Енергийни дъвки за милиарди

С енергийни проекти за милиарди се върна преди два дни от САЩ министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и в познатия от години и предишни правителства стил очерта розово инвестиционно бъдеще за България, което ще "ревитализира" икономиката ни, ще отвори работни места за хиляди и ще осигури бъдещите поколения с енергия.

Министърът смело разпредели проекти за милиарди между американските компании "Уестингхаус" и "Дженерал Електрик". На първата даде изграждането на новия VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй", на втората – два нови блока на територията на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2". Независимо че българското законодателство изисква провеждането на конкурс за избор на изпълнител за нови енергийни мощности, освен ако кандидат-инвеститорите не искат да правят проектите на свой риск. Това обаче явно не е така, щом Драгомир Стойнев каза, че държавата е готова да даде гаранции за финансиране, което "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) да осигури за новия реактор в АЕЦ "Козлодуй".

Единственото, което Стойнев упорито избягва да коментира, въпреки множеството зададени му въпроси, е на каква цена ще стане това. И то не само във финикийски знаци, а и като обществена и политическа цена.

Първото, което се набива на очи при намеренията на Стойнев да се даде директно на "Уестингхаус" строежа на VІІ блок, е това, че именно тази компания изработи предпроектното проучване за необходимостта от нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй" и възможността това да стане с нова технология или да се използва изработеният за спряната АЕЦ "Белене" реактор. Изводите от този анализ обаче упорито се крият втори месец.

Друг е въпросът, че процедурно Стойнев трябва да внесе доклада в Министерския съвет и кабинетът вече на тази база да реши дали ще се инсталира беленският реактор или ще се ползва друга технология. За нея пък реално трябва да се обяви конкурс. Така стана със строежа на АЕЦ "Белене" и въпреки това проектът неведнъж бе критикуван от правителството на ГЕРБ за това, че не е спазил изискванията за обществените поръчки.

Без прогнозни анализи за потреблението на електроенергия в страната и в региона (предвид опциите за износ), без информация за капацитета и структурата на инсталираните мощности в следващите десет, дори 15 години, всякакво решение за нови мощности – било ядрени в Козлодуй, или въглищни в комплекса "Марица Изток", си е абсолютно гадаене на кристална топка и залагане ва банк на инвестиции за милиарди евро. Правителството, БЕХ и "Електроенергийният системен оператор" обаче упорито отказват на този етап да се ангажират с конкретни прогнози в тази насока, а вместо това говорят с общи и разтегливи икономически фрази без никакво покритие. Обяснява се как ще трябва да се затварят топлоелектроцентрали, защото не отговарят на европейските екологични изисквания, а и животът на двата работещи блока в АЕЦ "Козлодуй", дори и след планираното му удължаване, ще изтече през 2035 г. по думите на Стойнев.

Това е така. След 31 декември 2014 г. ще трябва да се затворят със сигурност поне пет ТЕЦ-а с инсталирана мощност около 1200 МВ. Същото може да стане и с ТЕЦ "Варна", чиято мощност е 1260 МВ, ако чешката компания ЧЕЗ не успее да приключи през идната година програмата си за екологизация на въглищната централа.

Дори и да се приеме най-лошият сценарий и от 2015 г. страната да остане с близо 2500 МВ мощности по-малко, Стойнев явно пропуска факта, че горе-долу толкова вятърни и слънчеви централи – над 2300 МВ, имат предварителни договори за присъединяване в мрежата в следващите пет-шест години. Освен това в този период за част от въведените вече в експлоатация възобновяеми енергийни мощности ще изтече срокът за задължително изкупуване на тока по преференциални цени и стойността на енергията от тях ще спадне рязко и това съответно ще се отрази върху крайната цена на тока за вътрешния пазар.

Заради задължителното саниране на обществените сгради и изискванията за повишаване на енергийната ефективност на предприятията пък ще намалее допълнително потреблението на ток, което за миналата година бележи спад от 1.3 на сто спрямо 2011 г., а само за първото тримесечие на този година е намаляло със 7 на сто спрямо същия период на миналата година според данни на икономическото министерство.

Освен това само в международен конкурс, проведен по всички правила на конкуренцията, българската държава, която през БЕХ реално ще е инвеститорът в новата ядрена мощност, може да получи представа кой ще е най-евтиният вариант за бъдещ реактор и ще може да се прецени степента на сигурност и икономическа ефективност от предлаганата технология.

Без сравнение на оферти всякакви декларации от сорта "най-евтин реактор от това поколение" са обидно евтин пиар трик както за обществото, така и за останалите ядрени компании в света. Претенции за най-сигурен реактор от трето поколение спокойно може да предявят и френската "Арева" и руската "Атомстройекспорт". Още повече руснаците първи – още през 2009 г. обявиха, че имат интерес да строят седми блок, а с французите бяха водени разговори в тази насока от правителството на ГЕРБ през 2011 г.

В понеделник Стойнев обясни пред ТВ7, че финансовият модел за седми блок ще се изработва от БЕХ и "Уестингхаус". Със сигурност двете компании разполагат със способни да направят това специалисти, но също така сигурно е, че обективността му ще е спорна.

Подобна е ситуацията и с обявеното от министъра започване на преговори с "Дженерал Електрик" за изграждане на два нови блока в държавната ТЕЦ "Марица Изток 2". Подобен интерес също през годините са изразявали и други компании, последната от които е японската "Тошиба", и също е редно да има конкурс, за да избере държавата най-изгодния икономически, финансово и екологично вариант. За ІХ и Х блок на ТЕЦ "Марица Изток 2" Стойнев дори не коментира и финансовия модел и това дали държавната централа, респективно собственикът ѝ БЕХ, ще е инвеститорът или ще има публично-частно партньорство.

Всичко описано досега най-ясно показва едно – че за Стойнев явно конкуренцията и нормалните пазарни правила нямат значение. Което обаче компрометира не само министъра на икономиката и енергетиката и правителството, от което е част, но и замесените американски компании.

Освен ако това не е поредната енергийна дъвка, която се поднася на обществото за залъгване и провокиране на продължителни дискусии, които може да се превърнат в безкрайна говорилня, и харчове с неизвестен край, както се случва с проекта за АЕЦ "Белене".

Докато в същото време правителството мълчи за визията си по възложената му от парламента нова енергийна стратегия. Мълчи се по въпроса как точно ще се преодолее задлъжнялостта на държавните енергийни фирми под шапката на БЕХ за 5 млрд. лв., основно помежду им, а в същото време Стойнев се кани да натовари БЕХ с нов дълг за строежа на VІІ блок. И това при положение, че наскоро холдингът взе облигационен заем за 500 млн. евро, с по-голямата част от които изплати предварително дадени от организаторите на емисията 195 млн. евро за ядрения дълг на НЕК и плати дължимия си дивидент към държавата за 240 млн. лв. Последното със сигурност не е признак на финансово здраве и реална печалба, а БЕХ ще вземе и още 620 млн. евро от "Газпром" за строежа на "Южен поток" у нас.

В енергетиката и към момента има достатъчно бакии за оправяне, за да се забъркват нови с инвестиционни проекти без точни оценки по нито един от нужните компоненти.

Като е толкова загрижен за бъдещите поколения, нека министър Стойнев не им оставя още каши, а да проведе ясни, прозрачни и конкурентни процедури за енергийни проекти, за които наистина има консенсус не само сред политическите сили, но и в обществото.