Време е цивилизацията да отхвърли камъните

През 2004 г. млада нигерийска майка ще целуне за последно детето си, след което ще бъде заровена до шия в земята и ще бъде замеряна с камъни до смърт.

Свещениците, наблюдаващи екзекуцията, ще следят хората от възбудената тълпа да хвърлят само малки камъни, за да продължи по-дълго агонията на жената. И когато главата ѝ се превърне в безжизнена пихтия, те ще наредят на хората да престанат да хвърлят камъни и ще запишат със задоволство, че съдебното решение е изпълнено правилно.

Престъплението на Амина Лавал е, че не е била омъжена за бащата на детето си. Следователно тя е прелюбодейка и ще бъде наказана с варварско, отвратително и отблъскващо мъчение, което ще бъде извършено в името на исляма. В мюсюлманската северна част на Нигерия неотдавна бяха приети законите на Шариата /ислямския закон/ и сега трябва да бъде показано, че нито мнението на световната общност, международните конвенции за правата на човека или отношението на повечето нигерийци ще спрат двуличните духовници да развеят знамето на вярата, изпълнявайки наказанието.

А какво казва светът? Европейският съюз е "силно обезпокоен". Америка се надява обвинената жена да бъде "съдена справедливо", когато делото се гледа от апелативния съд. Франция "е силно разтревожена", а Великобритания "много обезпокоена".

Какви страхливи реакции! Само Австралия прояви куража да си каже мнението. Австралийският външен министър Александър Даунър заяви, че изпълнението на присъдата ще предизвика международен скандал. Наистина така трябва да стане.

Може би политиците реагират по този начин, защото мислят, че присъдата ще бъде отменена от апелативния съд. Може би те не желаят да обтягат отношенията между мюсюлманската Северна и християнската Южна Нигерия. Може би се опасяват да не бъдат наречени "антимюсюлмани". Всяка една от тези причини е неубедителна, особено последната. Разбира се има възможност нигерийският съд да отмени присъдата, както стана през март - тогава друга жена, осъдена на смърт, беше освободена, но няма гаранция, че това ще се повтори.

Колкото за обтягането на отношенията между Севера и Юга, Нигерия ще трябва все някога да се справи с проблемите си. Северът настоява за спазване на законите на Шариата, защото правосъдието не може да се справи с корупцията и престъпността. Само законите на Всевишния имат шанс да бъдат спазвани от хората. За това властите са избрали да въведат най-суровите ислямски закони. Малък брой мюсюлмански държави се управляват единствено от законите на Шариата, като само в Афганистан и Иран се практикува замерянето с камъни като смъртна присъда.

Пребиването с камъни символ на вярата ли е? Никъде в Корана не се споменава, че прелюбодейците трябва да бъдат наказвани по този начин. При прелюбодеяние се предвижда бой с пръчка. Замерянето с камъни има връзка с исляма точно колкото наказанията на Светата инквизиция с християнството. Никой не защитава подобни злодейства като "християнски" наказания.

Първоначалната задача на Шариата е да осигурява правосъдие. Всеки мюсюлманин може да разбере, че не е справедливо съдът да освободи мъжа, за когото се предполага, че е баща на детето, само защото той се е заклел в Корана, че никога не е докосвал майката. А сякаш би могло да се очаква, че той ще каже нещо друго?

Ако християните не могат да си кажат мнението, тогава мюсюлманите трябва да го направят. Ислямският свят се слави с обществена съвест, с това, че мюсюлманите поемат отговорност за действията на техните събратя. Година след 11 септември мюсюлманите по света и особено на Запад се опитват да изтрият петното, което според тях терористите са оставили върху вярата им. Някои от тях изказват мнението си на висок глас, като например Мюсюлманския съвет във Великобритания.

Време е мюфтиите и имамите да приемат световните духовни ценности и да заявят, че убийството чрез пребиване с камъни е скандално. То е грозен символ на потисничеството над жените и присъда, която никога не може да издаде който и да е справедлив съд.

По БТА