В сферата на туризма ходим върху пари, а никой не се навежда да ги вземе

Нужно е преразгледаме на регулациите и намаляване на финансовото бреме в бранша, казва Евелин Виденов*, кандидат-депутат на Единна народна партия

Евелин Виденов

Защо, според Вас, други балкански страни могат да правят от туризъм над 20% от брутния си вътрешен продукт (Хърватия), да не говорим за Гърция, а България - едва 5%? Какво ни пречи да станем първокласна туристическа дестинация?

За жалост през последните двадесет години липсваше каквато и да било стратегия за насърчаване и развитие на българския туризъм. До началото на деветдесетте години браншът носеше около над 15% от БВП. След хаотичното презастрояване на черноморските курорти и пълната абдикация от страна на държавата, България се превърна в евтина туристическа дестинация.

Управляващите някак си бяха убедени, че в страната ще продължат да идват туристи, защото предлагаме евтини чаршафи, евтин пясък и евтини домати. Но като всеки бизнес, и туризмът се разви, и хората станаха по-претенциозни. При нас нещата застинаха в миналото.

Летният туризъм заема над 75% от целия сектор, в страната почти не се развиват алтернативни форми на туризъм. България е на второ място в Европа по брой на минерални извори, като този ресурс не се използва въобще. Балнео и спа туризма заема по-малко от 1%.

Това е безумие – след като има сериозно търсене на пазара, гарантирани доходи, дори само от пенсионните фондове, подготвени медицински кадри в страната ни, които се чудят как да свързват двата края... И на този фон ние не правим нищо. Ходим буквално върху пари, но явно никой не иска да се наведе да ги вземе.

Единна народна партия може да помогне на хората да ги вземат. Какво да говорим за развитие на винен туризъм, религиозен туризъм, културно-исторически, селски, ловен, екстремен туризъм и т.н. Развитието на тези алтернативни форми е начинът за удължаване на туристическия сезон.

Трябва ли дългосрочна стратегия в сектора и каква?

Преди пет години подготвихме нов Закон за българския туризъм, в който настоявахме за намаляване на регулационните режими от страна на държавата към бизнеса. Там предлагахме прехвърляне на лицензионните и разрешителните режими към браншовите организации. В него се предвиждаше общините и регионите да поемат ангажиментите по туристическата реклама.

Винаги сме искали самостоятелно Министерство на туризма. Нищо не последва от това наше искане, което за мен е необяснимо. Страната ни е с толкова дадености, а ние да не желаем да ги използваме. Туризмът, освен бизнес, който пълни хазната, и бранш, който отваря много работни места, е и своеобразен посланик на България, защото представя Родината ни пред стотици хиляди чужденци. Опознават навиците ни, културата на поведение и обслужване, пътищата ни, църквите ни, реда и сигурността в страната, кухнята ни, какво ли още не. Докосват България отвътре и, ако се влюбят, винаги се връщат отново. Но преди това са разказали на много хора за нас, в своите страни. И без да искат, стават наши посланици.

Така, че на туризма трябва да гледаме изключително сериозно, защото той е нещо повече от шезлонг на плажа.

Защо София не е предпочитана туристическа дестинация? Какво може да предложи на чуждия, че и на българския турист?

София не се предлага адекватно на туристическия пазар и именно тук личи пълната липса на стратегия за управление на туристическия сектор. Не съществуват никакви туристически продукти, които да се рекламират и да се продават успешно.

През последните десет години общината не положи почти никакви грижи за развитието на туризма и рекламата на София като дестинация. Създаден бе туристически информационен център, поставен на безумно място, който дори неговите създатели не могат да намерят. София основно остана дестинация за бизнес туризъм и командировани хора. За съжаление след 2008 година, поради сериозния спад в икономиката, бизнес посещенията намаляха с около 30% на годишна база.

А София може да предлага и интересен исторически, спа и конгресен туризъм – само е необходимо да се инвестира в добре планирана рекламна кампания и в инфраструктура. Това трябва да стане с активната подкрепа на Общината и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Нито една европейска столица няма в близост до себе си планина, като Витоша, а минералните извори на територия на София са над 50.

Дано тези факти предизвикат размисъл и действия, каквито ние в Единна народна партия сме подготвили, а не съзерцание и бездействие, каквото наблюдаваме вече толкова години от управляващите.

Като говорим за туризъм, там има изключително широко място за развитие на малкия и семейния бизнес. Какво спъва малкия бизнес да работи?

Малките и средни предприятия в българския туризъм са поставени пред огромен натиск от страна на държавна и общинска администрация. Нямат почти никакъв достъп до европейско финансиране. Лицензионните и разрешителните режими в бранша, "изяждат“ оборотните средства на инвеститорите в туризма. Това са фактите в момента.

Спешно трябва да се приеме закон за браншовите организации, в който да се дадат правомощия на национално представените браншови организации при приемане на национални стратегии и извършване на национална реклама.

Задължително е да се улесни достъпът до външни пазари и изложби, защото не е по силите на малкия и средния бизнес сам да излезе на тях. Време е да започне работа по обучение на професионални кадри в туризма и въвеждане на стажантски програми, за да повишим качеството на услугата, а оттам – фирмите да претендират и за по-високи приходи от пазара.

Нужен е непрекъснат диалог между браншови организации и държавна администрация. Те трябва да работят като съюзници, защото в момента едните стоят като уплашени хора, които се опитват да печелят пари, а другите - като контролен орган. Само с помощта на държавата могат да се създадат туристически клъстъри по региони.

Трябват ли специални мерки за стимулиране на микро и малкия бизнес? Какви - административни, данъчни, регионални и др.

Малките и средните предприятия създават над 80% от работните места в България, но са поставени пред натиск от агресивна и некомпетентна администрация, която изнудва, вместо да помага. Интензивното развитие на международните пазари създава нужда от подкрепата на държавата.

Улесняването на отпускането на кредити също е ключов момент от мерките за подкрепа, особено за стартиране на бизнес в приоритетни сектори от икономиката с висока добавена стойност и потенциал за бърз растеж.

В програмата на Единна народна партия предвиждаме подкрепа за развитие на човешките ресурси, за да се подобри производителността, чрез създаване на Програма за обучение на заети в малките и средни предприятия, в която хората да се обучават в работещи компании. Ще подкрепим износа, като стимулираме създаването на смесени предприятия в България, но и като балансираме стокооборота не само към страни от Европейския съюз, а и към пазари със сериозен растеж през последните 10 години, за да създадем положително салдо.

Скоростно ще преразгледаме регулаторните режими и ще намалим финансовата тежест върху бизнеса. Държавните такси трябва да са определени на разходен принцип и да се разшири приложението на принципа за "мълчаливо съгласие“ за административни услуги.

Нужна ли е специална политика на кредитиране на малкия и средния бизнес? Трябва ли държавата да се намеси, като направи специални програми за кредитиране чрез Българската банка за развитие, например?

В условията на тежка икономическа криза доверието от страна на кредиторите към малките и средни предприятия е слабо. Това води до сериозна липса на средства при реализирането на бизнес проектите.

През последните години банките силно затегнаха условията си - освен лихвите, завишиха и качествените изисквания към предприятията и проектите. Фирмите трябва да отговарят на по-високи стандарти, което допълнително ги затруднява в получаването на заеми в условията на криза. Това доведе до влошени парични обороти, перспективите за реализация на продукцията са силно ограничени, а обезпеченията по кредити са обезценени.

От друга страна банките не предлагат гъвкави и адекватни форми на финансиране, освен стандартните кредити и форми на обезпечение на бъдещите вземания. Именно тук е мястото на Българската банка за развитие, която да гарантира отпускането на кредити за малък и среден бизнес при облекчени условия. Трябва да се намали минималния праг за финансиране до 20 000 лева. Така ще се гарантира финансирането на малки новостартирали проекти. Бързото стартиране на програмата Джереми 2 е от ключово значение за раздвижване на пазара за кредитиране.

Създаването на Национален гаранционен фонд от страна на държавата е първата стъпка към подпомагането на финансирането на проектите на малкия и среден бизнес. Но за жалост той все още не подпомага всички отрасли на икономиката на страната, а по този начин все още не функционира по начина, по който бе планиран.

_____________________________________
*Евелин Виденов е водач на листата на ЕНП в 25 МИР София-град. Той е зам.-председател на ЕНП, зам.-председател на Българската туристическа камара, член на УС на Национална асоциация ХоРеКа.

Споделяне
Още от Избори 2013