Сметната палата върна изтритите данни в доклада за НАП

Има подробни разяснения защо данъчните са отписали 10 млрд. лв. дългове

Снимка: Архив

Сметната палата възстанови прозрачността и върна изтритите през септември стотици данни от публичния си доклад за Националната агенция за приходите (НАП).

В началото на септември одитната институция публикува важен доклад за събираемостта на данъците, осигуровките и другите публични държавни вземания от НАП за периода 2013 – 2016 г.

Преди около две седмици Mediapool алармира, че палатата е изтрила всички приложения от доклада, които съдържаха стотици данни с ключова статистическа информация за дейността на НАП под предлога, че това е данъчна тайна. Свалянето на информацията е станало по инициатива на агенцията за приходите, след като докладът бе официално гласуван и публикуван на сайта на палатата, което е недопустимо.

Председателят на Сметната палата Цветан Цветков се ангажира да направи проверка по случая. Той обяви също, че е сигнализирал и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

"Към днешната дата са възстановени всички данни, за които нашата проверка показа, че не са данъчно-осигурителна информация или лични данни", съобщи пред Mediapool Цветан Цветков. По думите му проверката на КЗЛД е показала, че има изтичане на лични данни, но те са свалени бързо – до 48 часа, и рисковете за вреди са минимални, поради което няма да се налага глоба на палатата.

Върната е например информацията за отписаните през 2016 г. 10 млрд. лв. публични задължения, която предизвика критични коментари, включително от шоумена, а отскоро и партиен лидер Слави Трифонов. В пост във Фейсбук през септември Трифонов заяви: "Стана ясно, че НАП само за една година са отписали 10 милиарда лева дългове. Че тогава за какво си плащаме данъците? За да може други хора да не си ги плащат... Извод: Тази агенция не работи в наша полза, а в наша вреда".

В доклада на Сметната палата се разяснява, че от началото на 2016 г. има промяна в закона, която позволява на НАП да отписва вземанията с изтекла 10-годишна давност.

Над 92% от отписаните суми са укрити или недекларирани задължения, включително такива, установени при ревизии и считани за трудно- или несъбираеми. Става дума за дългове на фирми или граждани без имущество, на починали лица или заличени търговци и др.

"Близо 54% от всички отписани през 2016 г. вземания с взискател НАП представляват начислени лихви за забава на плащането", пише още Сметната палата.

В доклада на палатата е върната и умопомрачителната статистика, според която към края на 2016 г. НАП е имала да събира 29.8 млрд. лв. просрочени вземания, от които над 85% са трудно- или несъбираеми.

Одитът на Сметната палата всъщност доказа стария проблем на приходната агенция, свързан с безсмислените ревизии, които постфактум установяваха данъчни измами. В ревизионните актове на кухи фирми се начисляваха огромни задължения, за които предварително е ясно, че няма да бъдат платени, защото парите отдавна са източени от фантоми. Тъй като до 2016 г. НАП нямаше законово правомощие да отписва вземания, сумата ежегодно набъбваше с милиарди и заради лихви, които не спираха да се начисляват.

От няколко години насам НАП измисли как да се справи с проблема, поне счетоводно. Кухите несъбираеми вземания вече се отписват, драстично е спаднала и сумата на разкритите при ревизии данъчни задължения, тоест намалели са безсмислените ревизионни актове. Дали обаче това означава реален спад на данъчните измами, институциите не коментират.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес