията е почти огледална на сръбската граница, където, въпреки че има малък свободен изходен капацитет от българска страна, "Газпром" контролира 100 процента от входа в Сърбия.

КЕВР поема отговорността за достоверността на твърденията на "Енергико Трейдинг България" ООД, което предполага, че регулаторът се е запознал със съответния договор.

Въпреки всичко което "Булгаргаз" направи, за да продължи да бъде ексклузивен партньор на "Газекспорт", увеличените покупки на руски газ, както и привилегиите, които "Булгартрансгаз" осигури чрез целево намаление на тарифите по направленията и милиардните инвестиции в "Балкански поток", руският газов монопол демонстрира "кой кара влака".

Първо, отказа да продава газ от "Турски поток" на газовия хъб "Балкан".

Второ, подписа меморандум за разбирателство с Министерството на енергетиката по времето на кабинета "Борисов", чрез който на практика контролира развитието на българската газопреносна мрежа до 2030 година, като изключи и възможността за отклонения от Турски-Балкански поток за регионите, през които той преминава.

Трето, резервира основни капацитети на изходите към Румъния /Трансбалканския газопровод/, Сърбия и Северна Македония, което на практика затруднява използването им от конкуренти.

Показателно е, че ЕТБ ООД иска лицензия за търговец за 35 години, но представя тригодишен бизнес план - до края на 2023 година, което може да се приеме като първоначален анонс за сключване на по-големия договор.

Определено не всичко се случва във видимия спектър. В историите около дружеството и новите договори с "Газпром" има доста скрити страни и много пиар. Но е безспорен факт, че "Булгаргаз" ще загуби пазарни дялове и битката за наследството му тепърва ще се разгори.

* Анализът е част от бюлетин EnergyBrief за клиенти на "Иновейтив енерджи солюшънс", препубликуван със съгласието на автора, който е енергиен експерт, консултант и бивш посланик на България в Русия.

Споделяне

Още от Анализи и Коментари

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?