Йоан Павел ІІ е символ на раздялата ни с комунизма

Богоугодната визита на Негово Светейшество Йоан Павел ІІ в България не оставя равнодушен никой българин, никой демократично мислещ и вярващ в Бога човек. Опитите на някои среди да принизят значението на тази визита или да я насочат само в посоката на прословутата "българска следа" в атентата срещу Светия отец, ми изглеждат като последно издихание на миналото. Искам да разкажа за моите срещи с Негово Светейшество.

На 24 май 1993 г. имах щастието да ръководя българската делегация във Ватикана. Преминахме с вълнение през шпалира от папската гвардия. И след миг бяхме вече очи в очи с Негово Светейшество. В такъв момент през главата на човек минават различни мисли. В лицето на римския папа аз не виждах само главата на Римокатолическата църква. Пред мене бе поетът и философът, авторът на прекрасна интелектуално-религиозна поезия , част от която в началото на 90-те години вече бе преведена и издадена и на български език. Поезия, в която има много болка за човека и много светла вяра преодоляваща страданието. И тогава и днес за мен, а мисля че така е и за моето поколение, Йоан Павел ІІ е символ на раздялата ни с комунизма. Това е човекът и духовния пастир, който подкрепи борбата на полската "Солидарност", даде надежда на всички народи в бившия социалистически лагер, че могат да избягат от примката на милиционерщината, на КГБ-тата и ДС-тата, че могат да се обърнат с лице към Бога, към демокрацията и свободата. Достатъчно е днес да прочетем какви глупости и неистини, откровени лъжи и клевети се пишеха в комунистическо време по адрес на Негово Светейшество, как изобщо се премълчаваше делото на Църквата - православна или католическа, как се клеветяха страдалците за демокрация и свобода в бившите социалистически страни, как се преследваха хора само заради това, че са поискали да прочетат или чуят словото на Хавел и Михник, на Валенса и Сахаров.

Тогава, в далечната, може би вече, за мнозина 1993 г. аз си мислех и за нашата българска съдба, за това защо толкова трудно и с много съмнения и колебания осъществяваме нашия път към демокрация и свобода. След размяната на официалните слова се отделихме с Негово Светейшество и застанахме пред масата на която бяхме поставили българския подарък за него - икона на Свети Георги Победоносец. Негово Светейшество остана приятно изненадан от подаръка, а като че ли още повече, че среща български политик, с който може да говори на родния си език - полски. Разговаряхме тихо, приглушено. Нарече България "добра земя", попита за реформите у нас. Споменах, че съм чел негова енциклика, в която той говори за необходимостта да се подпомогнат материално и духовно народите, които са отхвърлили комунизма, като "техните трудности се облекчат от усилията на другите нации". Каза : да, настина така трябва да бъде. След това споменът го върна към Краков и Ягелонския университет. От там - към голямата духовна и културна мисия на средновековна България и нейния принос за развитието на европейската цивилизация. В края на разговора отправих покана Негово Светейшество да посети България. Благодари за поканата.

Няколко години по-късно, вече като посланик в Полша имах повторно щастието да се срещнем. Това стана в полския Сейм. Тогава бях свидетел как полския народ и неговите политически представители посрещат "своя Папа". Това беше повече от национален празник. Това бе огромна благодарност към човека и духовния пастир, който е спомогнал да се приобщи Полша към ценностите на западната демокрация. Сред морето от тържественост и празничност той изглеждаше, както преди - скромен, естествен, достъпен. Направи си снимка с дипломатическия корпус, наруши протокола, който му забраняваше да проведе отделни срещи с нас, посланиците, и непринудено поведе разговор.

Защо разказвам всичко това. Защото искам и моята България в предстоящата визита да види своя Божествен знак за приобщаване към ценностите на западната цивилизация, към ценностите на свободата и демокрацията, към ценностите на морала и благоденствието. Това е големия смисъл от посещението на Негово Светейшество . И аз вярвам, че предстоящата визита ще привлече вниманието не с битовите подробности като охрана и движението на транспорта в тези дни, а с великата си мисия - да отправи послание към света, че и ние българите сме достойна част от европейската цивилизация и именно затова и нашето място днес е в НАТО и Европейския съюз. Това послание е достатъчно да осмисли един човешки живот. Да осмисли живота на България.

*Александър Йорданов, посланик в Република Македония. Преди това оглавяващ българската мисия във Варшава, Полша