Три сценария за Сирия след ограничен американски удар

Над 1400 са жертвите на химиечската атака в Сирия от 21 август.

Предлаганата от президента Барак Обама ограничена въздушна атака срещу режима на Асад, без вкарване на морски пехотинци в страната, е най-добрият избор сред лошите. Но какъвто и да е резултатът, САЩ би трябвало да избегнат въвличането им в сухопътна война в Сирия, пише Стивън Щраус от Хравардския университет в блога EconoMonitor.

В едната крайност са онези, които смятат, че Америка не трябва да предприема военни действия, убедени, че дипломацията и конференциите може да доведат до мир в Сирия. За нещастие, Асад (и съюзниците му) явно имат най- добрата алтернатива на преговорите – наречена победа – което едва ли е стимул за някой като Асад да се реформира. Дори още по-лошо, постоянната военна ескалация от страна на Асад (включително бруталната употреба на химически газ срещу цивилни), ако не бъде възпряна, рискува да дестабилизира съседните страни.

В другата крайност са онези (включително сенатор Маккейн), които смятат, че широкомащабна военна намеса на САЩ (фокусирана върху смяна на режима) може да разреши този конфликт. За да се разбере колко ограничен е този аргумент, е нужно да се погледне какъв хаос е в Ирак.

Президентът Обама е избрал прагматичната "златна среда" между това да не прави нищо и това да сменя режима. А именно, "урок" за режима в Сирия (и други деспоти, които може би наблюдават случващото се) на език, който подобни престъпници ще разберат. "Урокът" ще бъде: Няколко дни въздушни атака срещу много важни военни цели без никакво участие на американски сухопътни сили, без последващ ангажимент за прилагане на сила, нито за смяна на режима. "Урокът" обаче би следвало да причини достатъчно щети за режима на Асад, който да разбере, че плаща цена за ужасяващите си престъпления.

Тази ограничена атака най-вероятно ще има като резултат някоя от версиите на Сценарий 1.

Сценарий 1: Режимът на Асад ще схване посланието

Режимът на Асад ще разбере, че неправомерните действия срещу собствения му народ имат болезнени последствия, като например целеви удари срещу най-важните обекти на правителствената армия.

Сирийското ръководство ще стане по-предпазливо в действията си и по-открито за урегулиране на проблема чрез преговори.

Макар сирийските власти и съюзниците им да заплашват с ескалация на конфликта след намесата на САЩ, те едва ли ще въвлекат американците в голяма война.

Продължителна въздушна война със САЩ почти със сигурност ще доведе до свалянето на режима на Асад.

Иран, вероятно, вече е разбрал, че действията на Америка са наказателни и не целят смяна на режима, и затова няма да се стреми към ескалиране на военните действия.

Сценарий 2: Неразбиране, грешни сметки и ескалация

Кратката, целенасочена намеса се превръща в продължителна конфронтация.

Асад се стреми да сложи край на гражданската война, ставайки лидер на регионалната война. Той се обръща към арабския национализъм в отговор на атаките от страна на Израел.

Намесата на САЩ води до ужасяващи жертви сред гражданското население (дори и с най-доброто разузнаване стават грешки). Това от своя страна повлича верижна негативна реакция към действията на САЩ в региона.

Иран решава, че САЩ са заседнали в сирийските плаващи пясъци и са забравили за ядрените му амбиции. Асад от своя страна смята, че САЩ блъфират и нищо не правят.

Военните действия никога не са толкова точни и обмислени, както ги показват по филмите. Грешки стават винаги и предлаганата краткосрочна намеса може да се обърка. Системата за управление и вземане на решения може да не сработи, а САЩ нямат пълно разбиране за вътрешната динамика на режима на Асад и съюзниците му.

Сценарий 3: Режимът на Асад рухва

Режимът на Асад пада в отговор на американската въздушна атака. Бунтовниците идват на власт: Сирия или става банкрутирала държава, или се разпада на автономни райони.

Теорията на атаката, която се определя като наказателна, но ‟незаплашваща режима“, в действителност може да е много крехка. Дори след ограничен американски удар въстаниците или най-близкото му обкръжение ще се възползват от хаоса и могат да решат да се отърват от Асад.

Този сценарий не трябва да се интерпретира като победа.

Никой не може със сигурност да каже, какво ще стане след Асад, но има основания да се предполага, че смяната на режима ще доведе до влошаване на живота в страната.

В хаоса на разрушаващия се режим химическото оръжие на Сирия може да попадне в ръцете на терористи.

В заключение: рисковете от ненамеса или смяна на режима явно надвишават рисковете от ограничена атака. Но каквито и мерки Америка да предприеме спрямо Сирия (решението да не се прави нищо също е рисковано), в настоящата ситуация няма лесен избор, но има огромен потенциал тя да се превърне в още по-голяма трагедия, пише Стивън Щраус.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?