Светият синод се съгласи да се отворят досиетата на висшия клир, после размисли

Светият синод се съгласи да се отворят досиетата на висшия клир, после размисли

Светият синод на Българската православна църква реши да бъде подготвено и изпратено писмо до комисията по досиетата във връзка с искане за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби. Това се посочва в решение на синода, публикувано на сайта "Българска патриаршия", предаде БТА в петък.

С решението се дава съгласие да бъдат отворени досиетата на висшия клир в БПЦ. В писмото ще бъде представен списък с трите имена, ЕГН, длъжността и периода на заемане на длъжността за лицата, извършвали или извършващи публични дейности от 22 декември 2006 г. до настоящия момент в БПЦ. Данните ще са за българския патриарх, за епархийските митрополити, епископите, ректорите на семинариите и за игумените на ставропигалните манастири, се казва още в съобщението.

Неотдавна от комисията коментираха, че синодът бави предоставянето на данните, но и че без тези данни те ще извършат проверките.

Едновременно с решението на синода бе разпространето и несъгласието на един от членовете му – Неврокопският митрополит Натанаил – комисията по досиетата да проверява клира.

"Убеден съм, че съдържанието на нормата от закона, според която членовете на управителните органи на религиозните общности подлежат на проверка и разкриване на досиетата им, е противоконституционна. Това, според нас, е грубо нарушаване на отделеността на Църквата от държавата", е написано в становището, изразяващо особеното мнение на дядо Натанаил по въпроса за проверката.

"Демократичната и правова държава спазва върховния закон - Конституцията, само когато не приема закони, които ѝ противоречат, а когато допусне грешка, е длъжна да я изправи. Още през 1992 година Конституционният съд е казал, че е недопустима държавна намеса във вътрешно-организационния живот на религиозните институции, както и в тяхното обществено проявление”, смята митрополитът.

"Отговорното отношение по този толкова важен въпрос за институционалния авторитет на БПЦ, изискваше да изслушаме становището на юрист, който има професионална и задълбочена подготовка по статута на БПЦ, но ние за пореден път взехме решение, без да обследваме и анализираме задълбочено въпросите, за което след това ще берем горчивите плодове", заявява Неврокопският митрополит.

По думите му това публично ритуално действие ще злепостави единствено институцията БПЦ и "ще задоволи медийната жажда за сензации за няколко дни, но ще смути душите на много православни християни и ще срине единствената надежда и опора на народа в Църквата".

Скоро след това Светият синод изглежда размисли за "прибързаното си решение" и излезе с друго становище, а първото му решение изчезна от сайта на Българската патриаршия.

Според становището законовите разпоредби от закона за досиетата са неприложими в този им вид спрямо вероизповеданията и в частност – спрямо Българската православна църква.


"Във връзка с изясняване на понятия и кръга на субектите по прилагането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, е необходимо да се даде отговор на въпроса - дали при така изразената редакция за "публични дейности” по смисъла на цитирания закон в чл. 3, ал. 2, т. 6 "ръководители и членове на управителни органи на религиозни общности” попадат вероизповеданията въобще като субекти на правото със свои органи и в частност Българската православна църква (БПЦ) като представител на традиционната религия в Република България – източноправославното вероизповедание по смисъла на чл. 13, ал. 3 от Конституцията на РБ във връзка с чл. 10 от Закона за вероизповеданията", се посочва в становището.


Според висшите църковни дейци законовите разпоредби на чл. 3, ал. 2, т.6 и чл. 27, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия са неприложими в този им вид спрямо вероизповеданията и в частност - спрямо Българската православна църква.

"Компетентната комисия по закона с още по-голямо основание е длъжна от Народното събрание и органите на съдебната власт - да се съобрази с Решенията на КС по тълкуване на Конституцията и използваните в нея понятия, защото това е въпрос на спазване на правовия ред, който е основа на държавността", се посочва в становището.

Още по темата
Още от България