За борбата срещу тероризма, критиката срещу глобализацията и морала на пазарите

Само убеждението, че голямото неравенство превръща света в много опасно място за живот, може да накара богатите да поделят парите си с бедните. Терористичните атаки от 11 септември накараха американците да преосмислят нещата. Според допитванията до общественото мнение само 55 процента от американците смятаха преди 11 септември, че САЩ трябва да се съобразяват повече с интересите на останалите страни. Днес това са повече от 80 процента.

За съжаление правителството на президента Буш не проявява интерес към международно сътрудничество. Буш се стреми да възстанови статуквото от времето на студената война и да превърне САЩ в суперсила и лидер на свободния свят. Америка възнамерява сама да определя хода на развитието. В лицето на международния тероризъм Буш откри съвършения враг - невидим, вездесъщ, непобедим - един вид легитимация за всичко, от повишаването на военния бюджет до отказа от Договора за ПРО.

Изпращането на войски и бомбардировачи в Афганистан вероятно бе правилна стъпка. Военната инициатива обаче трябва да се съпътства от социална инициатива. На път сме да пропуснем огромна възможност. Днес свръхсилата Америка би могла да се възползва от доминиращата си роля и да създаде един по-справедлив и по-демократичен свят, така както направи това с помощта на плана Маршал след Втората световна война. Именно заради безспорното си превъзходство бихме могли да засвидетелстваме повече внимание на хората, с които делим земното кълбо. Това обаче остава извън вниманието на хората в Белия дом.

Когато една държава играе прекомерно доминираща роля, тя провокира съпротивата на другите. Дори германският външен министър Йошка Фишер заяви неотдавна с пълно основание, че САЩ се отнасят към съюзниците си в Европа като към васали. Допреди шест месеца американците можеха да разчитат на почти безрезервната солидарност на другите страни, сега моралният капитал обаче е почти изчерпан. Безпардонната политика на американското правителство поляризира света, принуждава останалите страни да заемат крайни позиции и така подготвя почвата за онези сили, които се стремят към по-нататъшно разцепление на света.

Не мога да говоря от името на целия Уолстрийт, и все пак онези, с които поддържам контакт, са много загрижени заради курса на американската политика. Евентуална нова военна операция, при която ще се използва дори ядрено оръжие, е последното, което желае американският делови свят.

Сами по себе си пазарите са аморални, затова и са ефективни. Отвъд трезвия анализ на шансовете за печалба е трудно да се каже кое е вярно и кое погрешно. Обществото обаче не функционира по начина, по който функционират пазарите, не и отвореното общество, към което се стремим.

Докато става дума за свободно движение на стоки и капитали, глобализацията е нещо чудесно. Но когато става дума за абстрактни стоки като опазване на околната среда, здравеопазване или образование, равносметката не е толкова убедителна.

Противниците на глобализацията имат много основания за своята критика. И все пак те ще допуснат грешка, ако решат да отслабят съществуващите финансови организации. За критиците на глобализацията МВФ, Световната банка и СТО са олицетворение на злото. При това те пренебрегват факта, че нищетата почти винаги се явява последица от неправилната политика на национално равнище.

Смятам, че Световната търговска организация е отлична конструкция. Тя притежава нужните инструменти, за да санкционира погрешни мерки като издигане на търговски бариери и налагане на наказателни мита. И все пак тя допуска две грешки, тъй като богатите страни използват СТО в своя изгода. Пазарите на промишлено развитите страни често пъти са затворени за стоките от Третия свят, например за селскостопанската продукция или текстила, докато на специализираните стоки от Европа или САЩ по принцип не се налагат никакви вносни ограничения. От друга страна СТО се грижи само за свободното движение на търговски стоки, но не и за износа на социални стоки като екологични стандарти или трудови права.

В най-новата си книга представям един модел за по-ефективно финансово подпомагане на Третия свят. Централен елемент на този модел са т. нар. специални права на тираж, които МВФ раздава на страните-членки като един вид допълнителен валутен резерв. Аз предлагам ново разпределение на специалните права на тираж при условие, че богатите държави отстъпят своите права на бедните.

По този начин развиващите се страни биха могли видимо да увеличат валутните си резерви, а това е крайно наложително, тъй като те на практика нямат достъп до международните капиталови пазари. Освен това ще се увеличи косвената помощ за развитие, тъй като всяка страна ще може да разменя своите права срещу програми за подпомагане от един точно формулиран каталог. Група от независими експерти ще определя проектите, включени в каталога, така че помощта да бъде съобразена с потребностите на развиващите се страни, а не с интересите на донорите.

По БТА