За новия морал на царя

Според в. „Стандарт" г-н Димитър Иванов бил „блуден син на българския преход". Изглежда, автор-ката на неговия портрет не се е сетила, че думата блу-ден би могла да се изведе както от блуждая, така и от блудствам, като в случая втората интерпретация като че ли е по-уместна. Същият бил заявил, че съм сред най-близките му при-ятели. Не съм - и няма вече как да бъда: нямам афинитет към политичес-ката проституция. Истина е, че би трябвало да се из-виня на българските изби-ратели, тъй като през 1994 г. г-н Иванов попадна в парламента като кандидат на Екогласност, която то-гава имах честта да огла-вявам. Което би следвало да означава и определен морален ангажимент, от който днес г-н Иванов се отмята. Истина е също, че това извинение би трябва-ло да бъде споделено (но не е). Защото рамо за по-падането му в листите на СДС даде и един бъдещ софийски (и по-право софиянски) банкер.
В същия ден, в който ПГ на СДС се занимаваше с неговата подписка, г-н Иванов намери време да ми се обади. С намерение да потвърди своите прия-телски чувства и да прове-ри възможностите да бъда ангажиран с „царската ка-уза". Това междувремен-но става не за пръв път. През 1997 аз бях в тежък конфликт с Иван Костов, възмутен не от превръща-нето на СДС в партия (за което пледирах още от 1993), а от начина, по кой-то Христо Бисеров прове-де този процес, разграж-дайки тихомълком струк-тури, изхвърляйки реални седесари и поставяйки на техни места кариеристи, съмнителни бизнесмени и свои креатури. (Впрочем същите тези бламираха Иван Костов на конферен-цията през 1999, като натикаха в НИС тъкмо корум-пираните, срещу които се обяви той в своята реч то-гава.)
В най-горещата фаза на конфликта се поя-ви и „царската оферта", поддържана от Димитър Иванов и неколцина още ловки играчи на полити-ческата борса. Царят, ви-дите ли, бил решил да се намеси по-активно в поли-тиката. Затова, ако ние, седемте протестиращи ли-дери, сме напуснели СДС заедно с партиите си, обе-динени в чисто хипотетич-ната структура Консерва-тивен алианс, и сме заста-нели зад него, то несъмне-но сме щели да влезем в парламента и да играем най-важната роля в подял-бата на властта.
Да продължавам да бъда страна в конфликта, макар и по чисто етични съображения, би означа-вало да поставя под въп-рос единството на СДС в най-решаващия избор в новата ни история. Затова ден преди конференцията на Екогласност просто отидох при Иван Костов и му казах: край, махам се отвсякъде. Царят обаче си намери съответните мющерии, които го използва-ха като знаме и после го захвърлиха като парцал: ченгетата на Доган и приютените от тях политичес-ки мумии. С което за се-кунди срина наистина ог-ромното доверие, натру-пано по време на обикол-ката му през 1996.
Според г-н Иванов „ца-рят ще наложи нов морал в политиката". Досега оба-че единственото реално политическо действие на Негово Величество - подк-репата за ОНС през реша-ващата за България 1997, не говори в подкрепа на тази теза в подкрепа на точно обратното говори неговото мълчание.
Царят мълча по време на единст-вения реален граждански бунт през януари и февру-ари същата година, когато най-сетне беше отвоюва-но нашето бъдеще и кога-то страната ни беше на ко-съм от гражданската вой-на; мълча при пагубното съсипване на България при управлението на Беров и Виденов, мълча през целите тези десет години, в които никой и по ника-къв начин не би могъл да му попречи да бъде съпри-частен към своя народ, да бъде заедно със своя на-род.
И сега ни се казва, че щял да наложи нов морал в политиката. Де го тоя нов морал? И защо всички стари и новоизпечени царедворци - и г-н Иванов, и Христо Бисеров, и други, ни призовават да подкре-пим Негово Величество, да го изберем я за прези-дент, я за премиер, да го припознаем като естест-вен съюзник. След като всички съзнават доколко важно е страната ни да продължи по поетия и (за пръв път от началото на прехода) нормално ориен-тиран и успешно наченат път, защо тогава никой не призовава цар Симеон Втори да подкрепи СДС, ако наистина мисли за страната си? И защо впро-чем той никога досега не го е правил, като за смет-ка на това винаги е бил го-тов да подкрепя външните му и вътрешни врагове?
Съжалявам, че трябва да го кажа директно - и на г-н Иванов, и на самия Не-гово Величество: не, не можете да разчитате на мен. Не мога да бъда при-ятел с хора, за които лич-ните сметки и проспери-тет са по-важни от Бълга-рия. Когато Негово Вели-чество се оказа на един предизборен плакат с До-ган, Луджев и Каракача-нов, в „Литературен вест-ник", чийто главен редак-тор бях тогава, излезе на първа страница заглавие-то: „Боже, от царя ни пази". Днес бих добавил само: и от царедворците.

В."Демокрация" 27 февруари 2001г.