Ти си това, което четеш

Доброволната казарма: Обърнете покривката, за да не се виждат дупките

Никола Лалов | 07:30 | 23 януари 2018 | 8 коментара

Българската армия няма войници, съвременно въоръжение и визия за развитие. И едва ли отговаря на конституционното изискване да гарантира суверенитета и териториалната цялост на страната. Това вече не е тайна за никого.

Дотук се стигна след години лошо управление, сбъркани приоритети, спорни реформи и злоупотреби. Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов не е виновен за бедстващото положение, но и въобще не помага за намиране на изход от него.

Той не спира да генерира идеи, които отдалечават сектора още повече от нормалността. С тях отговаря на "патриотичните" очаквания на част от избирателите си, но не и на останалите данъкоплатци, които очакват средствата им да бъдат влагани в една модерна армия, която може да гарантира сигурността им.

Поредната идея на Каракачанов е въвеждане на доброволна военна служба от шест до девет месеца. Както обикновено, предложението му не е придружено от ясни разчети и анализи, но вече обсеби дебата за сектора и отклони общественото внимание от търсенето на конкретни решения за излизане от тежката ситуация.

Замитането на реалните проблеми чрез хвърлянето на популистки бомби се вписва изцяло в стилистиката на стария казармен лаф "Обърнете покривката, за да не се виждат дупките", и не носи полза за никого.

Доброволната казарма изпълни новинарски емисии най-вече под формата на любопитна новина, която вероятно дори Каракачанов не очаква да се реализира. Той обаче периодично подгрява темата, като дори обяви, че миналите през доброволна казарма, ще имат предимства при постъпването на държавна работа или университет, което допълнително ще изкриви системата. 

Това предложение гласоподавателите на "патриотите" трябва да приемат като първа крачка към изпълнението на основното им предизборно обещание – връщане на наборната казарма, което резонно бе отхвърлено от ГЕРБ.

Няма значение, че то може да се реализира много трудно и само на цената на преформатиране на целия сектор.

Доброволната казарма за 6 до 9 месеца ще изисква значителни финансови средства, които няма откъде да дойдат, тъй като бюджетът на МО отива почти изцяло за заплати и текуща поддръжка.

Според изчисленията на Каракачанов от миналата година месечната издръжка на наборен войник (досега не е представил разчети за доброволната служба) е 400 лева, докато на професионалния е 1200 лв. Изчисленията му обаче се разминават силно със сметката на МО отпреди две години, според която издръжката на наборният войник е над 2200 лв, а на професионалният - 1400 лв.

МО много трудно може да се справи и с организацията на един подобен прием на доброволци. Проблеми ще има и с осигуряването на качествено обучение заради скъпите муниции, липсата на съвременно оборудване и липсата на достатъчно подготвени кадри.

Показателни са последните години на наборната служба, която бе отменена през 2008 година.

Тя се бе превърнала в истинска агония както за войниците, така и за Министерството на отбраната. МО нямаше възможност да осигури навременното влизане на всички подлежащи на военна служба, а "късметлиите" да се доредят до нея не получаваха качествена военна подготовка и прекарваха по-голямата част от службата си в даването на наряди, основно по опазването огромното армейско имущество, останало от времето на соца.

Най-сериозен обаче е въпросът дали има смисъл държавата да инвестира средства за подготовката на хора, които след половин година ще са извън армията, вместо да бъдат насочени към професионалната армия, на която разчитаме да гарантира суверенитета и независимостта на България.

В момента незаетите длъжности в нея са повече от 5500 и няма изгледи скоро ситуацията да се промени въпреки символичното увеличение на заплатите тази година. Всичко това се случва и в момент, в който модернизацията на армията, която би могла да направи военната служба по-привлекателна, е в задънена улица.

Доброволната казарма обаче е много удобна тема за Каракачанов, която се вписва изцяло в "патриотичната" стилистика на соцносталгията, и едва ли скоро ще слезе от дневния му ред.

В съучастници на "патриотите" се превръщат и двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП, които нямат скрупули да участват в подобни популистки вълни.

Премиерът Бойко Борисов пази дистанция от все по-затъващата армия, а депутатите от ГЕРБ не показват капацитет, за да са коректив на политическото ръководство на армията.

Аналогично е и положението в БСП.

След като бившият военен министър Ангел Найденов не попадна в парламента, левицата няма подготвени депутати дори, за да задават смислени въпроси по време на парламентарния контрол и заседанията на ресорната комисия в НС.

Така докато институциите и обществото предъвкват поредната дъвка, надувайки балон от несъществуващи проблеми, парашутът на професионалната армия отдавна издиша и е въпрос на време тя да се сгромоляса с пълна сила.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари