Екоинспекцията в Бургас разреши

Собствениците на столичния комплекс "Макси" да строят на Карадере

Ще правят луксозен къмпинг за 1860 души

Собствениците на столичния комплекс "Макси" да строят на Карадере

Собствениците на столичния комплекс "Макси" ще строят луксозен къмпинг в района на плажа Карадере за 1860 души. Това ще стане без екологична оценка, защото няма вероятност да бъде оказано "значително отрицателно въздействие" на местообитанията в защитените зони. Това реши Районната инспекция по опазване на околната среда (РИОСВ) в Бургас, става ясно от публикувани документи в сайта "Биволъ".

Както обичайно решението на РИОСВ е взето в деня след изборите на 6 октомври, очевидно разчитайки да не се разбере за случая. По същия начин, само че навръх Коледа преди две години багери влязоха в дюните край Несебър, като собствениците на терена тогава се оказаха свързани с кумеца на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов.

Скандалното в случая е, че теренът, на който иска да строи инвеститорът "Макси I", попада в защитената екомрежа "Натура 2000" - "Камчийска планина". Зоната цели опазване на дивите птици. Другата зона, в която попада теренът, е защитената зона "Плаж Шкорпиловци", като в близост до нея има и зараждащи се подвижни дюни, посочва "Биволъ". За това според законите е задължително да има екологична оценка.

Инвеститорът "Макси І"

Инвеститорът в къмпинга е фирмата "Макси І". Тя е собственост на Николай Илиев, синът му Стоян и Евгения Тотева. Николай Илиев е собственик на столичния комплекс "Макси" на бул. "Симеоновско шосе".

Дружеството купи имота изключително изгодно през лятото от инвестиционният фонд The Black Sea Property Fund, който напусна страната. Според регистрите за 165.5 декара на първа линия на морето за имот в регулация "Макси І" е платила 1.66 млн. лв. Инвестиционният фонд купи имота преди пет години срещу 18.9 млн. лв. с планове да строи луксозен комплекс.

Луксозен къмпинг

Плановете на Николай Илиев са да изгради луксозен къмпинг в дивата природа. "Това вече е разбирането за лукс – спокойствие и природа. Нямаме намерение да унищожаваме, а да създаваме", заявява той пред в."Капитал".

По думите на Илиев предварителните проучвания показали, че в имотите му няма нито едно местообитание на всички 166 защитени видове, срещащи се в района. "Това беше големият риск и той отпадна, значи ще можем да строим", казва Илиев. Той обещава да не лее бетон на мястото, а да има бунгала, кемпери, палатки и "някакви сгради".

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?