Страните членки се разделиха в отношението си към плана на Юнкер

Ангела Меркел

Страните членки на Европейския съюз се разделиха в първите си реакции спрямо изложения от председателя на Европейската комисия пред европарламента в Страсбург план за задължително разпределяне между тях на 160 000 бежанци, вече пристигнали в Италия, Гърция и Унгария.

Пред Бундестага германската канцлерка Ангела Меркел одобри плана, но подчерта, че той е само "първа стъпка към справедливо разпределение".

"В Европа се нуждаем от обвързващо споразумение за задължително и трайно разпределяне" на бежанците, заяви тя.

Сегашната миграционна криза, в която стотици хиляди бежанци се стичат към Европа, е предизвикателство за всяка една от страните в ЕС, заяви тя. "Не можем да се задоволим да кажем, че разпределяме даден брой бежанци, трябва да помислим как ще се справяме с идващите у нас бежанци. Не можем просто да кажем, че след първата определена квота не искаме повече да се занимаваме с тях и че това е работа на две-три, може би четири държави", заяви германската канцлерка.

"Нужна ни е солидарност в Европа. Ако Европа се провали по отношение на бежанците, ще навредим на един от основополагащите принципи на ЕС, а именно тясната връзка с основните права, на които се опира ЕС още със създаването си", каза Меркел, чиято страна очаква само за тази година рекордните около 800 000 мигранти.

Германия е готова да приеме и да интегрира тези които ще останат и "ако направим това добре, това носи повече възможности, отколкото рискове" за страната, каза Меркел. "Трябва обаче ясно да кажем какви са действащите правила у нас. Няма да допуснем тук да се установят хора, които отказват да се интегрират, или да се образуват паралелни общества", заяви тя. "Имигрантите имат нужда от помощ, за да научат бързо немски и да си намерят работа. Трябва да се поучим от опита си от 60-те години, когато доведохме гастарбайтери и трябва да издигнем интеграция в най-висок приоритет от самото начало", каза Меркел, цитирана от ДПА.

Германия е отворена към идеята за извънредна среща на държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС за кризата с мигрантите, заяви по-късно говорителят на Меркел Щефен Зайберт.

Няколко дни освен Германия казват "да", но също поставят условия

Страните-членки на ЕС, включително Естония, трябва да проявят солидарност по въпроса за приемане на бежанци от Африка и Близкия изток, заяви пред медиите естонският премиер Таави Рийвас. "Формулата за разпределяне на бежанци вече не е предмет на спорове. Настъпи времето за проява на солидарност", подчерта той.

Естония първоначално се бореше за пропорционален принос при ликвидирането на кризата. След като споразумението за това беше постигнато, е време да се съсредоточим върху задачата да се помогне на бежанците, добави Рийвас. Според него дори ако се създаде постоянна система за реакция при кризи, правото на окончателно решение за нейното прилагане трябва да остане на страните, в които в бъдеще ще се разпределят бежанците.

Испанският премиер Мариано Рахой заяви, че ще бъде конструктивен и ще приеме толкова бежанци, колкото предложи Европейската комисия. Според плана на Юнкер Испания трябва да приеме около 15 000 души.

Холандия се обявява за затягане на миграционната политика на европейско равнище, пише местният вестник "Фолкскрант" за резултатите от състоялите се в парламента дебати по въпроса.

"В съответствие с политическия компромис, постигнат в управляващата коалиция, на този етап Холандия ще приеме необходимия брой бежанци от Гърция, Унгария и Италия в съответствие с молбата на Брюксел", отбелязва всекидневникът и добавя, че по предварителни изчисления става дума за около 9200 души.

"Главната задача занапред обаче е в това, да се направи невъзможно бежанците да подават документи за предоставяне на убежище в Холандия", пише "Фолкскрант". "Заявки за бежански статут те трябва да подават в специални центрове извън пределите на ЕС. И ако в страната бъдат открити незаконно пребиваващи лица, то те ще бъдат връщани обратно в тези центрове, разположени недалече от конфликтните зони, например в Турция. Само оттам бежанците ще могат да искат разрешение да живеят в конкретна европейска страна."

За такъв подход ще настоява Холандия на предстоящата на 14 септември в Брюксел среща на външните и вътрешните министри на страните от ЕС по въпроса за бежанците. Вестникът признава, че страните, в които се планира създаването на такива центрове - Ливан, Йордания и Турция, са подложени на огромен натиск от бежанската вълна и сигурно ще поискат висока цена за взаимодействието си с ЕС, затова Европа трябва да бъде готова да плати милиарди евро за целта.

Лагерът на противниците

Европа трябва да приложи вече договорените мерки за справяне с мигрантската криза, а не да прави нови планове, заяви чешкият премиер Бохуслав Соботка, цитиран от Ройтерс.

"Убеден съм, че Европа няма нужда от нови планове за решаване на мигрантската криза", се казва в изявление на Соботка. "Необходимо е да се мине от преговори към действия и да се работи упорито за изпълнение на мерките, които вече одобрихме с другите европейски лидери и за които се договорихме през последните месеци", каза Соботка. Той отново заяви, че против квотите, добавяйки, че дискусията около прилагането им пречи на Европа да предприеме необходимите действия.

Въпреки това Соботка изрази задоволство от факта, че в плана на ЕК се набляга повече на дългосрочни мерки и заяви, че страната му е готова да участва в намирането на изход от ситуацията. Приоритетите на чешкото правителство са по-добра защита на външните граници на Шенгенската зона и определяне на т.нар. сигурни страни, на чиито граждани може бързо да се отказва право на убежище.

Представеното днес предложение на ЕК предвижда Чехия да приеме 2978 мигранти.

Словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че страната му все още е против задължителните квоти за приемане на мигранти и бежанци, макар че вижда няколко положителни елемента в предложенията на ЕК за обединен отговор на ЕС. "Ние одобряваме някои от предложените мерки, като защитата границите на ЕС в Италия и Гърция, и сме готови да дадем финансов принос, както и да помогнем с военно или техническо присъствие", каза Фицо.

Според Фицо обаче "квотите са ирационални и не решават нищо. Нека да не приемаме безкритично това, което казват Германия и Франция. Ние имаме собствени идеи, информация и право да изразим нашето мнение", подчерта той. Фицо каза още, че въпросът трябва да бъде подложен на широк дебат от държавните ръководители на ЕС. Според него повечето мигранти търсят по-добър живот в Германия, а не бягат от война, и те, смята Фицо, не се нуждаят от помощ.

Латвия е за доброволно приемане на бежанци от Африка и Близкия изток, но не бяга от солидарност с европейските страни по този въпрос. Това заяви латвийската министър-председателка Лаймдота Страуюма, чиято страна според плана на Юнкер трябва да приеме 526 бежанци.

Страуюма посочи, че латвийската позиция по въпроса за приемането на нелегални имигранти не се е променила - балтийските страни държат това да става на доброволна, а не на задължителна основа.

"Това е нашата позиция. Днес няма да говорим за числа", каза латвийската министър-председателка и добави, че въпросът ще се обсъжда в правителството и с партньорите от управляващата коалиция.

По-рано Латвия беше решила да приеме доброволно през следващите две години 250 бежанци.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?