Юнкер иска европейските държави задължително да приемат 160 000 бежанци

Европейската комисия предложи държавите от Европейския съюз да приемат общо 160 000 бежанци на задължителна основа, като председателят ѝ Жан-Клод Юнкер обясни, че това ще бъде част от "бързия, решителен и всестранен" отговор на Европа срещу мигрантската криза. В годишната си реч “За състоянието на съюза“ пред евродепутатите в Страсбург Юнкер заяви, че предстои реформа на правилата за разселване на бежанците в Дъблинския регламент, според който бежанците трябва да бъдат връщани в първата европейска държава, в която влезнат.

Той бе категоричен, че страните членки трябва да приемат още 120 000 бежанци, след решението от май да бъдат разселени 40 000 души. До момента обаче страните членки са се съгласили да приемат едва 32 000 чужденци.

"Това все още е само 0.11 на сто от населението на ЕС. В Ливан бежанците представляват 25 на сто от населението, което има жизнен стандарт, равен на една пета от средния в ЕС. Кои сме ние, та да не си позволим такова сравнение?", каза Юнкер.

Toй коментира, че не е време за страхове и са нужни бързи действия.

"ЕС не е в добро състояние. Липсва Европа, усеща се недостиг на Европа и на съюз в този ЕС. И това трябва да се промени. Трябва да сложим край на това и то сега", заяви Юнкер.

Според него Европа не прави достатъчно, за да отговори на мигрантската криза.

Той бе прекъснат от лидера на евроскептичната британска Партия на независимостта на обединеното кралство Найджъл Фараж, но подмина коментарите му като "безстойностни".

Юнкер се обяви за засилване на европейската система за убежище и промяна на Дъблинския регламент. Според предложението на Юнкер 60% от мигрантите, които в момента са в Италия, Гърция и Унгария ще трябва да бъдат приети от Германия, Франция и Испания.

"За мен е ясно, че страните членки, където повечето бежанци стъпват за първи път в ЕС, не могат да бъдат оставени да се справят сами с това огромно предизвикателство. Наближава зима. Наистина ли искаме цели семейства да спят по гарите и в палатки през студените нощи? Няма религия, няма убеждения, няма философия, когато става дума за бежанци", посочи Юнкер.

Според новото предложение България следва да приеме още 1600 души. През юли в Съвета на ЕС бе постигнато споразумение нашата страна да приеме 500 души. Така общата бройка разселени бежанци, които се очаква нашата страна да подслони, е 2100 души.

Най-големият дял от общо 160 0000 разселени бежанци е определен за Германия - 31 443 бежанци или 15.43 на сто от разселените.

"За мен е ясно, че страните членки, където повечето бежанци стъпват за първи път в ЕС, не могат да бъдат оставени да се справят сами с това огромно предизвикателство. Наближава зима. Наистина ли искаме цели семейства да спят по гарите и в палатки през студените нощи? Няма религия, няма убеждения, няма философия, когато става дума за бежанци", посочи Юнкер.

Страните, които откажат да приемат чужденци, ще бъдат изправени пред финансови наказания.

Предложението на Юнкер ще бъде разгледано на срещата на външните министри в ЕС на 14 септември в Брюксел.

"Това трябва да стане на задължителен принцип. Призовавам страните да приемат предложението ни на срещата на вътрешните министри на 14 септември. Надявам се този път всеки един да участва. Без поеми, без реторика. Този път са нужни действия!", каза Юнкер.

След изявлението му лидерите на основните партии подкрепиха предложението му.

Великобритания, Чехия, Словакия, Полша и Румъния вече се противопоставиха на квотното предложение.

"122 000 човешка живота бяха спасени по море от лятото досега. Мнозина от спасените, биха загубили живота си по друг начин, ако ние не се бяхме намесили”, коментира Юнкер.

Той подчерта, че усилията за справяне с контрабандистите и трафикантите на хора, са били удвоени.

"Европа не е дала онова, на което е способна, що се касае до солидарността към онези страни, които са приели много бежанци на територията си”, заяви Юнкер.

ЕК ще може сама да преразпределя миграционната тежест

Сред предложените мерки е обособяването на постоянен механизъм за солидарност между държавите от Общността при внезапен мигрантски прилив.

Комисията предлага да има правото сама да въвежда в действие механизма, когато прецени за необходимо. Този лост ще бъде допълнение към предложената временна и задължителна квотна система за разпределянето на 160 000 бежанци.

Пристъпването към постоянния механизъм за преразпределяне на миграционната тежест ще бъде на основата на данните за броя на постъпилите молби за убежище и на незаконните пресичания на границите за последните шест месеца.

Ако дадена държава от ЕС по основателни причини (например природно бедствие) не може временно да участва в постоянния механизъм, ще трябва да осигури финансов принос за посрещането на нуждите на приетите в Общността бежанци. Финансовият принос ще се равнява на 0.002 на сто от брутния вътрешен продукт на изпадналата в невъзможност държава. Максималният срок за неучастие в механизма ще бъде 12 месеца.

ЕК предлага списъкът на "сигурните държави", чиито граждани могат автоматично да получат отказ за предоставянето на бежански статут, да бъде разширен с Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Косово, Сърбия и Турция.

"Страните от този списък трябва да знаят, че ако бъдат извадени от него, губят правото си да станат членове на ЕС", обясни Юнкер.

Комисията предлага също държавите от ЕС да въведат общи показатели за връщането на имигрантите, които не са получили статут. Всички тези предложения ще бъдат обсъдени на извънредното заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи идната седмица.

Законни пътища за имигрантите

Юнкер предложи още откриване на законни пътища за имигрантите.

"Това няма да ни помогне в преодоляването на кризата, в която в момента сме потопени до шия, но ще можем да дадем една достойна алтернатива за онези, които нямат друг изход освен да търсят каналджии", каза Юнкер.

По думите му предстои да бъде направен Закон за легална миграция.

С цел да бъдат подпомогнати африканските страни, които сега са един от основните извори на мигранти към Европа, Юнкер предложи страните членки на ЕС да наберат 1.8 млрд. евро спешен фонд за африканските страни.

"Всеки от нас в един момент е бил бежанец. Общата ни история е белязана от милиони и милиони европейци, които в един момент са търсили спасение от война и потисничество. Именно ние, европейците, трябва да знаем защо правото на убежище е толкова важно", каза Юнкер.

Toй коментира още, че Шенгенската система няма да бъде премахната по време на мандата на тази Европейска комисия.

"Но другата страна на монетата относно свободното движение изисква да работим заедно за охрана на външните граници. Трябва да подсилим значително агенцията ФРОНТЕКС и да въведем напълно действаща европейска гранична и брегова охрана", заяви Жан-Клод Юнкер.

Москва трябва да разбере, че границите са ненарушими

Той коментира, че държавите от Балканите в ЕС, балтийските държави и Полша, трябва да знаят, че солидарността не е само дума.

"Ще бъдем на мястото си, ако границите на тези държави от ЕС бъдат застрашени, добави той. Ще обезпечим тяхната сигурност. Границите на ЕС са ненарушими и държа Москва да разбере добре това", посочи председателят на ЕК.

ЕК ще следи внимателно Гърция

Юнкер коментира и финансовата криза в Гърция, като посочи, че ако този път общодоговорените правила не бъдат спазени, реакцията на ЕС и еврозоната ще бъде друга.

Той застана зад действията на Европа в опита да бъде решена ситуацията, като коментира, че излизането на Гърция от Еврозоната не е решение.

"Комисията бе атакувана от някой държави-членки, които участваха в решението на гръцкия проблем. Да не се захванем ребром с гръцкия проблем би било неизпълнение на това нейно задължение. Изложихме се на нападки от кого ли не, от онези, които винаги знаят по добре от комисията и от експертите какво трябва да се прави”, коментира Юнкер.

Той коментира и подготвяното споразумение за свободна търговия ЕС-САЩ:

"Аз съм за такова споразумение. Но съм против това да се отказваме от европейските норми и европейските принципи".