За евтините киловати, енергийната и идейната бедност

"Ако кажете пък, няма да ги въвеждаме". Тези думи използва на няколко пъти служебният енергиен министър Росен Христов в отговор на множеството въпроси, с които го засипаха журналистите на петъчната пресконференция, когато той обяви предложението на ведомството да се въведат тарифи за ток по регулирана цена – по 300 кВтч месечно лятото и 800 кВтч зимата, а при потребление над това да се плащат борсови цени. Другата представена идея бе тарифите за различните енергийни ресурси да се нагодят така, че хората с еднакви жилища, но различно отоплявани, да плащат еднакво.

Няма и два дни по-късно от Министерството на енергетиката съобщиха, че се отказват от предложенията за двете тарифи на тока. Аргументът е, че била гарантирана надеждната работа на енергийната система, а и цената на природния газ била намаляла значително и се очаква стабилизирането ѝ.

Поевтиняването на газа всъщност е стабилна тенденция през последните седмици, а не изненада, случила се за една нощ. Ето защо ведомството и министърът би трябвало да са били наясно с борсовите данни, когато обявяваха намеренията си.

Странна идея и странен заден

Всъщност министър Христов не успя да отговори адекватно на репортерски въпроси в петък, включително как и кой ще определя "евтините" тарифи, какво се случва при надхвърлянето им, как са определени лимитите. В резултат Христов се измъкна с обяснения, че това са само първоначалните идеи, а подробностите ще бъдат представени през настоящата седмица. Затиснат от канонада от въпроси, в крайна сметка той се обърна към медиите на няколко пъти с думите: "Ако кажете, няма да ги въвеждаме".

Журналистите не казаха това, но ведомството се отказа от идеите си с доста странните аргументи за надеждната работа на системата и поевтинелия газ.

Може само да се гадае дали петъчната пресконференция е била солова акция на Росен Христов и някой после му е дръпнал шалтера. Макар че за евтините киловати и еднаквите сметки за отопление той говори пред различни телевизии дни наред. Дали предложението от петък е било чист популизъм и пиар на служебното правителство или нещо трето? Факт е, че министерството даде на заден с дежурното обяснение, че ще продължи да работи по разчети и варианти за антикризисни мерки.

Обратът в позицията, настъпил за два дни, е показателен за начина на управление в енергетиката поне няколко правителства назад. На парче, без синхрон и реален анализ как мерки в една част от енергетиката ще се отразят на друга, защото подотраслите ѝ са скачени съдове.

Юруш на европейските мерки

Безспорно цените на енергийните ресурси са една от най-важните теми, особено в условията на сегашната ситуация с пренастройването на световния газов пазар и дефицита на доставки заради войната на Русия в Украйна. Самата Европейска комисия, в търсене на решения, се отказа от дългогодишни свои виждания за функционирането на пазара и дори допусна регулиране на цените. Нещо, което не правеше нито една европейска държава освен България, заради което често е била подлагана на критики и дори Брюксел изрично поиска в Плана за възстановяване и устойчивост да се запише крайна дата за пълно освобождаване на пазара на ток. Сегашното виждане на ЕК за допускане на субсидирани от държавите цени не само за битовия ток, но и за малките фирми, обаче провокира правителството на Гълъб Донев да заяви, че ще иска максимално удължаване на регулирания пазар, който иначе трябваше да приключи през лятото на 2024 г. Колко максимално, не уточни.

Всъщност, проблемът с одобряваните у нас цени на тока за бита от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от години е този, че електроенергията изкуствено се поддържа под реалната ѝ стойност. Факт е, че в момента борсата на ток в България е засегната от свързаността с европейския пазар, което надува цените у нас, но пък приходите на държавните производители на електроенергия вече се изземат, а това предстои и за частните електроцентрали.

Всъщност тук е разковничето – как приходите от т.нар. свръхпечалби да компенсират домакинствата и бизнесите, а не как да се определят измислени прагове на потребление и на цени.

Сбърканата защита на всички...

Обявената от министъра защита за всички, но в същото време заклеймяване на онези, които топлели с ток басейните си и копаели биткойни, е леко шизофренична. По неговата логика тези богаташи нямат нужда от евтините киловати, но ще ги получат наравно със социално слабите.

Което в голяма степен всъщност е така и се отнася дори за домакинства със средни доходи.

При идването си на власт миналия декември, правителството на Кирил Петков се противопостави рязко на обявените в деня на встъпването му в длъжност разчети на КЕВР за за поскъпване на тока с 11.5 процента от 1 януари 2022 г. Наложен бе мораториум върху повишението, председателят на регулатора с изтекъл отдавна мандат Иван Иванов бе сменен, а от 1 юли 2022 г. електроенергията поскъпна само с 3.4%. Но пък изборът на Станислав Тодоров за нов шеф на КЕВР бе обявен за незаконен от съда, а Иванов – върнат да спасява положението.

... вместо за нуждаещите се

Със започването на работа на новия парламент се очаква отново да станем свидели на надцакването "евтини киловати за всички". Независимо че от години насам и правителствата, и политиците повтарят, че е крайна време подходът да се смени с "евтини киловати за онези, които имат нужда".

Сигурно от поне 15 години в българското публично пространство се търкалят изказвания на различни по политически убеждения и ресори министри за определяне на дефиниция за "енергийна бедност", за да бъдат защитени потребителите, които не могат да си позволят нормално енергийно потребление. И те са бъдат подпомагани, а останалите да плащат реалните цени. А в сегашната кризисна ситуация, например, да е ясно на какви критерии отговарят енергийно бедните, кои са те и каква да е цената за тях и съответно помощта. За останалите да има по-висока цена, а разликата до пазарната да се покрива по внимателно определен и ясен механизъм.

Според Европейската комисия енергийната бедност означава сметките за енергия да заемат висок процент от доходите на домакинството и това да засяга способността им да покриват други свои разходи. Или когато потребителите са принудени да намаляват енергийната консумация в домовете си, което се отразява на тяхното физическо здраве. В допълнение към категорията спадат и живеещите в енергийно неефективни сгради. Според данни на Брюксел над 34 млн. души в Европейския съюз попадат в категорията "енергийно бедни". Според изявлението на министър Росен Христов от миналия петък, в България това се отнасяло за почти половината потребители на електроенергия. Как е направена тази оценка обаче, не е ясно.

Все по-належаща е помощта за енергийно бедните

Тази зима 623.55 лв. помощи за отопление ще получат около 310 хиляди домакинства, което изобщо не отговаря на нуждите на хората.

Още през 2017 г. Световната банка излезе с доклад, възложен и платен от енергийното министерство, според който 440 хиляди домакинства в България са енергийно уязвими. Пет години по-късно изнасяните от различните власти данни са прекалено обтекаеми – от 550 хиляди до 1/2 от всички потребители.

Незнайно защо през 2017 г. правителството на Бойко Борисов не предприе нищо по доклада на Световната банка, който предлагаше за енергийно бедните да се въведе социална тарифа за потребление от около 150 киловатчаса месечно. За многодетни семейства и домакинства с повече членове с доход под линията на бедност, потреблението в рамките на социалната тарифа може да бъде вдигнато на 250 киловатчаса, предвиждаше Световната банка.

Така, според нейните анализи, ще бъдат покрити до 70% от компонента "електроенергия" на крайната цена за уязвимите домакинства с потребление под 100-150 кВтч на месец. Допустимите групи за такова подпомагане трябва да са възрастни хора над 70 г. възраст, които живеят сами и са с доход под линията на бедността за страната; лица с над 90 на сто нетрудоспособност, с чужда помощ (без оглед на доходите им); семейства с деца с увреждания, с чужда помощ (без оглед доходите); както и лица и семейства, получаващи целевата помощ за отопление, бяха вижданията на финансовата институция.

Днес, в доста по-усложнена пазарна ситуация, въпросът със защитата на енергийно уязвимите е още по-актуален и направо нетърпящ повече отлагане. Но с него да се заемат най-накрая специалистите от социалното министерство и от КЕВР по начин, който да не взривява пазарните отношения, да е ясно регламентиран и администриран механизъм, а не празен ентусиазъм и предложения "иди ми, дойди ми".