Тъмното настояще и "розовото" бъдеще на останките от мавзолея

Огромна климатична инсталация, телефонна централа и помещение с няколко турбини за производство на електричество. Това може да се види днес в достъпните без специална екипировка подземия на взривения през 1999 г. мавзолей на Георги Димитров в София.

В част от помещенията под земята в момента не може да се влезе, тъй като са пълни с отломки от разрушената преди 19 години сграда.


Част от климатичната инсталация за бункера под мавзолея. Сн. БГНЕС

Столичната община има намерение да превърне това място в галерия за съвременно изкуство. Тя трябва да се простира на 1500 кв. метра, а творбите да бъдат изложени в помещението, в което е правен "макиажът на мумията" (по думите на зам.-кмета по културата Тодор Чобанов). Останалите части от подземията, които са на три нива, можело да се използват за хранилища.

Сн. БГНЕС

Докато това се случи обаче ще минат няколко години, обясни в сряда Чобанов. Тепърва ще се прави заснемане на подземията, те трябва да бъдат укрепени и разчистени. В същото време по някое време тази година трябва да бъде обявен и конкурс за проект за бъдещата галерия. След това, ако той е успешен, ще трябва да се търси и изпълнител.

Вероятно част от инсталациите, които стоят от десетилетия под земята, ще бъдат запазени. Става въпрос за "най-големия климатик в България - колкото плувен басейн", по думите на Чобанов. Части от нея ще бъдат предоставени на Политехническия музей, други ще отидат в Музея на София.

Климатичната инсталация. Сн. БГНЕС

Инсталацията от тръби и вентили е осигурявала вентилацията в бункера под мавзолея. Документи за това каква е било предназначението му няма, но според Чобанов вероятно той, както и подобни съоръжения под президентството и на други места в центъра на града, са били място за укритие на висшите партийни дейци при евентуални военни конфликти.

За това говори и голямата телефонна централа в едно от помещенията. Тя едва ли се е ползвала за нуждите на мумията на Димитров.

В стаята с телефонната централа има и стари счупени телефони. Сн. БГНЕС

Намерени са също административни помещения, както и четири генератора за ток, които да осигуряват автономно захранване под земята.


Част от генераторите. Сн. БГНЕС

Пространството под земята е осеяно с натрошени парчета от някогашната сграда, с изпочупени луминесцентни лампи и части от ползваните някога съоръжения. Ток няма. Вода капе от таваните и всичко е в кал. По стените обаче още стоят типичните за болниците и баните от времето на социализма бели квадратни фаянсови плочки.


Сн. БГНЕС

Намират се и останки от човешко присъствие - пожълтял, кален и изпокъсан брой на Държавен вестник, православен календар от 1992 г. и кутия от цигари "Средец".


Сн. Mediapool

В момента входът към помещенията е от страната на сградата на Българската народна банка и е затворен с капак. Самото влизане става със стълба. Предвижда се достъпът към бъдещата галерия да е на другата страна на площадката, останала от мавзолея.

Самата площадка от известно време е бетонирана и повдигната, тъй като се очаква скоро на нея да бъде монтирана инсталацията Бронзовата къща, на артиста Пламен Деянофф. Тя трябваше да бъде поставена още в началото на годината. До момента цялата инсталация все още не е пристигнала в София от Австрия, където живее авторът ѝ. Бронзовата къща ще стои там до края на годината. След това мястото ще се използва за представяне на съвременно изкуство. Общината няма намерение да прави конкурси какво да слага там, а очаква авторите на подобни творби да дават предложения.


Сн. Mediapool

Още по темата
Още от България