Заплахата за турската свобода

Кемал Кълъчдароглу

Въпреки всички препятствия по пътя ѝ, след като започна да функционира през 1946 г. (с учредяването на Демократическата партия, бел. ред.), демокрацията в Турция успя да оцелее повече от половин век. В мюсюлманската страна тази демокрация дължи дълголетието си на светските си опори - разделянето на държавата и религията.

Днес обаче тази система е изправена пред най-сериозното си предизвикателство досега от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и ръководството ѝ. Страната ни бързо се отклонява от функциониращ демократичен режим към открито авторитарен и натрапчив режим, изграден на базата на прищевките на един единствен човек на власт.

Ръководството на ПСР, което управлява Турция от 2002 г., систематично подкопава нашата демокрация, използвайки сектантската идеология на сунитския ислям за политически цели.

Принципът за разделянето на властта, вписан в турската конституция, безочливо бе отхвърлен. Съдебната система вече не е независима и законодателната власт редовно изпълнява нарежданията на министър-председателя.

Свободата на изразяване, на събирания и на медиите вече не важи в Турция. В моята страна броят на журналистите зад решетките е един от най-големите в света. Репортери без граници нареждат Турция на 154 място от 179 страни в класацията за свободата на изразяване. Мирните демонстранти винаги се сблъскват с полицейско насилие. Масовото подслушване на телефонните разговори е факт от живота.

Междувременно страната е все по-силно поляризирана по сектантски, етнически и полов принцип. Тези разделения са обострени от изключително голямото разделение при разпределянето на благосъстоянието сред различните социалноикономически класи, както и между различните региони в страната. Правителството опитва да нарежда колко деца трябва да имат семействата, как те трябва да бъдат отглеждани, обучавани, как трябва да се държат в обществото и какво трябва да обличат, как трябва да се хранят и какво да пият.

Реакциите срещу това деспотично натрапване накрая преминаха в демонстрации в цялата страна през лятото. Вълнението бе предизвикано от събитията в парка Гези в Истанбул през май, където имаше мирни протести срещу решението на правителството да превърне парка в търговски център. Исканията на демонстрантите бяха недвусмислени и сериозни: демокрация, свобода и молба към правителството да спре да се меси в живота на хората.

Правителството отговори с брутални мерки срещу демонстрантите, използвайки сълзотворен газ и други химически реагенти, което доведе до смъртта на няколко души и до хиляди пострадали. Хиляди други сега може да се наложи да излежават присъди в затвора.

Всичко това се прибавя към простата истина: сегашното правителство на Турция е демократично само на думи. То има украшенията на демокрацията, но всъщност е систематично управление с диктаторски похвати. Лидер, който описва разделянето на властта като "грешка в системата", както премиерът Реджеп Тайип Ердоган направи миналото лято, и който разглежда парламентарното мнозинство като лиценз за управление чрез "налагане", няма място в демокрацията.

Отговорността на правителството към обществото е продължителна отговорност, която отива далеч зад това да се организират избори на няколко години. Лидер, който нарича съгражданите си, които упражняват правото си на събирания и протест, "мародери", както Ердоган нарече това лято протестиращите, не проявява никакво уважение към свободите на хората. Лидер, който контролира съдебна система, при която невинни хора са вкарвани зад решетките за дълги периоди от време, докато чакат присъдите си, а след това инструктира съдилищата да ги осъждат по изфабрикувани обвинения, няма никаква представа за правосъдие.

Историята ни казва, че дори демократично избрани лидери, ако не са контролирани и балансирани от инструментите на демокрацията, може да се превърнат в диктатори.

Моята Народнорепубликанска партия (НРП) се е посветила на работата за възстановяването на истинската демокрация и основните свободи в Турция. Това ще изисква възобновяването на представителната демокрация в Турция чрез реформиране на политическата система от горе до долу, увеличавайки участието в политиката и давайки повече права на жените и младежите.

Целта на НРП е да се осигури най-висок стандарт на живот за нашите граждани чрез активна демокрация, ангажимент за устойчиво развитие и създаване на еднакви възможности за всички.

Искаме да ръководим страната при написването на нова конституция според тези общоприети ценности.

Целта на НРП - виждане, което ще споделим подробно с нашите американски приятели по време на предстоящото ми посещение в САЩ, е възстановяването на смисъла на кохезията, базирана на еднакви права за всички и национална солидарност. Ще възстановим разделянето на властта и възобновяването на вярата на обществото към съдебната система.

Реализирането на тези задачи не само ще възстанови изтерзаната социална система на Турция, но също така ще помогне на страната да осигури мястото си в сферата на съвременните демократични общества.

*Кемал Кълъчдароглу е лидерът на турската Народнорепубликанска партия (НРП).

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Балкани