Светият синод се съгласи да се отворят досиетата на висшия клир, после размисли

Светият синод на Българската православна църква реши да бъде подготвено и изпратено писмо до комисията по досиетата във връзка с искане за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби. Това се посочва в решение на синода, публикувано на сайта "Българска патриаршия", предаде БТА в петък.

С решението се дава съгласие да бъдат отворени досиетата на висшия клир в БПЦ. В писмото ще бъде представен списък с трите имена, ЕГН, длъжността и периода на заемане на длъжността за лицата, извършвали или извършващи публични дейности от 22 декември 2006 г. до настоящия момент в БПЦ. Данните ще са за българския патриарх, за епархийските митрополити, епископите, ректорите на семинариите и за игумените на ставропигалните манастири, се казва още в съобщението.

Неотдавна от комисията коментираха, че синодът бави предоставянето на данните, но и че без тези данни те ще извършат проверките.

Едновременно с решението на синода бе разпространето и несъгласието на един от членовете му – Неврокопският митрополит Натанаил – комисията по досиетата да проверява клира.

"Убеден съм, че съдържанието на нормата от закона, според която членовете на управителните органи на религиозните общности подлежат на проверка и разкриване на досиетата им, е противоконституционна. Това, според нас, е грубо нарушаване на отделеността на Църквата от държавата", е написано в становището, изразяващо особеното мнение на дядо Натанаил по въпроса за проверката.

"Демократичната и правова държава спазва върховния закон - Конституцията, само когато не приема закони, които ѝ противоречат, а когато допусне грешка, е длъжна да я изправи. Още през 1992 година Конституционният съд е казал, че е недопустима държавна намеса във вътрешно-организационния живот на религиозните институции, както и в тяхното обществено проявление”, смята митрополитът.

"Отговорното отношение по този толкова важен въпрос за институционалния авторитет на БПЦ, изискваше да изслушаме становището на юрист, който има професионална и задълбочена подготовка по статута на БПЦ, но ние за пореден път взехме решение, без да обследваме и анализираме задълбочено въпросите, за което след това ще берем горчивите плодове", заявява Неврокопският митрополит.

По думите му това публично ритуално действие ще злепостави единствено институцията БПЦ и "ще задоволи медийната жажда за сензации за няколко дни, но ще смути душите на много православни християни и ще срине единствената надежда и опора на народа в Църквата".

Скоро след това Светият синод изглежда размисли за "прибързаното си решение" и излезе с друго становище, а първото му решение изчезна от сайта на Българската патриаршия.

Според становището законовите разпоредби от закона за досиетата са неприложими в този им вид спрямо вероизповеданията и в частност – спрямо Българската православна църква.

"Във връзка с изясняване на понятия и кръга на субектите по прилагането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, е необходимо да се даде отговор на въпроса - дали при така изразената редакция за "публични дейности” по смисъла на цитирания закон в чл. 3, ал. 2, т. 6 "ръководители и членове на управителни органи на религиозни общности” попадат вероизповеданията въобще като субекти на правото със свои органи и в частност Българската православна църква (БПЦ) като представител на традиционната религия в Република България – източноправославното вероизповедание по смисъла на чл. 13, ал. 3 от Конституцията на РБ във връзка с чл. 10 от Закона за вероизповеданията", се посочва в становището.

Според висшите църковни дейци законовите разпоредби на чл. 3, ал. 2, т.6 и чл. 27, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия са неприложими в този им вид спрямо вероизповеданията и в частност - спрямо Българската православна църква.

"Компетентната комисия по закона с още по-голямо основание е длъжна от Народното събрание и органите на съдебната власт - да се съобрази с Решенията на КС по тълкуване на Конституцията и използваните в нея понятия, защото това е въпрос на спазване на правовия ред, който е основа на държавността", се посочва в становището.