Всички нови сгради в ЕС със слънчеви панели след 2019 г.

След 2019 г. всички нови сгради в Европейския съюз трябва да произвеждат толкова енергия, колкото консумират, а съществуващите здания да въведат енергоефективни мерки, с които да станат почти нулеви емитенти на въглеродни емисии. Това предвижда окончателно приета през тази седмица от евродепутатите Директивата за енергийната ефективност на сградния фонд.

Фактически заложените в документа цели новите сгради да задоволяват енергийните си нужди от възобновяеми източници могат да се постигнат най-вече с инсталирането на слънчеви панели по покривите на новостроящите се сгради. За обществените сгради срокът да отговорят на тези изисквания е година по-кратък – началото на 2018 г.

Директива е приета за пръв път през 2002 г. в изпълнение на ангажиментите на ЕС по Протокола от Киото, но много страни-членки се провалиха в навременното ѝ прилагане. Затова през ноември 2008 г. Европейската комисия предложи преразглеждането ѝ, като целта бе използване на възможностите за поправка и подобряване на текстовете.

Остана единствено формализирането на текстовете ѝ по време на срещата на енергийните министри на 7 декември, в началото на климатичния форум в Копенхаген.

Европарламентаристите все пак не успяха в опита си да задължат правителствата да подобрят ефективността на всички съществуващи сгради.

Съветът отхвърли предложението на ЕК и ЕП да отпадане изискването за налагане на минимални енергостандарти при основен ремонт на съществуваща сграда над 1000 кв. м.

Пример за успех в такъв модел на енергийно производство и потребление е Италия, където 85% от домакинствата вече са оборудвани с интелигентни електромери. През 2001 г. енергийната компания “Енел“ започна 5-годишна програма за инсталиране на новата технология на своите около 40 милиона клиента. До 2006 г. от компанията вече бяха инвестирали 3 милиарда за изпълнението ѝ. технологията изпраща дистанционно данни за енергийното потребление до централния офис на компанията. По-доброто познаване на навиците на потребителите позволява на оператора по-доброто управление на централите. От друга страна позволява на потребителите да познават разликата в цените на електричеството в различните часове от деня (пиковете във вечерните часове или при студените зимни нощи) и така стимулира промяната в навиците им.

Според евродепутата от фракцията на Зелените Клод Тюрм, ЕС "изпусна възможността да развие частта с ремонтите на съществуващите сгради”. Заради твърде различните условия в ЕС всички правителства ще определят сами стандартите си.

Правителствата се съгласиха да "разработят политики и предприемат мерки” за трансформиране на съществуващите сгради в "почти нула” енергийни, когато последните подлежат на основен ремонт. Страните-членки ще трябва да разработят национални планове за стимулиране на собствениците на сгради да се възползват от възможността за инсталиране на интелигентни електромери, термопомпи и системи за отоплени и охлаждане, използващи възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Друг елемент от директивата касае продажбата или отдаването под наем на дадена сграда. В този случай тя ще трябва да бъде съпроводена от сертификат за енергийното ѝ потребление, съдържащ и препоръки за подобряване. Публичните сгради, които са посещавани често от обществеността, трябва да разполагат с такъв сертификат когато са над 500 кв. м.

Страните-членки ще отговарят за прилагането на схеми за сертифициране. Европейската комисия ще разработи доброволна общоевропейска схема за нежилищните сгради до 2011 г.

Директивата изисква държавите от съюза да осигурят подходящо финансиране за изпълнението на целите ѝ. До средата на 2011 г. те трябва да са разработили стимули како техническа помощ, субсидии и ниско лихвени заеми за прехода към “почти нулево” енергийни сгради. Силвия Адриана Тикау, докладчик по темата, подчерта, че страните членки трябва да използват по-добре съществуващите европейски инструменти, като структурните фондове например.

“Завършването на преговорите за промяната на директивата е ясно послание за преговарящите в Копенхаген”, заяви комисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс. Той подчерта, че способността на 27 държави да постигнат съгласие по сложни въпроси касаещи промените в климата потвърждава лидерството на ЕС.