Стремежът към коалиции обезсмисли смяна на избирателната система

Преди близо половин век френския конституционалист Морис Дюверже формулира общо правило, което с определен оптимизъм наричат социологически закон. Според него мажоритарните системи в един кръг водят до двупартийност, а пропорционалните- до многопартиен конгломерат. Практиката, политическите амбиции и развитието на конституциоанализма стимулираха изследване на проблема. В резултат многонационална дискусия преди десетилетие определи избирателната система като основна предпоставка за ефективност на държавното управление.
Отдавна няма съмнение, че избирателните системи "не са неутрални". От решението за една или друга избирателна система зависи политическата стабилност и цялостното управление на държавата.
Дебатите между двата големи алтернативни принципа - мажоритарния и пропорционалния - няма изгледи да престанат. Те са основополагащи, но предизвикват различен ефект. Той зависи от отговора за целта на избирателната система. Във Федералния конституционен съд на Германия е дискутирана клаузата в избирателния закон, която изключва партийно представителство ако не се съберат 5% от гласовете на избирателите в страната. В решението си, за необходимост от точно такъв коректив в пропорционалната система, конституционният съд изхожда от разбирането за духа на изборите. А той, смятат конституционалистите "не е да представи вярно гласа на всички избиратели, а да даде път на управленчески мнозинства с възможност за действие".
Многобройни са опитите за създаване на конкретни избирателни схеми, чиято цел е хармоничното държавно управление. Тайно или явно обаче винаги се тръгва от следните зависимости:
- Съществува връзка между мажоритарно гласоподаване в един кръг и двуполюсен модел на парламентарна представителност.
- Съществува връзка между пропорционално представителство и многопартийна представителна система.
- Пропорционалният принцип създава предпоставки за нестабилност в управлението.
- Мажоритарното представителство в два кръга води към предизборни коалиции.
- Пропорционалното представителство води до следизборни коалиции.
- Мажоритарното представителство набляга върху индивидуалното значение на депутатите и тяхната отговорност пред избирателя.
- Пропорционалното представителство (особено ако е в големи избирателни райони) набляга на работата на партийните машини и намалява отношението депутат - избирател. Когато тази тенденция е изведена до крайност чрез системата за заместване на депутатите в листата чрез други, връзката депутат - избирател може напълно да изчезне.
- Пропорционалното представителство води до партийна олигархия и в граничните си стойности до абсолютно партийна държава.
- Пропорционалната система води до дисциплинираност в партиите, докато мажоритарната смегчава партийните норми.
- Мажоритарното представителство предизвиква по-лесно "демократична смяна на управлението", докато пропорционалното я затруднява.

Ако съпоставим тези зависимости към днешната избирателна система, ще открием част от тайните в мисленето на т. нар. политически елит. Принципно той не е склонен на драстични промени в избирателния закон, защото никой не се наема да гарантира точно предполагаемия ефект. Ако той не води задължително до закрепостяване към властта, мнозинството което е необходимо, няма да се прояви. На практика избирателната ни система може да се изменя в три посоки. Тя може да се промени в мажоритарна или смесена, да се повдигне пропорционалния коректив, да се намали коректива.
Първата възможност е път към управленческа стабилност. Но този път е дълъг, неясен, а за част от политиците и опасен. Втората - съдържа определен антиплуралистичен елемент, но също гарантира политическа устойчивост на бъдещето управление. Третата - ще раздроби парламента, ще затрудни формирането на "действащи мнозинства" и естествено ще доведе до бъдеща политическа нестабилност. Тръгвайки по пътя към формиране на предизборни коалиции (вече факт), политическата класа изразява видим скептицизъм към каквато и да е форма на промяна на избирателния закон. Доколкото съществуващия закон е част от демократичния политически режим, то отсъствието на развитие в него означава и липса на минимален консенсус за това. А за него освен демокрация са необходими демократи.