Убийството на руския посланик отслабва позициите на Турция

Убийството на посланик е сериозен въпрос в международните отношения. При определени обстоятелства подобни събития могат да доведат до война. Представете си колко сериозна би била ситуацията, ако хладнокръвното убийство на посланик Андрей Карлов беше станало преди помирението между Москва и Анкара, предприето след свалянето на руския самолет в Турция през 2015 г.

Турция би очаквала някакъв вид отмъщение от Русия, която вече бе достатъчно гневна заради инцидента със самолета, в който бе убит руски пилот. За щастие, двете страни се разбраха междувременно, което им даде възможност да се съгласят, че убийството на посланика е било провокация, целяща да подкопае отношенията им.

Това обаче не означава, че потенциална криза все още е невъзможна, ако двете страни не успеят да управляват правилно ситуацията. Русия очевидно няма да приеме бързи и лесни отговори от Турция за това кой стои зад убиеца.

Проправителствените медии вече намериха виновната страна. Правителството явно също е склонно да обвини последователите на Фетхуллах Гюлен, който е обвинен и за "мозък" на неуспешния опит за преврат от 15 юли. Това може и така, но може и да не е.

Но очевидно Москва няма да позволи на турското правителство да избере лесния път, като обвини за убийството настоящия си основен противник, опитвайки се да извлече от това и вътрешнополитическа изгода.

Ето защо още от първия момент Русия настоява убийството да бъде разследвано съвместно. Москва иска от Анкара пълна прозрачност и съдействие, дори и ако разкритията се окажат обезпокояващи за правителството.

Убийството на Андрей Карлов освен това отслабва още повече позициите на Анкара в Сирия. Башар Асад несъмнено е сред онези, които са доволни от този обрат на събитията. Резултатът за Турция от тристранната среща в Москва между външните и военните министри на Русия, Турция и Иран, преминала под знака на убийството на Карлов, показва защо Асад трябва да е щастлив.

По време на срещата Турция фактически провъзгласи за мъртва своята досегашна сирийска политика, която между другото никога не е доведе до нищо. Анкара сега приема, че свалянето на Асад не е част от програмата ѝ в Сирия. След срещата не беше казано почти нищо и за най-голямата тревога на Турция в Сирия – а именно кюрдските домогвания.

Турция обаче се съгласи с това, че борбата с ислямистките терористични организации ще бъде приоритетна задача, като уреждането на сирийския конфликт остава под егидата на Русия. Казано направо, Анкара отстъпи инициативата за Сирия на Москва, към която е в още по-голям дълг след бруталното убийство на посланик Карлов.

Това е цената, която Анкара трябва да плати, опитвайки се да контрабалансира влошените отношения с традиционните си съюзници, търсейки стратегически връзки с Русия и други членове на Шанхайската група за сътрудничество, дори и ако в това няма никаква стратегическа логика.

Това също е и цената, която правителството трябва да плати за подкопаването на демокрацията в Турция. Причината за това отношенията на Турция със Запада да са толкова лоши е, че програмата на онези, които управляват Турция, не съответства на западните демократични принципи.

Заигравайки се с Русия и Китай, Анкара иска да покаже на САЩ и Европейския съюз, че тя има други опции, които не вървят заедно с условия за зачитане на демокрацията и човешките права. Каквито и политически преимущества да осигури това у дома на Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието, е ясно, че резултатът също така е загуба на международно влияние за Турция.

Убийството на руския посланик също така задълбочава впечатлението, че Турция се плъзга към все по-голям хаос. И все пак остава открит въпросът дали тези, които понастоящем управляват Турция, са способни да вдигнат главите си от вманиачения начин, по който преследват политическите си амбиции, за да видят, че страната не се движи в добра посока.