Вариации по “Южен поток“ чрез договорки на Москва с Турция и Сърбия

Вариации по “Южен поток“ чрез договорки на Москва с Турция и Сърбия

Русия и Сърбия подписаха във вторник няколко споразумения относно сръбския участък на газопровода “Южен поток“ и газохранилището “Банатки двор“. Протоколът между “Газпром“ и “Сърбиягаз“ бе парафиран в присъствието на президентите на двете страни Борис Тадич и Дмитрий Медведев, който е на посещение в Белград.

Целта на визитата е да бъдат договорени подробностите за заем от 1 милиард евро, които Русия отпуска на Сърбия за покриване на бюджетния дефицит.

В същото време бе подписан договор, с който Московска банка отпуска 100 милиона долара заем на сръбския нефтен монополист НИС, в който мажоритарен дял държи руската "Газпром".

Договореностите за газопровода предвиждат до 30 дни да бъде създадена съвместна проектна компания “Южен поток Сърбия“, която ще се занимава с проектирането и експлоатацията на тръбата през сръбска територия. В дружеството 51 на сто ще държи “Газпром“, а останалите “Сърбиягаз“. Отделно руският монополист ще вложи над 25 млн. евро в строежа на подземно газохранилище “Банатски двор“.

Сръбско-руската договорка идва ден, след като Турция разреши на Русия да извършва геологически проучвания в териториалните ѝ води на Черно море за прокарването на газопровода “Южен поток“. Три руски фирми - “Роснефт“, “Транснефт“ и шипинг компанията "Совкомфлот", пък бяха включени в реализацията на нефтопровода “Самсун-Джейхан“, с която досега бяха ангажирани само италианската ЕНИ и турската “Чалик Енерджи“.

"Коз" на Русия и с "един куршум два заека"

Това бе разчетено от руски медии като още един коз на Русия срещу България в преговорите за “Бургас-Александруполис“.

В. "Газета" пише, че съгласието на Анкара да разреши на руснаците проучване за "Южен поток" дава преимущество на руския проект срещу подкрепяния от Запада "Набуко".

“Комерсант“ пък посочва, че с италианската договорка Русия убива с един куршум два заека - освен “Южен поток“, получава и нефтопровод. “Бургас-Александруполис“ не бива да се счита за погребан, тъй като съобщенията от Милано ще направят впечатление на българите“, пише още московският всекидневник.

Внушенията на руските медии са, че България е проиграла шансовете си за транзитьор на нефт и газ чрез “Южен поток“ и “Бургас-Александруполис“, но подписаното в Белград споразумение сочи точно обратното.

Ако Русия действително планира “Южен поток“ да заобиколи България, тя надали би подписвала документи с Белград, тъй като трасе на газопровода през Турция означава пропускане и на Сърбия.

Според български анализатори не бива да се прави директно сравнение между “Самсун-Джейхан“ и “Бургас-Александруполис“ и да се смята, че Русия с лека ръка ще се откаже от българския проект. Причината е, че докато в съвместния с Атина и София проект руски компании държат 51 на сто от тръбата, в турско-италианския контролираните от Москва дружества ще са само доставчици на суровината и превозвач.

От "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), който трябва да държи 50 на сто от бъдещата проектна и експлоатационна компани с "Газпром", излязоха бързо с изявление, че не са уведомени за изключването на България от "Южен поток", както бяха интерпретирани от различни медии договорките между Русия и Турция. От пресцентъра на „Газпром” категорично били отрекли през БЕХ подобна информация и разговаряли за насрочване на дати за работни срещи по проекта идната седмица, се посочва в съобщението.

Миланската интрига

Според “Комерсант“ обаче тристранната среща в Милано в понеделник между вицепремиера на Русия Игор Сечин, италианския министър на икономиката Клаудио Скайола и турския енергиен министър Танер Йълдъз е криела интрига. Руското включване в нефтопровода “Самсун-Джейхан“ за пръв път бе обсъдено на 6 август в Анкара и на пръв поглед изглежда теоретично, но станало необходимо за Турция поради нуждата от петрол за запълване на тръбата, разяснява "Комерсант".

Турция иска да се чувства като нефтена и газова свръхдържава благодарение на своите незаменими транзитни възможности (още повече след като България, която можеше да замени в това качество Турция, макар и частично, след идването на власт на новия премиер реши да преразгледа ангажиментите си за строежа на “Бургас-Александруполис“), коментира изданието.

Руските преговарящи, дошли в Милано дни преди пристигането на Сечин, фактически правеха всичко възможно, за да фиксират не само участието на Русия в нефтопровода, но преди всичко да осигурят включването на Турция в “Южен поток“ в замяна на България, пише “Комерсант“.

Неочаквана грубост на Путин към Борисов

Според изданието тази необходимост се “очерта съвършено ясно след срещата на Владимир Путин с новия български премиер Бойко Борисов, когато руският министър-председател неочаквано грубо си поговори с колегата си, който заяви, че България е готова отново да проучи проблемите, свързани с “Бургас-Александруполис“.

В същото време Путин вече си беше поговорил по телефона с премиера Ердоган, който казал, че Турция е готова да участва в “Южен поток“. Досега се считаше, че за част от тръбопровода ще отговаря България, но Русия това вече не я устройваше, тъй като при преминаване на “Южен поток“ през нейна територия съоръжението трябва да мине през икономическите води на Украйна. А всичко друго е изгодно, но не и това, пише “Комерсант“.

Затова и Путин уверено подкрепи съмненията на българския си колега относно целесъобразността да се строи “Бургас-Александруполис“, тъй като вече беше разбрал, че ако българите се откажат не само от този проект, но и от “Южен поток“, то в край сметка ще е добре за всички, освен за България, допълва изданието.

Терзанията на България може да побъркат всеки

Разбира се, няма да е зле "Бургас-Александруполис" да бъде построен, но седемгодишните терзания на България - трябва ли и може ли да се прокарат тези 300 километра тръби - можеха да побъркат всеки, още повече Путин, който в подобни случаи никога не е проявявал голямо търпение, добавя московският всекидневник.

След острото смърмряне от страна на Путин София редовно заявява, че няма финансови ресурси за енергийни проекти, включително за "Бургас-Александруполис", отбелязва от своя страна в. "Время новостей". Изданието цитира Михаил Барков, вицепрезидент на руската "Транснефт", според когото "българската страна все не може да реши дали се оттегля от проекта или не“.

Същевременно България отказва да го финансира, не се внасят дори най-незначителните суми за решаване на технически въпроси, пише изданието, явно намеквайки, че българската страна не е платила годишната си вноска в проектната компания “Трансболкан Пайплайн“.

"Напоследък перспективите на "Южен поток" изглеждат по-мъгляви, по-специално заради позицията на държави като България и Унгария. Затова позицията на Сърбия ще бъде изключително важна за съдбата на проекта и може да повлияе върху позицията на други страни от Балканския регион", изтъква анализатор пред в."Газета".

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес