София ще спаси съмнителни фирми от "черния списък" на ЕС

До 16 юни София ще предаде на Брюксел списък на фирми, нарушили правилата за усвояване на еврофондове, но в него ще влязат само такива, чиито нарушения са доказани в съда. Така българското правителство ще изпълни частично препоръката на генералния директор на Главна дирекция "Разширяване" в ЕК Майкъл Лий да се дадат и фирмите, за които има само съмнения за нарушения.

На съвместна пресконференция в петък с вицепремиера Меглена Плугчиева, националният ръководител на европрограмите и зам.-министър на финансите Димитър Ивановски съобщи, че е поискал от всички агенции, които работят с предприсъединителните и структурните програми на ЕС, да предоставят до 20 май списък на фирмите, злоупотребили със средства от ЕС. Имената им ще влязат в Системата за ранно предупреждение на ЕК и те ще бъдат изключени от настоящи и бъдещи проекти.

Тази мярка е част от действията за справяне с проблемите и възстановяване на спрените плащания от ЕС.

"До 30 май трябва да се изготви и нормативната база за недопускане на фирмите, които са злоупотребявали, до бъдещи обществени поръчки", допълни Ивановски.

"Критериите, по които ще се определят фирмите в черния списък, са еднакви за всички 27 членки на ЕС и те ще бъдат прилагани", обясни Меглена Плугчиева. По думите ѝ не може да става въпрос за вкарване на дружества в списъка само поради съмнения, а това ще става само в случаите, когато нарушенията са доказани в съда. Тя добави, че може да се ползва опита на предприсъдинителната програма САПАРД, която в периода 2001-2004 г. е прилагала именно тази практика с "черния списък" и механизмът работел много добре.

В приложението към писмото на Майкъл Лий от 8 май се казва дословно: "Националният ръководител трябва да подаде в най-кратки срокове официални доклади за нередности до Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и ГД "Разширяване" за всички открити случаи на измами или нередности - потвърдени или със съмнения за такива. Тези доклади трябва да са допълнени от актуална таблица със статуса на всички подозирани или потвърдени нередности. За всички случаи трябва да се представи описание на текущия статус и планираните допълнителни мерки с график за прилагането им, както и да се посочат започнатите разследвания от българските власти и статуса на разследванията (корективно действие номер 1 и 21 от 28 февруари 2008)."

В представения от България списък със сигурност няма да има "едри риби" и фирми със съмнения за по-крупни злоупотреби, тъй като досега няма такива осъдителни присъди. Знаковото за Брюксел дело за източване 7.5 милиона евро по програма САПАРД, в което бе замесен и президентският спонсор Людмил Стойков, се очаква да влезе в съда. Сигналът за нарушенията бе подаден от ОЛАФ, като от службата заявиха, че очакват адекватни действия от страна на българските власти и заявиха, че имат още доста сигнали за подобни измами. Към момента в България не се е чуло да са образувани други дела.

Обществените поръчки – непрозрачни

Вицепремиерът Плугчиева определи обществените поръчки като една от най-големите слабости на България, довела до проблемите ѝ с еврофинансирането. По думите ѝ те са "непрозрачни", "с прекалено сложни процедури на провежданите им" и липсват достатъчно механизми за контрол върху тях.

Почти същите бяха и изводите на Агенцията за финансова инспекция, която преди два дни оповести, че при всяка втора обществена поръчка има нарушения, които за 2007 г. са надхвърлили сумата от 600 млн. лв.

Проблемът се потвърждавал и от факта, че в момента по промени на закона работят парламентът, Министерството на финансите, Сметната палата и редица неправителствени организации. Плугчиева е наредила на зам.-министъра на финансите Атанас Кънчев да изготви до 20 юни предложения за корекции в закона за обществените поръчки. Тя разчита парламентът да приеме промените преди лятото.

На Агенцията за обществени поръчки е възложено да изготви анализ за възможностите върху разработването на обществените поръчки по проекти, финансирани от ЕК, да са влияели външни лица. Ведомството също така ще трябва да разработи бъдещи регламенти именно за участието на външни лица в подготовката на критериите за обществените поръчки.

В проверките на транзакциите и анализа на проблемите ще се включи и звеното за борба срещу измамите с европари АФКОС, което от МВР минава на директно подчинение на Плугчиева. В понеделник вицепремиерът ще се срещне с министъра на вътрешните работи Михаил Миков и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" Петко Сертов, за да се организира сътрудничеството между трите звена и другите служби. Заповед за това имало от ноември 2007 г., но нищо не било направено по координацията на работата за предотвратяването на измами със средствата от ЕС.

До края на май щели да се актуализират и процедурите по докладване на нередностите по изпълнението на програмите.

Плугчиева е възложила на екип от министерството на държавната администрация да изготви механизъм за унификация и единен стандарт за обявяване на информацията, свързана с откриването на процедури по отделните европрограми, защото в момента различните министерства "тук са сложили линк, там пуснали обява, другаде забравили дата или са публикували информация, от която нищо не се разбира".

Писмото на Майкъл Лий