Цените в хотели и ресторанти поскъпват заради разходи по евроизискванията

До една година ще има повишаване на цените в хотели и ресторанти заради разходите, които са длъжни да направят, за да отговарят на изискванията на Европейския  съюз за проследяване на качеството на храните, за опазване на околната среда и за безопасност на клиентите. Това предупредиха в понеделник от Националния хотелиерски мениджмънт клуб (НХМК).

Какво ще е поскъпването във всяко заведение и хотел обаче зависи от големината на обекта, персонала му, а за механи и бистра – и според това колко разнообразно е менюто им. Колкото повече ястия се предлагат, толкова по-много точки за проследяване на качеството и безопасността на храните има и толкова по-високи са разходите за внедряването на системите HACCP, които до края на годината трябва да се въведат.

В същото време едва един процент от обектите, които трябва да въведат системите за качество на храните, са сторили това към момента, казаха от хотелиерския мениджмънт клуб. 12 хиляди са заведенията в България, които подлежат на това евроизискване, от които 5-6 хил. са класическите ресторанти. Според организацията голяма част от тях ще са принудени да спрат работа, след като от януари започнат проверките на Регионалните инспекции за  опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и дирекциите за ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) дали са спазили стандартите.

Вероятно първо заведенията за хранене ще получат предписания за изпълнение на конкретни изисквания, свързани с въвеждането на НАССР, и ако не ги изпълнят, ще бъдат затваряни. Това се отнася основно за малки заведения като бистра и механи.

Много по-голям шанс да останат на пазара, запазвайки цените си, имат големите хотели, които посрещат гости целогодишно, смятат от НХМК.

От организацията изразиха притеснението си от това, че на този етап РИОКОЗ и ДВСК са оставили бизнеса от хотелиерския и ресторантьорския отрасли да се самоинформира и да търси решения за внедряване на системите за качество и безопасност на храните, които не се знае дали ще бъдат одобрени от инспекторите, когато започнат проверките.

„Според приетия НАССР план, управителят трябва да контролира определени показатели в критичните точки, които само за една група ястия може да са четири и повече, а групите ястия в менюто на един ресторант са много”, коментира Илиян Иванов от НХМК. Ресторантьорите изчислиха, че ако го извършват сами, контролът само в една критична точка ще им струва годишно близо 7000 лв., а критичните точки са много повече, следователно и разходите. Ако решат да носят пробите в лаборатория, цената за анализ на една критична точка е 9 лв., но резултатите излизат след няколко дни, т.е контролът е неадекватен, твърдят от НХМК.

За малките и средни предприятия е непосилно да заделят тези средства за ежедневен контрол, независимо дали ще ползват външна лаборатория или ще извършват контрола сами, коментират собственици на заведения за хранене. Затова те ще трябва да ги калкулират в цените си или да спрат работа.

Загадка обаче остава защо ресторанти и хотели чакат да мине крайният срок и да дойде етапът с проверките, за да почнат да инвестират в системите за безопасност на храните, след като знаят, че трябва да направят това още от 2003 г. Нима за три години не успяха да си направят бизнес планове как да отделят средства за изпълнения на евроангажиментите, като например повишават плавно цените си, без да ги усети драстично клиентът. Вместо това сега ще вдигат тарифите си кой с повече, кой с по-малко, оправдавайки се с изискванията на ЕС. Заедно с останалите фирми, които вече предлагат на по-високи стойности продуктите си само защото влизаме в европейската общност, просто ще помпат инфлацията.

Само че на фона на засилващата се конкуренция в международния туристически бранш повишението на тарифите в хотели и ресторанти може да се окаже удар за българския отрасъл, който разчита единствено на ниските си за западноевропейците и богатите руснаци цени, за да ги привлече.