Списъците като виагра на властта

От няколко месеца насам властта и обществото са в някаква постоянна възбуда около нестихващите новини за изготвянето и предаването на списъци. Обикновено всичко започва с изявление на вътрешния министър, на някакъв висш шеф в МВР или на ръководството на прокуратурата, че е разпоредено да се подготви списък или иска да му предадат списък.

Така всяка седмица публиката е в очакване на списък – бил той на престъпни босове, на нагазили закона митничари, на корумпирани прокурори и магистрати, на дела, които “до дни” влизат в съда и т.н.

Всичко е като в пародия на екшън сериал – във всеки епизод се обещават съдбовни разкрития, които ще измъкнат страната от хватката на мафията, но преди това ще има списък. Списъкът се очаква в следващата серия, когато обаче пак няма разкрития, но междувременно е станало ново убийство, и пак се отправят люти закани за справяне с бандитите, и пак се пише списък...

Циркулирането на разните списъци между МВР, прокуратурата, следствието и финансовото министерство е съчетано с гръмки обещания за “обобщен доклад” на институциите за организираната престъпност, нейното финансиране и връзките ѝ с държавни служители или политици.

По правило тези информации винаги са на челно място в новините, биват надлежно отразявани от медиите, около тях се развихрят прогнози и коментари.

През последната седмица интригата е около искането на главния прокурор Никола Филчев от миналата седмица, МВР и финансовото разузнаване “до три дни” да му дадат списъци за корупция сред прокурори, следователи и съдии. Явно за седемгодишния си мандат и забележително успешното, по най-различни оценки, взаимодействие между институциите, г-н Филчев е пропуснал да се информира по въпроса и бърза да направи това в оставащите три седмици до напускането на поста.

Едва ли някой сериозно смята, че цялата шумотевица около списъците е нещо повече от кризисни PR акции на властите, призвани да противодействат на престъпността и корупцията. Практиката показва, че  всичко е зле прикрита бутафория, че от никой списък не произтича нищо, освен рециклиране на стари констатации и малко медиен шум, който хвърля прах в очите на хората, че нещо се върши.

В представите на Румен Петков, Никола Филчев и подчинените им, най-ефикасната битка с престъпността е чрез публично огласяване на “категорични” намерения да се напише списък, да се отправят закани за “този път истинска” борба с престъпността и да се прехвърлят на предишни правителства вините за плачевното състояние на борбата с престъпността. И липсата на успехи на сегашното управление да се оправдава с подривната дейност на опозицията, която успява по незнайни канали да внуши в Европа, че българското правителство не си върши работата.