mediapool.bg Ти си това, което четеш

Защо правителството иска да спаси скандалната сделка за ЧЕЗ

Експерти: Съмненията стават все повече, а държавата има проблем при каквото и да е съдружие с Върбакова

Скандалът около сделката за българските активи на ЧЕЗ продължава с неотслабващ интензитет не само в България, но и в Чехия, а всеки нов обрат и всяка нова информация пораждат нови въпроси и съмнения. За публиката е ясно, че "има нещо гнило", а догадките са най-вече около неговия първоизточник. В тази ситуация политизирането на скандала беше неизбежно, но истерично-лумпенската му употреба от страна на БСП отне възможността за някакъв смислен разговор и търсенето на разумни решения.

Позицията на премиера претърпя няколко обрата – първо, че държавата не може и не се е месила в сделката, после, че държавата ще я разнищи и проконтролира и накрая, че държавата иска да влезе в нея. Сега вече се обсъжда как правителството да придобие контролен дял в сделката – дали като партньор на Върбакова в нови преговори с ЧЕЗ или като изкупи дял от "Инерком", както допусна финансовият министър Владислав Горанов.

Съгласието на "милионерката" Върбакова (както тя се представи) да отстъпи на правителството активите на ЧЕЗ, бе изтълкувано като допълнителен знак, че тя е подставено лице.

Евентуалното участие на държавата обаче прави сделката не по-малко скандална, защото по този начин правителството ще легитимира съмнителните интереси и финансиране, заради които възрази на покупко-продажбата. Освен това възникнаха нови проблеми. Единият е свързан с воденото от чехите арбитражно дело срещу България за стотици милиони евро. От ЧЕЗ вече дадоха знак, че влизането на държавата в сделката вероятно ще трябва да мине през извънсъдебно споразумение по арбитража, на каквото досега българското правителство се противопоставяше.

Друг възможен проблем са потенциални антимонополни пречки, макар според експерти, с които Mediapool разговаря, такива да липсват.

Влизането на държавата е маскарад, за да не пропадне сделката

Според Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, държавата не трябва да става съсобственик на активите на ЧЕЗ в България, за да не легитимира съмнителната сделка, макар по същество участието да не е проблем от антимонополна гледна точка. "Стандартна практика в редица европейски държави е енергийната мрежа да се притежава от държавата, а операторът ѝ да е различно дружество", посочи Владимиров пред Mediapool. По думите му обаче влизането на държавата е маскарад, за да не пропадне сделката.

Анализаторът допълни, че проблемът не е в закупуването на голям бизнес от малка компания, а в това, че "Инерком" не може да осигури със собствени средства дори 30 процента от цената.

Мартин Владимиров акцентира и на сериозната разлика между предложената от Върбакова цена, която по неофициални данни е 340 млн. евро, и по-малките суми, оферирани от далеч по-големи и сериозни играчи в търга за активите на ЧЕЗ.

Има ли комисионна арбитраж?

"Става въпрос за разлика от 100 млн. евро. Постигната цена от пет пъти брутната печалба на ЧЕЗ в България е нетипично за толкова регулиран бизнес какъвто е електроразпределението", коментира Владимиров. "Това е изцяло зависима от енергийния регулатор индустрия, където приходите дори ще намаляват. Неслучайно големите играчи в процедурата са предложили по-ниски цени", смята той.

Оттук идват и съмненията му дали въпросните 100 млн. евро не са комисионна за уреждане на проблема с арбитражното дело срещу България и плащане на правителството по извънсъдебно споразумение с чехите.

"Да не забравяме противопоставянето между премиера и президента на Чехия Андрей Бабиш и Милош Земан", отбеляза Владимиров, припомняйки, че Земан, а не Бабиш в момента реално държи чрез свои хора контрола в ЧЕЗ, в която 70 процента има държавата. А като се има предвид, че Земан е един от най-приближените на руския президент Владимир Путин, скандалът придобива и геополитически характер. Руската връзка в тази сделка може да се окаже много по-сериозна, отколкото смятаме, допълни анализаторът.

Именно чешкият в. "Лидове новини", който е част от групата на милиардера и премиер в оставка Бабиш, разкри схемата за финансиране на сделката от страна на Върбакова. Информацията впоследствие бе потвърдена от документ на ЧЕЗ, изпратен на премиера Бойко Борисов след негов телефонен разговор с Бабиш миналата седмица. От данните е видно, че освен на готовност за подкрепа от три български банки, Върбакова разчита и на търговско финансиране от офшорки на руско-грузински бизнесмен, осветлен в разследването "Досиетата Панама".

Върбакова твърди, че парите ще бъдат предоставени от международна банка, но отказва информация, позовавайки се клаузи за конфиденциалност по договора с чехите.

"В офшорките е заровено кучето"

Участието на тези офшорки в сделката е ключово, смята Евгени Кънев, управляващ партньор в консултантската компания "Маконис".

"От информацията, която излиза за финансовото структуриране на сделката, остава съмнение, че Гинка Върбакова ще е собственик на 100 процента от "Инерком". По-скоро офшорното финансово участие ще бъде осребрено с активи и при това положение, ако държавата влезе като акционер в "Инерком", надали ще има думата в управлението", коментира Кънев пред Mediapool. "В офшорките е заровено кучето", допълни той и изрази мнение, че държавата има проблем със сделката за ЧЕЗ и когато е в нея, и когато е извън нея.

Според експерта прекалено много са неяснотите около начина за участие на държавата в сделката - дали като акционер, държащ контрола върху вземането на решенията, или като мажоритарен акционер, които са различни неща. Ситуацията се усложнява допълнително от това,че в момента енергийният пазар е в процес на либерализация, посочи консултантът.

Държавата в конфликт на интереси

"Освен това държавата влиза в конфликт на интереси като собственик на електроразпределителната мрежа и като регулатор на цените на услугите в енергетиката. От една страна като собственик тя ще трябва да постига цени, които ѝ позволяват да инвестира в поддръжката и ремонта на мрежата, от друга страна – като регулатор трябва да определя цените на тока, които всички знаем, че са политически натоварени", коментира Кънев.

По думите му, изявленията на държавата от последните дни и предпазливостта, която вече се демонстрира, са знак, че в правителството вече са осъзнали риска да влязат в собствеността на електроразпределителното дружество или в "Инерком".

"Знаците, според мен са, че няма да има сделка", каза Кънев.

Държавата може просто да спре сделката, но явно не иска

Че влизането на държавата като собственик в мрежата, може да означава конфликт на интереси, тъй като е и регулатор на цените на тока, смята и адвокат Петър Славов, специалист по конкурентно право.

"Сделката може да бъде спряна много лесно, но това, че държавата не иска и обяснява, че не може и се търсят всякакви други варианти, означава, че в нея има други интереси", заяви той пред Mediapool.

Според него държавата чрез двата си регулатора – Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за енергийно и водно регулиране, има възможност да спре сделката, ако иска. "Тя не е финализирана, подлежи на одобрението на КЗК, която при оценка на пазара може да поставя допълнителни изисквания към новия собственик. Не че този механизъм особено е използван у нас. КЕВР пък има правомощия да се намесва при свръхзадлъжнялост на собственика на електроразпределителната мрежа, каквато се очертава при "Инерком". Новият собственик плаща сделката основно със заеми, не е ясно каква ще е финансовата му възможност да управлява мрежата и при това положение регулаторът и в момента има думата", поясни Славов.

Държавните институции, а не собствеността, защитават потребителите

Още един анализатор – Юлиян Попов от "Риск Монитор", коментира във вторник пред БНР, че в случая със сделката за ЧЕЗ "интересът на гражданите се гарантира чрез държавните институции, а не чрез участие на държавата в предприятията".

"В момента България има един доста независим регулаторен орган, на който можем да разчитаме, но е много добре предприятието и регулаторната работа да бъдат отделени, за да може едното да следи другото. Започнем ли да ги свързваме, нещата се оплескват", посочи той.

Според него би било притеснително, ако се окаже вярна информацията, че зад офшорното финансиране наднича руско-грузински инвеститор.

Един чех се кара с друг, но къде е истината

"До този момент, това e излязло във вестник на един чех, който се кара с друг чех. Ние винаги мислим, че сме корумпираната страна, държава, завзета от олигарси и т.н., а всички други са целите в бяло. Чешките милиардери обаче са едно много особено явление, които са окупирали тотално държавата си. Ако един се кара с друг, ние не бива да предполагаме, че това е самата истина. Трябва много да внимаваме с тези техни караници", отбеляза Попов.

Според него сделката не застрашава националната сигурност, защото е свързана с енергийната сигурност на крайния потребител, но "КЕВР и министърът на енергетиката имат правомощия, в момента, в който те сметнат, че съществува риск за сигурността на доставките, да се намесят".

Още по темата
Още от Анализи и Коментари