Ти си това, което четеш

ЕК обвърза оценката си за България с гласуването на съдебната реформа

ВСС и прокуратурата са критикувани за пореден път, антикорупционната стратегия е оценена положително
Борис Митов | 17:14 | 15 юли 2015 | 8 коментара

Министър Христо Иванов в разговор с шефа на Инспектората към ВСС Теодора Точкова, сн. БГНЕС

Приемането на предлаганите от правителството конституционни промени за преструктуриране на Висшия съдебен съвет (ВСС) като начало на съдебната реформа, ще се разглежда като ключов фактор за оценка на напредъка на България. Това е посочено в устния доклад на Европейската комисия (ЕК) по механизма за сътрудничество и проверка, който бе представен при закрити врата в Брюксел по-рано в сряда, научи Mediapool.

ЕК директно заявява очакването си разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две отделни колегии – съдийска и прокурорско-следователска, да бъде прието от парламента така, както е предложено от правителството. Идеите на правосъдното министерство се възприемат като стъпки, които са "в унисон" с препоръките от последния редовен доклад на Брюксел от януари т.г., съобщиха неофициално от комисията.

Традиционно сред констатациите на евроекспертите присъстват критики към ВСС – затова, че съдебните кадровици така и не са предприели някакви конкретни действия във връзка с все по-засилващите се съмнения, че системата за случайно разпределение на делата, широко използвана от българските съдилища, е компрометирана. Като проблем е очертана и липсата на промяна по отношение на дисциплинарните производства срещу магистрати, които от години се смятат като ефективен начин за натиск над конкретни съдии.

Прокуратурата също не е била подмината, като от ЕК са отбелязали нулевата ефективност по разследванията на корупционни случаи по високите етажи на властта. Освен това негативно е била оценена липсата на анализ, който реално да оцени управленския модел в държавното обвинение.

Очаквано Брюксел оценява положително избора на главен съдебен инспектор, за който настояваше в няколко поредни доклада, както и избора на нов председател на Върховния касационен съд. От избраните на двата поста Теодора Точкова и Лозан Панов се очакват високи резултати.

Антикорупционната стратегия и предложеният в тази връзка законопроект също вдъхват надежди на Еврокомисията. Оттам са изразили надежда, че предложенията в него няма да бъдат редуцирани, така че да не доведат до реални резултати. Според евроекспертите обаче е изключително важно кой ще бъде избран да оглави новото антикорупционно бюро, което според въпросния законопроект трябва да отговаря за проверката на декларациите за имущество и конфликт на интереси, подавани от висшите държавни служители.

Правосъдният министър призова депутатите да демонстрират воля за реформа сега

Актуалната позиция на ЕК бе потвърдена и от правосъдния министър Христо Иванов по време на блиц контрола в парламентарната комисия по правни въпроси. Той информира депутатите, че Еврокомисията е поставила "удовлетворяващо висока оценка на усилията на правителството, свързани със съдебната реформа".

"Комисията е отбелязала, че приемането на промените в основния закон и подкрепата им в парламента ще е знак дали има политическа воля за продължаване на реформата", заяви още Иванов, добавяйки, че е въпрос на национална отговорност това да бъде направено сега.

Пълният текст на доклада не е публичен, тъй като неговата цел е да анализира стъпките, предприети от България по препоръките, направени в последния писмен доклад, който беше огласен в края на януари. В него бе отчетено, че настоящият състав на ВСС е претърпял тежък провал, като съветът бе посочен като основен фактор за неслучването на съдебната реформа.

Документът изобилстваше от препратки към предишния мониторингов доклад от 2014 г., които ясно показваха, че в повечето ключови сфери от реформата България не е направила нищо. ВСС бе разкритикуван заради това, че не защитава ефективно независимостта на съдебната власт от политически посегателства, както и че не приема ключови идеи от Стратегията за съдебна реформа.

Стратегията на министър Христо Иванов бе гласувана от парламента с голямо единодушие малко преди януарския доклад, именно за да бъде отчетена като огромен плюс и да се покаже "политическа воля" за реформи. След като успешно преметнаха Брюксел, част от парламентарните партии се обявиха против конкретните законодателни предложения, чрез които са се реализира стратегията.

Внесените конституционни промени, които обезпечават разделянето на ВСС, не се приемат от БСП, ДПС и АБВ, а за да мине проектът на първо четене, са нужни поне 160 гласа, каквито до момента не могат да се съберат. Без подкрепа на опозицията или част от нея, съдебната реформа се отлага за неопределено време, което на практика купува време за сегашния компрометиран ВСС да продължи да кадрува и статуквото, срещу което обществото негодува, да продължи да се възпроизвежда.

Брюксел настоя за "реформа из основи" в съдебния съвет и прокуратурата още през 2012 г. Повод за тогавашните остри констатации бяха серията от скандални назначения по върховете на съдебната система, които направи предишният състав на ВСС. Скандалите около съвета обаче не само че не стихнаха, а и продължиха с нова сила и след смяната му през есента на 2012 г.

Предстои текстовете, предвиждащи преструктуриране на ВСС, намаляване на мандата му и премахване на тайното гласуване, да бъде разгледани в пленарната зала на парламента до края на юли. Настоящият устен доклад на ЕК е еднозначно в подкрепа на правосъдния министър, чиито усилия са препъвани от главния прокурор, мнозинството във ВСС и лобиращите за тях партии БСП, ДПС и АБВ.

Христо Иванов разглежда паралелните протести като знак за желание за промяна

Междувременно Христо Иванов коментира, че наличието на два паралелни протест и контрапротест – в подкрепа на съдебната реформа и с искане за неговата оставка, показва, че обществото като цяло не е доволно от работата на Темида и иска промяна.

"Бих искал, разбира се, да благодаря на хората, които изказват подкрепа, но искам да благодаря и на хората, които, макар и да ми искат оставката, също се обявяват за съдебна реформа. Независимо, защо са там, знакът е ясен. Българското общество иска промени в съдебната власт. Лошото е, че очевидно не успяваме да излъчим достатъчно ясна воля за тези промени и това кара хората да се изнервят и да реагират", коментира пред журналисти министърът в сряда преди дискусия, посветена на реформата, в сградата на Съюза на юристите в България.

По думите му, ако парламентът не подкрепи на първо четене предложените конституционни промени, които предвиждат преструктуриране на Висшия съдебен съвет (ВСС) и разширяване на функциите на инспектората към него, съдебната реформа ще се отложи за неопределено време.

"Всякаква престрелка, каквато би могло да има и да се привиди, би трябвало да спре, разбира се. Аз лични битки не водя и нямам никакъв личен въпрос с никой. А напротив – с всички хора, с които работя, имам чудесни лични отношения – професионални и междуличностни, така че не може да се говори за лични отношения. Предлагам една конкретна реформа. Пак ви казвам, сигурно има хора, които биха искали, когато ние предлагаме реорганизация на мениджмънта на съдебната власт, т.е. това е абсолютно централният въпрос, който гарантира как се носи отговорност, как се взимат решения, от кого, кой носи последиците за лошите решения, нали достатъчно важно е това нещо, ние го предлагаме – да се превърне това в някаква междуличностна тема. Не, не е междуличностна. Това е един от основните въпроси в нашия 25-годишен преход. Нека го решим, без да се вторачваме в това кой, какво е казал, защото това е начин, да не се случи пак", добави Иванов по повод вербалните му сблъсъци с отделни членове на ВСС и главния прокурор Сотир Цацаров.

Правосъдният министър отрече да има противопоставяне между него и ръководителя на държавното обвинение, добавяйки, че
размяната на реплики между двамата през медиите представлява публичен диалог.

"
Медиите са единственият начин, по който един политик може да говори с обществото по тема, която е важна. Аз не си говоря нито с ВСС, нито с господин Цацаров. Не вярвам, че той си говори с мене. Всеки един от нас има някакви свои аргументи, някакви свои контрааргументи, но разговаряме с обществото и го правим чрез медиите. За мен това е част от демокрацията. Сега, има ли ирония, няма ли ирония, към кого е насочена тази ирония. Едва ли за първи път се случва да има такъв дебат, но нека не се объркваме – разговорът е с българското общество, а не помежду ни", подчерта Иванов.

"Очевидно машинката на зъболекаря е стигнала до нерва..."

Малко по-късно той коментира темата и преди заседанието на Министерския съвет, заявявайки, че
не е спрял да води разговори с опозицията от БСП и ДПС, да търси срещи, на различни нива, с различни хора. По думите му "дискусията не е като да я няма, има я".

"Очевидно машинката на зъболекаря е стигнала до нерва на нормалните властови отношения в съдебната власт", добави правосъдният министър, подчертавайки за пореден път, че "аз лични битки не водя, нямам никакъв личен въпрос с никого, не може да се говори за лични взаимоотношения".

"Свличането към някакви междуличностни пиротехники е много питателно за медиите, най-лесният начин да се опакова цялата работа, идеалната среда за тези, които не искат да има сериозен разговор. Това обаче не е в интерес на никой в страната", каза още той.

Според Иванов организирането на протест и контрапротест пред Съдебната палата е сигнал, че "наистина не успяваме като политическа класа да дадем на гражданите информация за какво спорим – не можем да им обясним, ако тези реформи са лоши, какви други трябва да се случат, ако тези са добри, защо е целият този шум по трасето".

"Фактът, че започват тези теми да излизат на улицата, показва загуба на инициатива на цялостната политическа класа и на ръководителите на съдебната власт. Всеки един от нас трябва да си извади съответния извод. На гражданите можем да сме само благодарни", обобщи Христо Иванов.

Още по темата
Още от България