За две седмици ударно трябва да се разплатят милиард евро от ЕС

Европейската комисия не е разплатила проекти за около 1 милиард евро по оперативните програми на България от изтичащия програмен период 2007 – 2013 г. Това съобщи еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу в интервю за БНР.  По думите ѝ усвояването на средствата у нас към момента е 83%, което е под средното за ЕС от 88%. Крецу не се ангажира с оценка каква част от общия бюджет на еврофинансирането от 7 млрд. евро за изминалия програмен период няма да бъдат усвоени, защото окончателните данни ще са ясни чак през 2017 г.

Оценката на Крецу се различава съществено от изнесеното от българските власти. В понеделник премиерът Бойко Борисов за пореден път съобщи, че България е втора по усвояване на средствата от ЕС, без да прави уточнението, че това се отнася само за 2015 г. На практика страната ни се опитва да навакса изоставането в последната възможна финансова година, като успя да се придвижи с няколко места напред по отношение на структурните и кохезионния фонд заемайки 22-ра позиция от общо 28-страни.

Фазиране на проектите за намаляване на загубите

"Здраво работим с българските власти загубите да бъдат минимални", каза Корина Крецу. Тя обясни, че до края на годината трябва да бъдат направени всички разходи по проектите от изтичащия програмен период. Българските власти могат да предявят исканията си за плащане към ЕК и през 2016 г., посочи Крецу. По думите ѝ ЕК е позволила тази гъвкавост на осем страни, сред които и България, защото в противен случай рискът от загуба на средства би бил по-голям, отколкото е в момента.

Същата е целта и на предприето т.нар. фазиране на проекти. Става въпрос за големи инфраструктурни проекти като магистрали, които няма да бъдат завършени със средствата от изминалия програмен период, но ще бъдат довършени с пари от новия програмен период 2014 – 2020 г., посочи Крецу.

Списъкът с фазираните проекти е изготвен от българските власти. В него са включени два жп проекта по линията София – Бургас, довършването на Западната дъга на околовръстния път на София, както и осем водни проекта.

Отговорността за изпълнението на проектите е почти на 100% в ръцете на правителствата, каза Крецу. Според нея забавянето им се дължи на недостатъчната подготовка на проектите, особено когато става въпрос за сложна инфраструктура, а също така и на бавни административни процедури. ЕК се стреми да опрости процедурите, но националните правителства добавят нови регулации, които правят изпълнението на проектите още по-сложно, каза Крецу.

Държавната администрация отговорна за многото грешки

Тройно по-висок процент на допуснатите грешки при усвояването на средствата отчете Корина Крецу спрямо данните, представени от премиера Бойко Борисов.

През 2014 г. процентът на грешките по оперативните програми е 6%, като само 0.5% от тях са злоупотреби, каза Крецу, но не уточни изрично дали тези данни са за целия ЕС или се отнасят за България. Премиерът Бойко Борисов отчете само 2% грешки.

Наблягаме основно на административния капацитет, защото повечето от грешките идват от организацията на обществените поръчки, каза еврокомисарят. Тя отбеляза, че Брюксел вече е публикувал специален наръчник за добри практики при обещствените поръчки.

"Специално за България бих откроила слабостите в държавната администрация", каза Крецу. Тя допълни, че се работи с властите у нас по въпроса, като се предоставя техническа помощ за реформата в публичната администрация.

"Именно заради слабостите в държавната администрация възникват проблемите с обществените поръчки", каза Крецу. По тази причина тя оценява високо новата оперативна програма "Добро управление" с бюджет от 286 млн. евро от европейския социален фонд, която има за цел да модернизира българската администрация.