Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Вендинг машини за лекарства? Не звучи като честна игра

Едва ли е случайно, че ГЕРБ се отказа да разреши филиалите в полза на проект на конкретна компания

11 коментара
Петър Ганев

Преди около два месеца писахме (виж "Депутатите не искат аптеки в малките населени места") за странния парламентарен път на промените в Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, които предвиждаха създаването на филиали на аптеки в малките населени места, но в последния момент тези текстове бяха изненадващо отхвърлени. В последните дни има ново развитие по темата, след като правителството подкрепи проект за вендинг апарати за медикаменти, които да бъдат разположени в селата и да бъдат управлявани от колцентър в "София тех парк". Тази новина ни дава повод отново да се върнем и да хвърлим светлина към развитието на целия казус.

Промените в Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина са внесени още на 9 януари 2020 г. и престояха в парламентарните комисии над шест месеца, включително и по време на карантината. Промените предвиждат създаването на филиали на аптеки, тоест право да се осъществява дейност на втори и следващ адрес, в населени места с недостиг на аптеки. Условията са облекчени, в т.ч. дейността може да се извършва от помощник-фармацевт, които да работи по 4 часа на ден и то само през някои дни от седмицата. Предложението е на правителството, а мотивите са подписани от Бойко Борисов.

Тъй като в законопроекта се предвиждат множество промени, тази тема не излиза на преден план. Не виждаме тя да се коментира в детайли и в повечето становища на заинтересованите страни. В края на март ИПИ публикува дискусионен материал за вредния ефект на популизма и регулациите върху някои сфери на стопанския живот, като една от основните теми е именно законодателните пречки и липсата на аптеки в малките населени места. В този материал много ясно е описан проблемът – липсата на достъп до лекарства в селата и различните нерегламентирани начини за снабдяване с такива, както и опитът на множество страни в Европа за справянето с този проблем. Такива са филиалите на аптеки, пунктове за събиране на рецепти и получаването на лекарства по куриер, мобилни аптеки и т.н. Примери много, а най-разпространеният безспорно са филиалите на аптеки, които функционират при облекчени и по-гъвкави условия.

На 14 юли 2020 г., по време на второ четене в Комисията по здравеопазване, текстът за филиалите изненадващо отпада. Предложението да отпадне е на Даниела Дариткова (ГЕРБ). Интересно е, че Лъчезар Иванов (ГЕРБ) се опитва да направи редакция – заменя думата "недостиг" с "установен недостиг" и думите "втори и следващ адрес" с "втори и трети адрес". Очевидно това е в отговор на редакционни коментари по текста и опасения, че някой може да отвори неограничен брой филиали. При тази редакция на практика биха били възможни само два филиала на аптека. Редакцията обаче е оттеглена и филиалите на аптеки отпадат от законопроекта – при това в някакъв вътрешен дебат в рамките на управляващата партия.

Не е ясно защо, но това решение не предизвиква сериозен интерес. Макар масово да е признато, че има проблем с достъпа до лекарства в малките населени места, предложението да има филиали на аптеки и последващото му отхвърляне не водят до някаква обществена реакция. Единствената статия по темата е в бюлетина на ИПИ (виж тук). В резултат на тази статия седмица по-късно "Нова телевизия" правят репортаж, следвайки с камера примерите по селата от дискусионния материал на ИПИ, който за пореден път показва колко тежък е проблемът. След този репортаж темата съвсем затихна.

Тази седмица стана ясно, че правителството е подкрепило проект за вендинг апарати за лекарства, които да бъдат разположени в малките населени места из страната. В проекта на компанията се предвижда дори да са достъпни лекарства с рецепта, като има възможност за директна видео връзка с фармацевт, който да е в колцентъра в "София тех парк". Всичко това обаче не е възможно по закон. Нормативните проблеми са много, като основният е, че лекарства с рецепта не могат да се продават извън аптеки, а аптеката е физически обект, не виртуален такъв. Прегледът на детайлите по инвестиционния проект показва, че за да се реализира тази идея, трябва да се промени законът, тоест темата да се върне в парламента. Затова е създадена и междуведомствена група за осигуряване на институционална подкрепа на проекта.

Трудно е да приемем, че така изложената хронология е просто ред от случайни събития. И двете идеи – филиали на аптеки и вендинг машини, са в посока решаване на проблема с липсата на достъп до лекарства в малките населени места. Филиалите обаче ги има в цяла Европа и са сравнително просто и децентрализирано решение – облекчаваш изискванията и оставяш различните собственици на аптеки да търсят решение, отваряйки филиали в района на основния си обект. Това се отхвърля за сметка на конкретно инвестиционно намерение, което фокусира дейността изцяло в една компания, при това с подкрепата – включително с ангажимент за нужните законодателни промени – на държавата.

Забраняваме ви да имате повече от 4 аптеки, нямате право на филиали, но пък ние ще разположим вендинг машини в селата с помощта на правителството – това не звучи като честна игра. Няма нищо лошо в това някой да има брилянтна дигитална идея за по-добър достъп до лекарства и да намери финансиране (основното е от банка) за реализирането ѝ. Избирателният подход обаче оставя лош вкус. Докато скачаме в дигиталния свят на лекарствата, можем поне да премахнем и някои от глупавите регулации пред физическите аптеки.

*Петър Ганев е икономист, старши изследовател в Института за пазарна икономика. Текстът е препечатан от бюлетина на ИПИ. Заглавието е на Mediapool.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

11 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Диана
    #11

    Вендинг апарати - единствен начин за снабдяване с лекарства на полуграмотни и неграмотни баби по селата, а за гласуването - не можело само с машини, щото не всички българи се справяли с техниката! И пак вендинг апаратите - централизирано, само на една "наша", (разбира се!)фирма.

  2. eagle_eye
    #10
    Отговор на коментар #9

    Контескта ти е ясен, Но темата въобще не е в този контекст.Объркал си множетсвото.

  3. ImBlack
    #9
    Отговор на коментар #8

    Мисля, че е ясен контекста, за който говоря - пазар и икономика.Примерите, които давате са законови изисквания за компетентност, които са нужни най-вече за хора, които дават върховната власт в държава в ръцете на нагла, проста мутра(проблем на сбъркана ценностна система).Хората с ум в главата не ходят на врачки и баячки, когато са болни, а на лекар и т.н. според компетентността, чак до крайност сертифициран ел. техник да сменя лампите.

  4. eagle_eye
    #8
    Отговор на коментар #7

    В случая не става дума за повеече или по-малко "регулации" в смисъла, който влагаш, а става дума за подмяна на същината.Ето ти пример за регулации в другия смисъл:Не може никой да съди гражданите, освен съответен съдебен състав и то по съответния ред.Не може всеки да практикува медицина, освен покрилите "регулационните" изисквания за упражняване на тази професия.Не може всеки да да си събира данък от населението, освен ако не е данъчен, който се води по нарочно разписан данъчен закон....И т.н.Да не бъркаме излишните регулации с разписанията, които укзват същината на съответните обшествени отношения.

  5. ImBlack
    #7

    Колкото повече регулации, толкова повече корупция. Единственото хубаво е, че покрай вендинг автоматите ще има и охрана, защото ако няма, голяма част ще бъдат ограбени и потрошени веднага след поставянето им.

  6. eagle_eye
    #6
    Отговор на коментар #5

    Ами не е. За това казах, че ни трябва, а не че сме го постигнали...

  7. Територия на Мики Маус
    #5
    Отговор на коментар #4

    ясен обществен договор ли е ВЕИ-та за милиарди с -такса успех- над 50%? Ясен обществен договор ли е 20% от всяка поръчка за Боко? Японския имератор до втората световна получаваше по право 20% от земите и плачката. Ясен обшествен договор ли е насилственото прилапване на бизнеси от Пееф бей и други? Ясен обществен договор ли е само ГОспод да е над главния прокурор?-тук ДА, защото така е записано в конституцията! А така ли трябва да е?

  8. eagle_eye
    #4
    Отговор на коментар #2

    Сега няма честна игра, а преди 30 години нямаше въобще игра (т.е. свободен пазар).А точно това ни трябва - честни пазарни отношения и ясен обществен договор, както и работещи механизми, по които да наказваме и отстраняваме от властта нарушаващите го.

  9. Територия на Мики Маус
    #3

    Ако някой се сети за -честна игра през последите 30 години в икономиката, политиката или нещо друго-да си каже!

  10. Територия на Мики Маус
    #2

    Кое е -честна игра-през последните 30 години? Космическите лихви-45-72% в началото? Пррриватизацията? Концесията за водата в София? Покупката на Ф16 на ЧЕТВОРНА спрямо словакия цена-ние ги изпреварихме само с 6 дни. Честна игра имаше при Живков, Чашуеску. Сега има ВЕИи-та, с таска успех от над 50%. МОже иб източването на питейните язовири в последите 2 месеца от честни частни и по ЕС заръка малки но АЛЧНИ ВЕЦ-ове е -честна игра? Или корпоративен данък 10%, за д аима място за 20%-РЕКЕТ, с които да се прави НЕ!ЕСНТИ избори с 90% ромски гласове за ГРОБ!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.