Ти си това, което четеш

БАН обяви АЕЦ "Белене" за нужна, но рентабилна под условия

Най-перспективен бил вариантът държавно участие плюс руски заем по модела на унгарската "Пакш"
Владислава Пеева | 17:50 | 16 ноември 2017 | 20 коментара

Поръчаният от правителството доклад на БАН стига до заключения, че има нужда от АЕЦ "Белене", но не е сигурно дали проектът ще е рентабилен. Документът, с който правителството се опитва да оправдае пореден лупинг в позицията си, служи чудесно на целта, още повече, че Русия възобнови предложението си да финансира проекта, прекратен през 2012 г. с решения на Министерския съвет и парламента.

БАН твърди, че АЕЦ "Белене" е необходима на България и региона, но рентабилността й е под въпрос, ако цената й надхвърли 10.5 млрд. евро, ако не бъдат постигнати лихви по заемите под 4.5 процента и ако пазарната цена на тока е под 68 евро/МВтч.

Докладът бе поръчан, след като в края на 2016 г. държавната "Национална електрическа компания" (НЕК) бе принудена да плати близо 629 млн. евро за произведените в Русия два реактора за "Белене" и като цяло инвестираните в яловия засега проект пари надхвърлиха 3 млрд. лв. или над 1.5 млрд. евро.

Основните изводи на БАН, според които в две трети от проучените случаи АЕЦ "Белене" ще е жизнеспособна, бяха представени в четвъртък от ръководителя на работната група, натоварена с анализите – проф. Александър Тасев. Това стана в присъствието на енергийния министър Теменужка Петкова и Петьо Иванов, директор на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), възложител на доклада, струващ 2 млн. лв.

Резултатите са очаквани, след като анализът, за който първоначално стана ясно, че определя АЕЦ "Белене" като нежизнеспособен проект, бе върнат за доработка и допълнителна оценка на пазарния риск.

Анализът се базира на скрити данни и прогнози

Докладът е правен на базата на подадени от БЕХ входящи регионални данни за мощности, прогнози за потребление и движение на пазарните цени на тока и извеждане и въвеждане на енергийни мощности на Балканите и Източна Европа, включително и затварянето на двата реактора на АЕЦ "Козлодуй" в края на 2047 г. и на 2049 г. след приключването на удължения им живот с 30 години. Какви точно обаче са подадените данни надали ще стане ясно, тъй като няма да бъде публикуван целият доклад от 1000 страници с базовите данни, върху които са разработени различните варианти за АЕЦ "Белене", а само негово резюме, което и стана малко след представянето на заключенията на доклада.

Като цяло бъдещото решение за съдбата на ядрения проект, който вече има "научен" картбланш за размразяване, ще зависи от парламента, където ще бъде внесен за дискусия, от енергийния регулатор и политическия и обществения консенсус, стана ясно от думите на Петкова. Вероятно до края на ноември ще започнат дискусиите по анализа, чиято достоверност бе оспорена още при представянето му от редица експерти. Една от причините за това е, че БАН, страдаща от хроничен недостиг на финансиране, е силно зависима от благоволението на правителството за отпусканите й средства.

АЕЦ "Белене" да заработи през 2029 г.

Според изнесените от Александър Тасев данни, АЕЦ "Белене" трябва да започне да се строи през 2019 г. и да влезе в експлоатация 10 години по-късно - тогава ще има нужда от нея заради по-строгите екоизисквания на Еврокомисията към въглищните централи, което ще принуди повечето от тях у нас и в други страни от Източна Европа да бъдат затворени.

По думите на Тасев, разгледани са три сценария за ръст на икономиката от 2 до 6% до 2040 г, като при прогнозиран растеж от 2-3 на сто няма да има нужда от нови мощности, но при по-висок ръст ще има дефицит на електроенергия. Причината ще е затварянето на въглищните централи в съответствие с повишените екоизисквания на ЕС, заради което България силно ще намали износа си на ток, за да покрива вътрешните нужди. В сценариите на БАН се предвижда дори затварянето на най-модерните ни въглищни централи – ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", които реално се нуждаят от най-малко инвестиции за повишаване на екологизацията им. Според Тасев проблемът бил, че не е ясно дали след изтичането на дългосрочните договори за изкупуване на тока в от двете т. нар. американски централи през 2024 и 2026 г., техните частни собственици ще решат да продължат работата си у нас.

Решение на уравнение с и без Турция

Крайният резултат от сметките, включващи различни прогнози за дефицита на ток в региона от Балканите до Унгария, сочел в повечето случаи необходимост от 2000 МВ нови базови енергийни мощности след 2035 г, които можело да бъдат двата блока на АЕЦ "Белене". Разработени били три варианта на прогноза за търсенето и предлагането на електроенергия в региона до 2040 г. с и без Турция, тъй като Турция формира половината от потреблението на електроенергия в региона и делят е ще стигне 60% през 2040 г. В двата сценария, изключващи Турция, след 2030 г. дефицитът на ток в региона можело да е между 24 и 39 тераватчаса годишно в двата крайни песимистичен и оптимистичен варианти.

След като обосновали нуждата от АЕЦ "Белене", експертите от БАН направили проиграване на десетки финансови модели на ядрения проект и установили, че най-лошият вариант е да не се прави нищо и платеното оборудване да се "зарови и да се приключи", а равнозначна опция е да се търси купувач на двата реактора. Според БАН продажбата на оборудването може да стане само за "жълти стотинки" с помощта на производителя – руската "Росатом", а Теменужка Петкова заяви, че България втори път няма да направи грешката да държи 20 години на склад ядрени реактори и после да ги продаде на безценица, както стана това с оборудването на първия проект за АЕЦ "Белене".

Остава пазарният риск

"Проиграни са от крайно консервативни до крайно песимистични параметри на инвестиционните и оперативните разходи на АЕЦ "Белене" и прогнозни пазарни цени на електроенергията от 57 до 90 евро за мегаватчас", каза проф. Тасев, който на няколко пъти отбеляза, че в крайна сметка никой не може в дългосрочен план да направи точни анализи на пазарните рискове и че в България предстои пълно освобождаването на пазара и цените на тока, чийто ефект е несигурен.

"Единствено пазарът е рисков, но 2/3 от вариантите на цените сочат проекта като жизнеспособен", каза Тасев.

Според доклада АЕЦ "Белене" е рентабилен проект при крайна цена под 10.5 млрд. евро, които включват не само изграждането на двата реактора, но хранилището за съхранение на отработило ядрено гориво, инфраструктурата за присъединяването на централата към електропреносната мрежа, както и оценката на ядрения риск. Рентабилност можело да се постигне при осигуряване на 30 процента от необходимите инвестиции от собствен капитал на бъдещия стратегически участник в проекта и държавата, а останалите 70 процента да дойдат от заеми с лихва под 4.5 процента и пазарна цена на тока над 68 евро/МВтч.

Държавното участие подобрявало перспективите на проекта

"Има варианти за жизнеспособност на проекта и само при участие на стратегически инвеститор, но включването на държавата ще подобри перспективите му, тъй като самото й присъствие ще осигури по-ниски лихви по заемите, без да се налага изрично издаване на държавни гаранции", подчерта Тасев.

Той обясни, че при анализите е проигран и моделът за построяване на унгарската АЕЦ "Пакш 2", при който държавата осигурява само 20% от стойността на проекта, а останалите са заем от Русия, който после ще се изплаща от работата на централата и дивидентите за унгарската държава. Резултатът бил още по-голяма жизнеспособност на АЕЦ "Белене" при финансиране по модела "Пакш" – тоест българската държава плюс Русия.

Подготовка на терена за руски заем

Тази схема последно се предлага от руската компания "Росатом", от където преди седмици заявиха, че са готови да обсъдят подобен на "Пакш 2" вариант за АЕЦ "Белене", тъй като той вече има одобрение от ЕК и е приложим за всяка една европейска държава. С изводите си докладът на БАН подкрепя точно такъв вариант.   

"Проектът за АЕЦ "Белене" е на дневен ред, защото в него са вложени над 3 млрд. лв., има изградена площадка, има ОВОС, има редица разрешителни (а беше и пред издаване на разрешително от Агенцията за ядрено регулиране, преди да бъде прекратен – б.а.), което го поставя от 5 до 8 години по-напред в реализацията спрямо други ядрени проекти в региона", аргументира до голяма степен положителното становище на БАН неговият представител Александър Тасев.

Председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски обаче смята, че България, ако реши да възобновява проекта, трябва да извърши допълнителни нотификации пред Европейската комисия, които ще отнемат време.

Топката вече е в парламента

Министър Петкова каза, че крайното решение дали ще се размрази АЕЦ "Белене" ще бъде взето след обществено обсъждане на доклада, по който да си кажат мнението всички експерти. Анализът ще се представи и в парламента, където ще се търси консенсус между всички партии, ще се търси и становището на Комисията за енергийно и водно регулиране.

"Не можем с лека ръка да отпишем 3 млрд. лв., вложени досега в проекта", заяви енергийният министър. По думите й последният възможен сценарий ще е продажбата на реакторите, единият от които все още не е доставен в България, "за жълти стотинки".

Петкова обяви също, че ако се поднови ядреният строеж, нито НЕК, нито БЕХ ще наливат свежи пари в него, а участието на държавата ще е само с апортна вноска на база на досегашните активи, оценявани на над 1.5 млрд. евро.

Практически тази вноска би покрила близо 50 на сто от евентуално участие на българската държава в 30-процентния собствен капитал, сочен като необходим за реализацията на АЕЦ "Белене". Това означава, че стратегическият партньор трябва да осигури останалите около 1.5 млрд. евро свежи пари и после двамата акционери да търсят заеми за около 7 млрд. евро  на лихва под 4.5 на сто.

Според експерти от важно значение, което не бе коментирано от представителите на БАН, е какъв срок за изплащане на инвестицията в централата залага моделът на БАН. Защото от този период ще зависи дали българската държава реално ще печели от дейността й.

Още по темата
Още от Бизнес

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?