ВЕИ-инвеститори не са склонни да плащат за включването им в мрежата

Инвеститорите в проекти за производство на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) не са склонни да поемат част от разходите за присъединяването на техните обекти към енергийната мрежа, стана ясно по време на конференция "Новата "зелена икономика" - българският отговор", провела се във вторник в парламента.

В момента включването на вятърни и соларни паркове в енергийната система става изцяло за сметка на държавата НЕК и частните електроразпределителни предприятия (ЕРП), които са длъжни по закон да изградят съответните електропроводи до ВЕИ-проектите. Тъй като обаче заявленията за “зелени“ електроцентрали са прекалено много, а в същото време Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) реже инвестиционните разходи на НЕК и ЕРП-ата, за да натиска цените на тока за бита, парите за включване на ВЕИ-ата не достигат.

Още в началото на годината Гюнтер Шуберт, шеф на снабдителя с ток на Североизточна Е.ОН, предложи ВЕИ-инвеститорите да плащат такса за присъединяването им и така да се покрият част от разходите за нова мрежа.

Същата идея лансира във вторник и шефът на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска, която до преди това беше шеф на дирекцията за енергийни политики в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Според нея по този начин ще се облекчи присъединяването на ВЕИ-проектите към мрежата и ще се провери сериозността на кандидат-инвеститорите. Тя обаче допълни, че и ДКЕВР трябва да отпуска достатъчно средства за присъединяване на вятърни и соларни централи, защото иначе не може да се насърчава развитието на производството на електроенергия от ВЕИ.

Решение на ДКЕВР е как да бъдат определени цените за присъединяване, посочи Диловска. Мрежата няма достатъчно средства за разширяване, а когато инвеститорите поемат по-голямата част от разходите, ползата ще е взаимна, смята тя.

Според председателя на Българската ветронергийна асоциация Кенет Лефковиц обаче не е справедливо един инвеститор да се товари с разходи и по изграждането на мрежата за включването си. “Това е благо, което засяга не само тези, които веднага ще се присъединят, но и други бъдещи инвеститори и потребители“, каза той, цитиран от БТА.

“Ценово регулиране, стимулиране на НЕК да инвестира в мрежата, ще постигне същия ефект, а разходите ще бъдат разпределени между всички потребители“, смята Лефковиц.

Той допълни, че ръководената от него организация, заедно с фотоволтаиците и хидроенергитиците са направили предложение да се стимулира разширяването на мрежата с по-добра ценова регулация.

На “Националната електрическа компания“ се дава много малка възвръщаемост на активите - около 1-2 процента, и тя няма никакъв интерес да инвестира в мрежата, обясни Лефковиц. Според него тарифата, която НЕК получава за пренос на електроенергия, може да бъде по-висока - тази тарифа включва един компонент възвръщаемост на активите и ако възвръщаемостта е по-висока, ще има стимул за инвестиции в мрежата.

Пред форума той посочи, че необходимата инвестиция за постигане на целите на България от 16 процента потребление на ток от ВЕИ до 2020 г. възлиза на 3.4 млрд. евро.

Ако не успеем да изградим такива мощности, трябва да купим липсващата "зелена" електроенергия отнякъде, допълни Лефковиц. Той изчисли, че ако България не постигне целите си и трябва да купува “екоток“, дефицит от 1 процент ще прибави към сметките за електроенергия близо 160 лв. годишно при сега действащите цени на тока в Европейския съюз.

Според Диловска пък ДКЕВР трябва да променя цената на екоенергията по-гъвкаво като отчита развитието на технологии.

Предвижданите отчисления, които производителите на ток от ВЕИ да правят във фонд ”Енергийна ефективност”, крият опасност това да се приеме за държавна помощ за НЕК, предупреди Лефковиц. Идеята на експертите от министерството със средства от фонда да се инвестира в развитието на мрежата.