Върховенството на закона е най-важно за силата на България в Европа

Г-н Костов, по-различно ли щеше да изглежда България, ако през 2001 година тогавашните Обединени демократични сили бяха получили шанса да реализират програмата “България 2005”, с която се явиха на изборите?

Ако се съди по параметрите на програмата – доста по-различно. С по-висока средна работна заплата – с 420 – 450 лв., а не със сегашните 300 лева. Щеше да бъде изпълнена амбициозната програма за развитие на инфраструктурата, щяха да бъдат усвоени тези 2 млрд. лв. от европейските фондове. Сега през юли щяхме да пътуваме по магистрала до Бургас, защото това бе срокът за магистрала “Тракия”. Щяха да бъдат завършени много важни европейски транспортни коридори, щеше да има Дунав мост - 2 например, удвояване на електрификацията на линията Пловдив – Свиленград, което превръща този коридор в много бърз за жп линиите. Много неща щеше да има от тази гледна точка.

Иначе НАТО щеше да се случи, ЕС щеше да се случи. Спомнете си, че те не влизаха в програмата на НДСВ през 2001 година.  Симеон Сакскобургготски говореше уклончиво за НАТО. Той казваше, че НАТО било много скъпо, за да влизаме там. Той продължи, просто защото инерцията беше много силна в тази посока.

Същото се отнася и за ЕС. Видяхме, че те водиха преговорите без душа, не защитиха интересите на България в нито един пункт, където имаше възможност да бъдат отстоявани. А това прави договора сега труден за изпълнение от каквото и да е следващо правителство.

И големият проблем на това правителство е, че оставя България като едно гето на беззаконие. В страната се разшири кръгът на институциите и лицата, които се поставят встрани от закона. Самото правителство погази конституцията. На два пъти то не спази решенията на съда, който го контролира, което е правно доказателство за беззаконието в страната. И от там нататък – надолу: главен прокурор, който предлага амнистия на престъпниците; главен секретар на МВР, който превръща противодействието на престъпността в сапунена телевизионна атракция, нарушавайки непрекъснато Наказателния кодекс. Всъщност Бойко Борисов, излизайки публично след всяко тежко престъпление, се поставя над закона, като разкрива следствена тайна, саботира следствието.

Говорейки за тежкото наследство, какво според вас трябва да се направи, за да може България да усвоява средствата от европейските фондове? Какво не направи сегашното правителство?

Правителството не можа да развие капацитет от компетентност, за да готви проекти, които да бъдат защитени пред институциите, отпускащи европейските предприсъединителни фондове. Затова липсват такива големи проекти. Например подготовката на проекта за завършване на магистрала “Тракия” включва няколко много сложни неща –отчуждаване на земи, проектиране на строителството, провеждане на най-различни търгове, конкурси и какво ли не още, контрол върху строителство и прочие. Ето тази липса на потенциал и на компетентност е едната страна на въпроса.

А втората е, че администрацията, която трябваше да усвоява европейските предприсъединителни фондове, се държи като цялата останала българска администрация – далече от вътрешен контрол, далече от обществен контрол, скрита под похлупак, непрозрачна и по този начин безотговорна. Дали тя ще усвои фонд ИСПА или няма да го усвои, практически никой не разбира. Или се разбира едва в Народното събрание, когато се направи някаква извънредна комисия и тя вижда на практика щетите, които са причинени на страната. А в момента те са два милиарда лева неусвоени.

Да, но ни остава година и половина до 1 януари 2007 г., когато ако влезем в ЕС, средствата за България ще се увеличат още повече. Ако в момента администрацията е такава, каквато я описвате, може ли тя да се подготви в този срок и как ще стане това?

Дори и да се довърши реформата в администрацията, ние, ДСБ считаме, че няма да даде резултат, ако няма върховенство на закона. Това, което разбива дейността на администрацията и създава корупционни “джобове” или корупционни практики вътре в самите пролуки на това разбито пространство, е обстоятелството, че има определени привилегии, които администрацията трябва да знае и да раздава при спазването и неспазването на закона. Така се движи българската администрация в момента, по простата причина, че правителството вече се е поставило веднъж над закона  и това за администрацията е най-големият урок. Когато самата тя започва да раздава приоритети, всичко довежда в последна сметка до корупция. Това е най-тежкият проблем и той може да бъде решено от една радикална конституционна реформа. Аз се боя, че всяка друга административна реформа, дори създаване на единна електронна система, дори на електронно правителство, дори на нормирането и определянето на единен начин на обслужване на гражданите, с единно работно време, въвеждането на строг вътрешен контрол, въвеждането на контрол от неправителствени организации и т.н., дори всички разрешителните и лицензионни режими да се свалят – няма да даде ефект. Защото самата администрация, виждайки неспазването на закона, просто се деморализира.

Казвате, че тези проблеми могат да се разрешат чрез радикална конституционна реформа?

Нашият проект е известен, тъй като той беше внесен в сегашното Народно събрание и беше предложен на останалите. Бяха проведени политически консултации и се оказа, че никой не иска да го подкрепи.

Проектът обхваща много сфери, но ще говоря само за радикалната съдебна реформа, за това тясно място на реформата. Тук се включва премахване на имунитетите, защото в момента гражданите са две категории - едните с имунитет, другите без имунитет. Има и една категория граждани – магистратите - които са с имунитет и несменяемост. Те са пък съвсем извън закона. За да се направи следствие срещу извършил престъпление магистрат, процедурата е толкова сложна, че той по-скоро се чувства безнаказан. От тази гледна точка ние искаме да премахнем всички привилегии, ама абсолютно всички и най-важното - да дадем правото на изпълнителната власт да обвинява, като следствието и прокуратурата отидат в изпълнителната власт.

Ако обвинението отиде в изпълнителната власт, тогава хората ще могат политически да контролират изпълнителната власт дали обвинението е ефективно или не. И ако не харесат обвинението, ще сменят изпълнителната власт, защото тя не се справя с гарантирането на сигурността и справедливостта в страната. Това ще се проверява и ще се калкулира на всеки четири години и така ще има граждански контрол. А между изборите ще има и парламентарен контрол, който ще контролира избрания от парламента главен прокурор, ще му поставя питания и по този начин ще търси сметка за всяко негово действие.

От тази гледна точка ние предлагаме много сериозно нещо, което ще позволи на изпълнителната власт и на самото обвинение да бъде гражданско и политически отговорно. Каквото в момента то не е. Дали един прокурор ще вкара някого в затвора или не, няма никакво значение за неговата съдба. Дали ще задържи или ще пусне една преписка, също няма никакво значение. Това радикално ще се промени, ако тези прокурори станат специални държавни служители. Тогава начините да бъдат принудени да действат са многобройни: и административни, и наказателни.

Дават ли шанс за такава радикална конституционна реформа питанията, които отправи пленума на Върховния касационен съд към Конституционния съд?

Не чак толкова радикална, но дават шанс да се проведе определена реформа, ориентирана в тази посока.

Във вашата програма сте записали, че ще постигнете намаляване на държавното преразпределение на Брутния вътрешен продукт на 35%. Сега сме над 40 %, как ще направите едно толкова сериозно съкращаване на държавните разходи, от кои разходи всъщност можете да икономисате?

Сега сме над 41 процента - около 41.4% от БВП. Всъщност това означава, че държавата взима 41-42 стотинки от всеки лев доход на граждани и фирми. Това е страшно много. Ние предлагаме да станат до 35 стотинки от един лев, което означава, че на фирмите и гражданите ще останат над 11 млрд. лв. за следващите 4 години. Три-четвърти от тази сума ще остане във фирмите, за инвестиции, а една-четвърт – в гражданите, за потребление, ако се приложи нашата схема.

Предлагаме това да стане по един много добре премислен начин – през сериозно намаляване на осигурителната и данъчната вноска по личните доходи. Ако намалим осигурителната вноска от 42 на 27% например, това ще утежни положението на пенсионния фонд. Но в същото време, при една подобна стъпка ние планираме да се появят допълнително 300 хил. осигуряващи се лица, ще се насърчи самоосигуряването и фирменото осигуряване върху реалните доходи на работниците, което пък ще облекчи положението на пенсионния фонд.

Тази схема ще извади на светло сивата заетост в българската икономика и по този начин ще решим един много важен въпрос - ще засилим нивото на солидарност между гражданите по поддържането на основните осигурителни мрежи като пенсионната, системата за социално подпомагане и прочие.

Ако се направи това, плюс намаляването на ДДС от 20 на 18%, както предлагаме отдавна, ще се разшири пазара и във всички случаи ще резултира добре върху доходите на хората и върху възможността на фирмите да инвестират.

За да се направи това, обаче се иска много смелост и много решителност.

Права сте да казвате: “а какво ще съкратите?”. Първо, няма да съкращаваме много, защото излишъкът, който миналата година е 1.400 млрд.лв., е приблизително с размерите на това, което ние предлагаме да се намали. Тоест, самата икономика показва, че трябва да се намаляват данъците, щом се събират с милиард и четиристотин милиона над планираните приходи.

За последните четири години над планираните приходи са събрани 3.400 млрд. лв. Това са съвсем ненужно взети данъци, защото правителството не е имало план да ги харчи, то ги е събрало в повече. Само в първите месеци на тази година, до април вече има 490 млн. лв. в повече събрани данъци над планираните. До края на годината ще бъдат над милиард и половина.

Тоест, правителството отнема в повече доход от хората, които произвеждат, както и средства от фирмите, които създават продукта и добавената стойност, за да ги прави какво? То фактически се справи с един евтин дълг, с който дори и да не се бе справило, нямаше да има никаква тежест за бюджета. Можеше да го намали, можеше да го остави същия. В момента той е толкова евтин за обслужване, че въобще не тежеше. Другото, което става, е че се увеличава фискалният резерв. Но правилото за неговото поддържане изисква тези средства да отиват навън, тези 3.5 млрд. да се влагат в чуждестранни ценни книжа, обикновено американски или на други страни с много висок кредитен рейтинг. Излиза, че се взимат пари от хората и от фирмите и се изнасят в чужбина, вместо да остават тук и да се завъртат още веднъж в оборота. Ако през тези четири години тези 3.4 млрд.лв., събрани в повече от държавата, бяха се завъртели вътре в страната, сега резултатът щеше да е 420 лв. средна работна заплата.

Можете да предложите решение на подобни задачи, но ако имате възможност да участвате в управлението през следващите години. Какво правителство, според Вас, би могло да бъде излъчено по модела център-дясно, правителство, което да не е социалистическо? Един реалистичен Ваш отговор?

Това зависи до голяма степен от начина, по който ще гласуват българските граждани. В тези избори има и други избори. Веднъж хората избират за Народно събрание и казват кой да ги управлява. И втори път, кой е правилният път за демократично развитие на България, която не е свързана с БКП, БСП. И вторият избор е техен - дали това ще е пътят на Сакскобургготски, с неговата тиха реабилитация на комунистическия режим и подмяната на вота им, дали това ще е безогледното коалиране, което предлагат другите две десни коалиции или е това, което ние предлагаме като Демократи за силна България.

Всъщност вие какво предлагате? Каква е вашата разлика като политическа формула?

Ние сме например единствените, които предлагаме радикална промяна в конституцията и самоограничаване на политиците, за да има върховенство на закона. Другото, което ясно е написано в нашите документи – ние сме категорично против Ахмед Доган като олицетворение на така наречения етнически модел. Българският политически модел за нас в никакъв случай не може да бъде основание за рекет на българското общество, за обогатяване на една върхушка в ДПС. Не може този модел да бъде основание хората в районите, които ДПС управлява, да бъдат държани в покорство чрез страх. Това прави в момента Ахмед Доган, карайки ги да мислят, че всичко, което получават, всичко, което имат, се дължи едва ли не на ДПС и на неговата воля. И третата ни много съществена отлика – ние 4 години сме срещу Симеон Сакскобургготски, продължаваме да сме срещу него, считаме че той подмени вота, не изпълни обещанията си и поради тази причина не му “верваме” сега, когато си смени и политическата кампания.

От това следва ли например, че ДСБ не биха подкрепили правителство център-дясно, ако то е с мандата на НДСВ или ако е по модела на “безогледна коалиция”, каквито според вас предлагат другите десни коалиции, а бихте участвали в правителство единствено ако вие получите мандата да го излъчите?

ДСБ в момента решават следната задача: явяваме се сами на изборите и убеждаваме хората да получим най-много гласове. Тези задачи, които вие казвате, не могат да бъдат формулирани преди изборите. За да стане ясен контекстът, в който ще се формулират тези задачи и предизвикателства за политическите партии, трябва изборите да са минали. Нека първо да вземем вота на хората, да го заслужим. Ние въобще не искаме  хората да гласуват за нас заради нашите коалиционни намерения в бъдеще. Навсякъде в страната хората питат и ние им казваме така: разбираме пред каква тежка дилема поставяме демократичните избиратели. Но тази дилема не е измислена от нас. Тя реално съществува. Вие избирате пътя на демократите в България, трябва да мислите и ние няма да помагаме, като ви успокояваме с някакви бъдещи коалиционни намерения за отношенията помежду ни. Вие трябва да изберете.

Затова ДСБ казват, че ние ще бъдем национално отговорни, но в тези отговори ще навлезем тогава, когато хората си кажат вота. Защото, ако не се мобилизират и не излязат да гласуват, и Българската социалистическа партия спечели абсолютно мнозинство, тогава всичките тези приказки нямат никаква стойност. Демократите трябва да се мобилизират и да гласуват на тези избори.

Но има една колебаеща се група демократично ориентирани избиратели, които вероятно в не малка степен биха дали гласа си, включително и за ДСБ, ако получат малко по-ясен анонс тъкмо за коалиционни намерения, от гледна точка на по-широка формула за демократично несоциалистическо управление след изборите.

Ако БСП, която сигурно ще има най-голямата парламентарна група, не се справи със задачите да състави правителство - а аз мисля, че тя спокойно може да не се справи с тази задача - имаме такива реални шансове. И те пак зависят от избирателите, защото тогава отговорността ще падне върху следващият мандатоносител между партиите вдясно от БСП. Това е безспорно.

Тогава трябва да кажем, че всички тези партии трябва да бъдат достатъчно отговорни, за да не допуснат България да не може да отговори на кризата, в която бихме влезли и чийто край са предсрочни избори. За ДСБ съм сигурен, че ще бъдем достатъчно отговорни, за да не допуснем това.

Ако България влезе в режим на предсрочни избори - тоест ако не успее да състави нито ляво, нито дясно правителство, нито експертен кабинет – това ще бъде най-лошият сигнал по отношение ратификацията на договора за присъединяването ни към ЕС към страните, които предстои да го ратифицират.

Заради това отговорността върху всички в парламента ще бъде много голяма. Ние ще бъдем на висотата на тази отговорност, това мога да ви го гарантирам!

При последната парламентарна криза и поискания вот на недоверие към правителството на Сакскобургготски, лансирахте формула за експертен кабинет като евентуален изход от тази криза. Присъства ли тази формула за експертен кабинет като опция и сега след тези избори?

Не, точно тази опция не присъства, защото ще има ново гласуване, а новият вот е нова енергия за политически решения. Не сравнявайте тази идея, появила се в момента на упадък на институцията Народно събрание, която трябваше да реши въпроса само за една ратификация и да стигне до избори, с вота на един нов парламент. Не би било много разумно. Но вариант с експертно, дясно ориентирано правителство винаги има, има и вариант с програмно правителство, има много алтернативи. Трябва да се намерят, но едва след като избирателят си каже волята.

Ако се стигне до този вариант, следват преговори, които са въпрос на компромиси от всички страни. Можете ли в момента да очертаете границите на компромиса от страна на ДСБ?

Границите на компромиса пак зависят от същия този вот. Зависи какво е казал избирателят. Не могат сега да се казват компромисите, преди да знаем кой какво струва. Може да има политическа формация, готова на големи компромиси, която да не влезе въобще в Народното събрание.

Ние сме в кампания, а тя има своите закономерности. ДСБ влязоха много силно мотивирани за кампанията и увеличават степента на своята мотивация и мобилизация, без да си задават и да отговарят на тези въпроси. 

Между другото, съвместими ли са в икономическите си части програмите на дясно ориентираните и на центристките партии, така че евентуално да се съчетаят в обща управленска програма?

С цената на сериозни компромиси са съвместими. Но ако се направи компромис със самоограничаването на правителството и намаляването на относителния дял на преразпределените доходи, ако те не се върнат обратно, не се преотстъпят като доходи на гражданите и фирмите, България не може да отговори на големите предизвикателства на икономическото си развитие. Не може скоро да има конкурентна икономика, няма да може да направи добро здравеопазване, качествено образование, няма да може да реши проблемите на пенсионната система. Просто ще трябва да се откаже от всичко това.

Затова е въпрос все пак какви компромиси и за какво ще се правят. Защото иначе може да има някакво управление, което да крета - както креташе това на Симеон Сакскобургготски, да се презастрахова по комунистически с преизпълнение на бюджета, да се хвали с преизпълнение на приходите, като че ли е Държавната планова комисия от преди 10 ноември... И какво от това – това са спирачки в растежа на България.

В тази връзка реално ли е според Вас обяснението, че държавното преразпределение на БВП не може да се намали заради очакваните средства от европейските фондове, които ще изискват сериозно национално съфинансиране?

Че то го имаше и сега, то не беше усвоявано на практика. Това, което правеше правителството е, че очертаваше някакви плахи инвестиционни програми и реализираше много малка част от тях. То не реализира собствените си инвестиционни намерения.

Всъщност големите икономии и големите преразпределения, които накрая то искаше да прави, за да бъде “по царски добро”, дойдоха от неизпълнение на тази програма. Нито един от проектите на програмата за развитие на България, която оставихме 2001 г., не е довършен.