Спешни действия за предотвратяване на нова рецесия в eврозоната

Страх от нова вълна държавни дългове обхваща eврозоната, а заплахата от рецесия се повишава с всеки изминал ден, според Есенната прогноза за еврозоната на мужданордната одиторска компания "Ърнст & Янг", публикуван в четвъртък.

В комбинация с почти блокирания растеж от лятото и по-малко благоприятната международна среда, очаква се растежът на БВП в еврозоната да падне до 1.1% през 2012 г. Прогнозата за 2011 г. бе намалена от 2.0% до 1.6%. И всичко това при условие, че се направи цялостно преструктуриране на гръцкия дълг, а останалите проблемни страни бъдат подкрепени.

Ако не бъдат предприети спешни действия, прогнозата изчислява 35% шанс за еврозоната да се върне към рецесията, продължават от одиторската компания. Според прогнозата за еврозоната, за да се предотврати нарастващата криза, основните държави членки трябва да поемат ангажимент за силен фискален съюз. Прогнозата вече алармира, че повишаването на лихвените проценти през април и юли беше грешка. Сега,за да насърчи растежа в региона, ЕЦБ трябва да подходи агресивно и да намали лихвените проценти.

Дълбоките и продължителни проблеми, пред които е изправена еврозоната, заедно с разминаващите се перспективи за растеж на страните членки в следващите няколко години подчертават необходимостта за по-бързи реформи и устойчива подкрепа.

Ако Гърция фалира, правителствата на еврозоната трябва да имат готов план за правилно управление на този фалит. Това включва рекапитализация на банки от основните страни на еврозоната, които ще трябва да се справят със загубите от гръцките си активи. Този план предполага и рекапитализация на гръцкия банков сектор, каквато гръцкото правителство не може да си позволи в момента и най-вероятно международната общност отново ще трябва да предостави паричен ресурс, продължава докладът.

В дългосрочен план договореният през март 2011 г. пакт "Евро плюс” бе стъпка в правилната посока на сближаване. Но ще отнеме време, преди този пакт да може да се осъществи, а и ще бъде трудно да се спази. Пактът "Евро плюс” не включва реформи, като например еврооблигации, които заедно с увеличаването на размера на Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF) срещат значително политическо съпротивление. Общите еврооблигации биха ангажирали страните от еврозоната с обща отговорност към държавния дълг, а също биха успокоили опасенията от разпространение на проблемите към Испания и Италия.

В основните страни на еврозоната се предвижда БВП да нараства с около 2% годишно от 2011-15. За разлика БВП на периферните страни се очаква да нараства само с 1.2% на годишна база от 2011-15, по-малко от половината от темпа на десетилетието преди кризата.

Очаква се износът да бъде основен двигател на растежа, допринасяйки с 2 до 3 процентни пункта за общия растеж на БВП през 2011 и 2012. Производственият сектор в момента се възползва от силното търсене на износ, по-специално от развиващите се пазари. Но голяма част от този растеж е само възстановяване на загубите, наблюдавани по време на рецесията и има вероятност да се забави.

Секторът на бизнес услугите се очаква да расте по-бързо, отколкото цялата икономика на еврозоната, възползвайки се от квалифицираната работна сила и опит в тази област. Секторът на финансовите услуги може да бъде подпомогнат и от промени в нормативната уредба.

За България от "Ърнст & Янг" прогнозират, че растежът в страната догодина ще е 2.2% заради продължаващата слабост на потребителските разходи и високото равнище на несигурност пред бизнеса.

Износът показа много добри резултати през 2010 г., но очакванията са за забавяне на темпото до под 10% тази година и до 5.5% през 2012 г., под растежа на вноса.

На вътрешния пазар възстановяването е слабо основно поради високата инфлация в началото на годината и притиснатите домакинските бюджети. В резултат на това очакванията за потребителските разходи са да нараснат само с 1.2% през 2011 г. Ефектът от рецесията продължава да тежи върху домакинските разходи и доверието на потребителите не е на по-добри нива от тези от средата на 2010 г. и доста надолу в сравнение с тези, наблюдавани преди глобалната криза.

Високата инфлация, която достигна 5.6% през март, а през август все още беше 4.1%, поставя допълнителен натиск върху потребителските разходи. Само ако външната среда не спре да се влошава, заетостта трябва скоро да започне да се покачва, а инфлацията да продължи да намалява постепенно.

В резултат на това се очаква разходите на домакинствата да нараснат с над 3% през 2012 г. след очакваното повишаване на малко под 1% тази година. Заедно с повишените инфраструктурни разходи, това би могло да доведе до ръст на БВП от 2.6% през 2012 година.