Турски гамбит

Турски гамбит

Визитата на руския президент Дмитрий Медведев в Турция, състояла се на 12 май, завърши в полза на Анкара, пише руското издание Лента.ру в четвъртък.

Турция ще получи от Москва инвестиции за над 20 млрд. евро, но на срещата не бе повдигната важната за руската страна тема като газопровода “Южен поток“. Анкара отлага подписването на споразумение за газопровода, опитвайки се да изтъргува с Русия по-изгодни условия за газовите доставки. Преговорите между двете страни се следят отблизо от Киев, защото получи ли Москва разрешение за строежа на газопровода, газовата транзитна мрежа на Украйна отива на пресъхване.

Атомна щедрост

В Турция сега бяха подписани множество споразумения, отбелязва изданието. Едно от тях - отмяната на визите между двете страни, които за руснаците струваха 20 долара на границата, засенчи основната новина на деня, че без търг Турция разреши на Русия да построи първата в страната атомна електроцентрала.

Парафирано бе споразумение за изграждането на четири ядрени блока от руската компания “Атомстройекспорт“ (АСЕ). За реализацията на проекта тя ще създаде проектна компания, която ще получи собствеността върху централата. Като резултат от преговорите бе заявено, че строителството ще се финансира за сметка на участниците в проекта, а Турция ще осигури дългосрочното изкупуване на електроенергията, за да направи проекта рентабилен.

По предварителни изчисления такава АЕЦ би струвала на инвеститорите 18-20 млрд. долара, което означава, че Русия трябва да даде тези пари, доколкото първоначално се предвижда проектната компания да е изцяло руска. От “Росатом“, която притежава АСЕ, не уточниха на какъв принцип ще влизат нови инвеститори в нея, но шефът на държавната корпорация Сергей Кириенко отбеляза, че руската страна е заинтересована от участието на турски инвеститори, пише Лента.ру..

Двете страни обсъдиха също така перспективите за участие на Москва в нефтопровода “Самсун-Джейхан“, но преговорите за проекта на стойност 3 млрд. долара завършиха без новина, въпреки че интересът на Русия към тръбата стана ясен още през октомври 2009 г.

Москва обаче вече участва в алтернативния проект “Бургас-Александруполис“, но строежът му не може да стартира от 2007 г. заради това, че българското правителство не се е договорило с Русия за условията по реализацията му. За разлика от България, Турция слага “Самсен-Джейхан“ сред приоритетните си проекти, за да разтовари от танкери проливите си Босфор и Дарданели.

Засега Москва не смята да се отказва от “Бургас-Александруполис“, но като изход от ситуацията предлага обединяването на двата тръбопровода. Доколко подобна схема има бъдеще, че да се разглежда сериозно, никой няма идея.

Мълчание за газа

Още един резултат от визитата, или точно обратното – липсата на какъвто и да било резултат, бе отбелязан при преговорите в газовата сфера само с фразата на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, че “Русия ще покрива 70 на сто от нуждите на Турция от природен газ и сега ние полагаме усилия, за да реализираме това“. Повече газовата тема не бе повдигната и от двете страни, въпреки че преди визитата на Медведев руски медии анонсираха газов договор с ценови отстъпки за Турция и подписване на договор за полагането на част от подводния участък на “Южен поток“ през турски води.

Миналата есен Анкара разреши на Москва извършването на геологически проучвания в нейната икономическа зона в Черно море, но крайно разрешение за прокарване на тръбата няма и досега.

Щедрото предложение на Москва в ядрената енергетика трябва да убеди Анкара в необходимостта от разрешение за “Южен поток“, но Турция не се е съгласила, тъй като е търсила значителни отстъпки в цената на газа и промяна в условията на договора за избягване на санкции от страна на “Газпром“, а Русия от своя страна не дала никакви отстъпки в тази посока, пише “Время Новости“

Според изданието причина за това са започнатите от Турция преговори с Азербайджан за доставка на газ от тази страна. Решението на Анкара да се включи в битката за азерските ресурси има едно неочаквано, но приятно следствие – ако Турция се включи в разпределянето на свободното гориво на Азербайджан, то това навярно ще лиши от ресурси многострадалния газопровод “Набуко“, станал толкова ненавистен на Москва, пише още изданието.

Украинската врътка

Докато Турция се мотае с решенията си, Русия, както твърди вестник “Комерсант“, разглежда алтернативни варианти за прокарване на “Южен поток“ - например през украински води. Това е и първоначалният вариант за маршрут на газопровода, включен в предпроектното проучване, ако Русия не успее да вземе необходимото разрешение от Анкара.

Отказ обаче изглежда малко вероятен, тъй като Турция има твърди намерения да стане транзитен кръстопът за всички значими енергомаршрути в региона и затова няма да изпусне възможността да участва в грандиозния руски проект.

Вариантът с пренасянето на “Южен поток“ в украински води изглежда смехотворно, пише Лента.ру. Достатъчно е да си спомним, че обосновката за строежа на този газопровод е именно намаляването на риска, свързан с транспорта на газ през украинска територия. Така че да се строи тръбата в икономическата зона на Украйна би било крайно неразумно, даже като се има предвид настоящото затопляне на отношенията между Москва и Киев.

Украинските власти въобще не подкрепят “Южен поток“, справедливо отчитайки, че той е заплаха за тяхната газотранспортна система. По-рано от Киев канеха Москва да участва в модернизацията на газовата мрежа на страната, но не успяха да я заинтересуват. Сега правителството на Украйна напрегнато размисля над предложението на руския премиер Владимир Путин да се обединят “Газпром“ и Нафтогаз“.

Самото споменаване на подобна сделка предизвика ураган от критика от страна на украинската опозиция, но тя би позволила на Киев да реши всички проблеми на “Нафтогаз“, а на “Газпром“ да се откаже от строителството на скъпоструващия “Южен поток“. В Русия обаче уверяват, че украинската мрежа не може да замени “Южен поток“.

Възможно е Москва просто да играе двойна игра, оказвайки натиск както над Анкара, така и над Киев. “Южен поток“ действително носи по-малко рискове от украинския проект, но пък последният изглежда по-евтин.

Всичко обаче може да се окаже просто една импровизация и противоречивите изявления от устата на руските чиновници да са само свидетелство за липсата на стопроцентова увереност в скорошен пробив в която и да било от двете посоки.

Киев все още има шанс да уговори Москва, докато Турция не е дала своето разрешение за "Южен поток". Да чакат, докато това се случи, е крайно нежелателно за украинските политици. Защото тогава за тях ще е много по-сложно да измислят стимул, който да накара Русия да влага в остарелите украински тръби, заключава авторът на коментара Антон Ключкин.

Още по темата
Още от Свят