Времето на демагозите

От десет дни светът или поне нехипнотизираната от внушенията на китайските тоталитарни олимпийци и корумпираните властелини на МОК негова част, обсъжда въпросът дали не се намираме пред нова студена война.

Коментатори и политици пророкуват загрижено – както винаги, със закъснение от месеци, ако не и години – че изострянето на отношенията с Москва след нейното нахлуване в Грузия заплашва да върне света към политическата, икономическа и културна конфронтация отпреди 1989 година. Изненадата на мнозина показва, че са проспали излязлата още миналата година фундаментална книга на Едуард Лукас “Новата студена война”. Невежеството си проличава рано или късно. С демагогията нещата стоят малко по-иначе. Тя трябва да бъде активно разобличавана.

Неизбежността на конфронтацията с Русия на Путин и Медведев, на тесния кръг от Кремълски властелини, създадени и отгледани в епруветките на КГБ и захранвани през целия им съзнателен живот с ненавист към демократичните ценности на Западната цивилизация, бе очевидна за всеки здравомислещ човек, който помни малко повече от резултатите на последния кръг на Шампионската лига.

Режим, дошъл на власт с помощта на паникьосани от организирани взривове в жилищни блокове избиратели и на съзнателно предизвикана унищожителна война срещу част от собствените поданици, не може да бъде траен партньор в нормални междудържавни отношения. На режим, който организира хулигански атаки на свои граждани в съседни страни, дръзнали да упражняват свои суверенни права, както постъпи Москва спрямо Естония, не може да се вярва, че се стреми към добросъседски отношения. Режим, който последователно нарушава сключени търговски договори и наказва чрез затваряне на газовото и нефтено кранче всеки свой клиент, дръзнал да проявява политическа независимост – както това стана по отношение и на Украйна, и на Грузия, и дори на Белорусия – не бива да се счита за надежден партньор.

Да продължавам ли да изреждам до болка в слепоочията познати факти като съвършено антизаконния показателен процес срещу Михаил Ходорковски, методичното и знаково избиване на интелектуални противници на Кремълския режим, от журналиста Шчекочихин през депатата Юшенков и публицистката Политковская до изнасящия изобличителни материали “от кухнята” на Федералната служба за сигурност (ФСС) Литвиненко?

Да припомням ли изхвърлянето от участие в разработката на перспективни руски находища, въпреки съществуващи договори, на всички големи западни играчи в енергодобивния сектор или абсурдните претенции върху полярните океански дълбини, съпроводено с дрънкане на ядрено оръжие, предявени от Русия преди половин година?

А арестите, обвиненията и осъждането заради шпионаж в полза на Запада на междувременно безброй критици на днешния кремълски режим? Абсурдната пародия на избори без избирателна алтернатива, но съпроводени с физическо и административно насилие над все по-изтъняващите групи, осмеляващи се да протестират? Организирано надъхваните, фанатизирано верни на националния вожд Путин младежки организации като “Наши”, възпитавани в специални лагери в чувство за непогрешимост и превъзходство над всички чуждоезични, неправославни и “черногъзи” (буквален, широко използван в Русия израз) етноси?

Какво ли трябваше още да се случи, преди определящите масовото съзнание медии на Запад и отговорните политици да признаят публично, че времето на многообещаващите двустранно изгодни и приемащи все по-нормални форми отношения със Съветска Русия на късния Горбачов и с просто Русия на ранния Елцин безвъзвратно отлетя? Студената война – поне от страна на Русия - е в ход вече от години. Разчитащи на късата памет на гражданите и принудени от четиригодишния избирателен ритъм в условията на медийни демокрации да практикуват виртуозен популизъм водещи политици на Запада се изправиха през последната седмица пред разбитото корито на собствените илюзии.

Но нещата са по-страшни. И те налагат още по-голямо усилие от загубилите способността да говорят - а може би и да осъзнават - горчиви и непопулярни истини западни политици и подаващите им чернови за публични заявления многоучени тинк-танкове. Нужно е ново признание. Нужни са ответни стъпки!

Тази войната вече не е студена. Докато ние си пием вечерното питие и хвърляме по някой поглед към напомпани до спукване фигури с човешки очертания на олимпийските екрани, в европейската държава Грузия нахълтал в нарушение на всякакво международно право агресор избива, взривява, мародерства и – да, и това също – пали вековните кавказки гори, за да лиши населението от последното средство за отопление през идващата зима. Войната, уважаеми дами и господа наблюдатели и политици, е вече много гореща.

За пръв път Съветският съюз или обявилата се за негов наследник Русия нахлува и води военни действия срещу държава, де факто наш съюзник.

Грузия е страна с демократично избран и повторно доказал се на нови избори президент, Грузия еднозначно е обявила своето намерение да се присъедини към НАТО и ЕС и работи усилено за тази цел от години. Грузия пожертвувателно дава своя принос в световната битка срещу терора – в Ирак, Афганистан и другаде. Грузия е в края на краищата една от двете най-древни християнски държави. Какво повече е нужно за да осъзнаем и признаем, че Грузия е част от нашата цивилизационна общност, държава, де факто наш съюзник. И срещу тази Грузия Русия води в момента гореща война, сключва и нарушава в часа на подписването им договори и примирия, разиграва световната общност, както не се помни от времето на Съветският съюз на Брежнев и Громико.

Замижаването и тананикането на висок глас, за да не се вижда и чува страшната опасност, която дебне по горските пътеки не е спасила досега нито един пътешественик, ако по пътя го дебне безскрупулен и готов на всичко разбойник. Този, който би му дал такъв съвет, е демагог или опасен наивник. Горното важи и за случаи, когато се гаврят с твой приятел и съюзник. Ако не желаеш да го изгубиш, а заедно с него и всички свои други приятели и съратници, трябва да отговориш на злодея на език, който той разбира.

А не да мижиш и си тананикаш. И то без отлагане.

Други материали от автора може да намерите на блога www.de-zorata.de