ВСС винаги е имал и задача да разчиства неудобните

Кръгът "белите покривки" се променя, но винаги кадрува в съдебната система, казва омбудсманът и бивш шеф на ВАС Константин Пенчев

Константин Пенчев

Господин Пенчев, от Синята коалиция обявиха, че ще използват всички методи, за да сезират Конституционния съд (КС) заради референдума за АЕЦ "Белене", тъй като твърдят, че подобен въпрос не би трябвало да се решава чрез допитване, а от изпълнителната власт. Обясниха, че ще се опитат да пробият през вас до КС. Могат ли?

Не, не могат и, слава Богу, защото въпросът за референдума е твърде политизиран. Аз не знам дали самият въпрос, който ще бъде поставен на обсъждане и впоследствие гласуван на референдума е толкова политически, но по-скоро самото обсъждане и решаване на въпроса и наближаващите избори го политизират извънредно много.

Когато в Народното събрание (НС) се внесе подписка от над 500 000 подписа, започва процедура по организацията на референдума – проверка от ГРАО, оформяне на въпрос и т.н.. Следва и акт на НС, т.е трябва да се вземе решение за провеждането на референдума. Синята коалиция твърди, че този въпрос не може да бъде поставян на референдум, че той е от тези, които законът забранява да бъдат поставяни на референдум. Има и друг вариант – някой да счете, че въпросът, който ще формулира парламентът, не е близо до този, с който е събрана подписката. Всички тези въпроси могат да бъдат отнесени до Конституционния съд.

Така стигаме до същността на въпроса дали омбудсманът може да сезира КС. Отговорът е категоричен – не. Омбудсманът има ограничени права да сезира КС – това може да се случва, когато даден закон нарушава правата на гражданите.

В случая омбудсманът трябва да атакува едно решение на парламента. Аз не бих могъл атакувам акт на НС, с който то ще приеме да проведе референдум, евентуално. Нямам тази правна възможност.

Нееднократно от БСП са твърдели, че мнозинството в 41-то Народно събрание, доминирано от ГЕРБ, приема най-много противоконституционни норми. Какво сочат вашите наблюдения?

Въздържам се да имам мнение, тъй като омбудсманът е единствената институция в България, която защитава правата на обикновения човек. Вярвайте ми, работата ми в тази област е твърде много и твърде отговорна, за да давам оценка на актовете на Народното събрание или на една или друга политическа сила. Освен това не искам да се намесвам в престрелки, които са характерни за края на всеки парламентарен мандат.

Конституционният съд запази правото на банките и НАП да събират бързо дълговете си. Вие смятахте, че този текст от ГПК е противоконституционен. Още ли мислите така?

Правомощието на омбудсманът да сезира КС за закони, които нарушават правата на гражданите, е дадено впоследствие, защото в България гражданите нямат право на индивидуална жалба. А тъй като общественият защитник защитава правата на гражданите, чрез тези мои правомощия им се дава право да достигат до КС.

Получавам жалби, твърдения и оплаквания, че даден закон противоречи на Конституцията. Тогава аз вече преценявам дали има достатъчно аргументи. В случая с този текст от ГПК имах многобройни жалби, имаше дори цяла група във Фейсбук. Всички тези граждани се оплакваха от начина на лихвообразуването на банките – твърдяха, че няма ясни критерии, а лихвите се променят по неясни условия, което впрочем е констатация и на Комисията за защита на потребителите. КЗП твърди, че 25 банки сключват своите договори с неясни правила за промяна на лихвите.

Вече имаме решение на КС, очевидно не в тази посока. Аз съм го казвал, обаче, няколко пъти – всяко решение на КС е полезно, независимо дали съдиите ще се съобразят с моите мотиви. Полезно е, когато има съмнения, че даден текст е противоконституционен, да се знае какво мисли органът, който е компетентен по тези въпроси.

 

След като КС реши, че текстът от ГПК не нарушава правата на гражданите, този въпрос повече няма да се повдига, има успокоение в обществото.

 

Преди време имахте инициатива за жизненото пространство в затворите – в Европа обитаемата площ на лишен от свобода е 4 квадратни метра, а в България е едва два. Докъде стигна този казус?

 

В нашия закон за изпълнение на наказанията имаше изискване за 4 квадратни метра, но го отмениха, защото се оказа, че нямаме възможност да достигнем тези стандарти.

 

Институцията на омбудсмана от месец юли е национален превантивен механизъм по силата на закона. Т.е. тя е институция с нови функции – а именно да прави постоянна проверка на всички места, на които има хора, затворени против тяхната воля. Става дума затворите, следствените арести, районните управления на МВР или психиатрични клиники.

 

В момента имаме група от експерти – юристи, психолози, лекари, които правят системна проверка на всички тези места.

 

Целта ни е да видим дали там има условия, които биха позволили да се нарушават човешките права и да се стигне до изтезания – физически или психически. Целта ни не е толкова да хванем някого в крачка, колкото да покажем обективните условия, в които живеят тези хора. Изпратили сме вече няколко доклада на Министерството на правосъдието и това на здравеопазването. Те откликват, казват какво може да се поправи и какво не. Във втория случай винаги става дума за липса на средства. Но трябва да е ясно, че липсата на средства не може да ограничава човешки права.

 

Малко преди избора на Висш съдебен съвет (ВСС) казахте, че някои от кандидатите за членове на съвета "съсипаха съдебната система" и изразихте надежда да не бъдат избрани, въпреки че не казахте имената им. Попаднаха ли някои от тях в състава на ВСС?

Вече имаме избрани 22 души за членове на ВСС. Ясно е, че както правомощието за избиране, както и отговорността от избора е в съответните органи, които ги гласуват. Да, изслушването беше прозрачно, но за мен не бяха ясни номинациите. Пак казвам – изслушахме вижданията на кандидатите от парламентарната и магистратската квота, но това не е достатъчно. Разбирате, че не може да бъде изслушан някой, който не е номиниран.

 

Не е ясно защо са издигнати тези хора, които впоследствие биват избирани. Това означава, че самият процес малко или много се опорочава. Ако трябва да бъдем честни обаче – тази година все пак имаше някаква яснота, що се отнася до платформите. Иначе има неизяснен момент в процеса на избора, въпреки че той е явен в Народното събрание.

 

Това как може да се поправи?

С воля. Народните представители и магистратите са длъжни да дебатират кандидатурите. Те или ще ги дебатират или не. Направихме вече една крачка напред – номинираните си казаха какво мислят да правят. Втората крачка нито народните представители я изминаха, нито магистратите. Никой не разбра защо се гласува за единия, а не за другия кандидат за ВСС, а това е отговорност, която трябва да се поеме.

 

Струва ми се, че трябва да говорим и за нещо друго – това е една съдебна система, която се развива от 23 години. Тя е чисто нова. И е малко странно, че ние още на петата или шестата година сме започнали да говорим за реформиране и до ден днешен тя не е реформирана. Очевидно трябва да има разговор за съдебната система и личностите в нея – кой какво направи и как направи в миналите състави на ВСС, предишните шефове на съдебната система. Трябва да си дадем отговора съсипа ли някой персонално съдебната система или тя бе погрешно заложена. Това е нужно, за да можем да направим въпросната реформа.

 

Този ВСС, който вече си отиде, бе сатанизиран от всички власти и от цялото общество. Парламентът събра ли се да си каже – ние като избрахме онези хора, те какво направиха? Съдиите и прокурорите събраха ли се да анализират какво направиха тези, които те избраха? Защото имаше скандални личности както от парламентарната квота, така и от съдебната.

Казахте за сатанизирания вече бивш ВСС - как си обяснявате факта, че Иван Колев заговори за символния случай "Красьо Черния" първо пред членовете на съвета, някои от които пряко забъркани в скандала, а не пред прокуратурата?

 

Винаги съм казвал, че този случай е блъф. Или ако не е блъф, то е връхче на айсберга. Може би посредник и нищо повече. Красьо Черния никога не е решавал какво да се случва в съдебната система. Това се решава от съвсем други хора и други среди, за които той може да е посредник. Този шум около Красьо Черния целеше да не излезе наяве истинският проблем, да не излезе наяве кръгът на хората, които кадруват от години.

 

Остава само още един ден, в който НС трябва да номинира представителите за своята квота в Конституционния съд. По неофициална информация единият номиниран ще бъде съдия Венета Марковска. Известно ли ви е дали тя е част от онзи кръг "белите покривки", за който споменахте при избора на Георги Колев за председател на Софийския градски съд като обяснение защо никой "доблестен" магистрат не е влязъл в конкуренция със Светлин Михайлов? Според медийни публикации една от персоните, които визирате, е именно тя?

 

Първо – не виждам причина всякакъв вид номинации да се правят в последния момент. Какво значи това – искат да изненадат някого, или да не може евентуално да има някакви противодействия на кандидатурите. Като се номинира в "без пет" за ВСС или за КС, няма как някой да каже: "Чакайте, защо номинирате тези хора" или "Недейте, те са вредни".

 

Колкото до конкретния избор на председател на СГС, което се падаше точно след гръмкото обявяване от Иван Колев на случа "Красьо Черния", казах точно това – най-достойните не се кандидатират, защото те са обезнадеждени. Достойните знаят, че тези неща не се решават от ВСС, а от някакви "кадрови централи", които са извън масата на ВСС, но по никакъв начин не са в плевенските дискотеки (откъдето е Красимир Георгиев – Красьо Черния – бел.ред.). Това се случва в софийски ресторанти. Това са хора, които от години кадруват – те са различни юристи.

 

Съдия Марковска в кръга на кадровиците от "белите покривки" ли е?

 

Не искам да изпадам в конкретика и имена. Само това ще кажа – има такъв кръг, може би обаче лицата в него се сменят. Но изобщо не става дума за хора външни на съдебната система. Става дума за магистрати и други юристи – някои са по-високопоставени, а други не толкова. Но пак казвам, имена няма да спомена.

 

Тук искам да вметна – кой кого ще предложи – това е конституционно право на парламента, президента и съдебната власт. Нека всеки да носи отговорността за предложенията си.

 

Скандалът "Мирослава Тодорова". Смятате ли, че в съдебната система се разчистват неудобни хора?

 

Неудобни хора се разчистват във всяка една система, не само в съдебната. ВСС във всичките си състави винаги е играл и такава роля. Все пак делото на съдия Тодорова все още е висящо. Заради това се учудих от реакцията на съдиите – да излязат да протестират под прозорците на ВСС, от който те са избрали шестима души с ръкопляскания. Имаше хора, избрани от раз в предния състав на ВСС, с ръкопляскания, пак казвам, именно от съдебната квота.

 

Какво означава това – кога се създават зависимостите впоследствие?

 

Напротив. Зависимостите се създават преди избора или около избора. Лобирания, договорки и сред магистрати и сред квотата на парламента. Защо един кандидат събира толкова гласове? Не е нормално едни хора от всички краища на България да изберат друг, който не познават от раз, без балотаж. Какво означава това? При всички положения е предварителна договорка. Това са правилата на играта при избора като цяло.

 

Повдига се вече дебатът за нов главен прокурор. Доста се изговори доста на тема "как трябва да изглежда той", въртят се вече и имена. Вашата позиция?

Малко съм резервиран към обяснения – какъв трябва да бъде главният прокурор. Малко ми напомня на онези времена, в които имаше нещо от типа на "съвършената личност на социализма". Учихме и в училище – умна, красива личност. Това е малко несериозно.

 

Въпросът е да бъде ли от магистратските среди или да бъде отвън. Има "за" и "против" и в двете опции. Когато се избере един действащ магистрат с опит, този опит му помага много. Но нека не забравяме и другата теза – един човек, достигнал до върховете на системата, той има много обвързаности. Говоря за обвързаности с колеги, а не не дай Боже с политици, или с престъпния свят. Такъв човек трудно може да се очаква да прави решителни крачки или големи реформи.

 

Иначе – въртят се имена в пространството, да. Но нагласата е да има повече от един, даже повече от двама кандидати. На мен ми се струва, че може би няма да се извърши изборът от първия път. Не е изключено тези много разпространени към момента имена да изгорят и да се появят нови.

Как си обяснявате факта, че и премиерът, и вътрешният министър Цветанов се свързват с името на определен фаворит – председателя на пловдивския съд Сотир Цацаров?

 

В началото на прехода никой не се интересуваше от съдебната власт. Смятаха я за безгласна буква, каквато беше преди 10-ти ноември. Всеки гледаше да си разпредели политически и икономически постове, а не съдебни. Тогава в съдебната власт течаха непрозрачни избори – един друг се предлага, а после гласуваха, без каквато и да била драма.

 

В момента цялото общество – политици, бизнесмени и обикновени хора, разбраха колко важна е съдебната система и колко поразии може да направи некомпетентен и злонамерен човек, който е по върховете на съдебната система. Затова сега е съвсем нормално да се фиксират всички върху избора на главен прокурор, все едно избираме президент на САЩ. Нормална е фиксацията върху тази тема. При сегашния състав на ВСС не съм убеден, че ще бъде лесно наложен кандидат, на който това мнозинство ще козирува.

 

На първото заседание обаче се оформи някаква обща картина, която може да се повтори при гласуванията.

Възможно е и такова тълкувание, но все пак имайте предвид, че това са разнородни хора – съдии, прокурори, адвокати, различни нива съдии. Не трябва да се смята, че всичко е предопределено. Смятам, че дори трудно може да се постигне решение за главен прокурор.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?