Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Горещи страсти около студения резерв

Такса "ТЕЦ-Варна" може да оскъпи тока

6 коментара
Горещи страсти около студения резерв

Затворената през 2015 г. ТЕЦ "Варна", която в момента се пренастройва да работи от въглища на газ, скоро ще се завърне на енергийния пазар. Това може да доведе до повишаване - макар и малко, на цената на тока от 1 юли. Дали това ще се случи зависи от две неща. Едното е дали "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) ще поиска, а енергийният министър ще одобри повишаване на енергийните мощности, на които се плаща, за да стоят в резерв и да реагират при екстремни условия (т.нар. студен резерв). Второто е дали електроцентралата ще заяви, а Комисията за енергийно и водно регулиране ще разреши на ТЕЦ "Варна" да произвежда електроенергия по годишна квота за регулирания пазар на бита и малкия бизнес.

Миналата седмица работодателските организации алармираха, че ЕСО смята да повиши сегашния т.нар. студен резерв от енергомощности, за да може да се гарантират приходи за ТЕЦ "Варна", която в края на 2017 г. бе продадена от чешката ЧЕЗ на фирмата "Сигда", притежавана от децата на бившия транспортен министър Данаил Папазов, който е неин управител. Папазов потвърди преди време, че електроцентралата смята да участва в търговете за разпределението на студения резерв. Такива търгове ЕСО обявява периодично и те редовно биват спечелвани   предимно от дружествата на Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица 3", топлофикациите в Перник и Русе. Свързаните с Ковачки централи покриват около 70 на сто от студения резерв, в който участват още държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", ТЕЦ "Биовет" на Кирил Домусчиев, както и т.нар. американски централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", съгласно дългосрочните договори за изкупуване на тока им.

Петкова увърта ще има ли вдигане на студения резерв

От държавния оператор казаха пред Mediapool, че не възнамеряват да искат повече студен резерв. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обаче засега не се ангажира с конкретен отговор на въпроса подготвя ли се повишението му. В края на миналата седмица тя каза, че той ще се реши след анализ, който в момента се подготвял.

В същото време Петкова коментира, че "ТЕЦ "Варна" е от изключителна важност за енергийната мрежа, част е от критичната инфраструктура на страната и е важно да се ползва". Министърката припомни още, че съгласно задълженията на България към европейската енергийна мрежа, този резерв може да е в рамките на 1000 МВ, колкото е най-голямата единична генерираща мощност в страната. В случая такава мощност е всеки от двата блока на АЕЦ "Козлодуй". Петкова припомни още, че до края на 2013 г. студеният резерв е бил 1040 МВ. Тя също така обърна внимание как през януари 2017 г. в големия студ някои от резервните мощности не успяха да изпълнят задълженията си и се наложи спиране на износа на тока.

Всичко това може се тълкува като знак за предстоящо вдигане на студения резерв. Решението ще стане ясно до дни, тъй като до края на март ЕСО трябва да внесе в КЕВР заявление за цени, базирани на обявен със заповед на министъра студен резерв.

В последните три години студеният резерв и енергийният пазар не усетиха липсата на ТЕЦ "Варна". А това, че част от ТЕЦ-овете не можаха да стартират мощностите си тогава, когато бе необходимо, не е причина в тях да се наливат още повече пари, само за да твърдят, че ги държат в режим на готовност.

Годишно 40 млн. лв. отиват за стендбай мощности

В момента средногодишно на стендбай режим са 500 МВ. За всяка от последните три години собствениците на тези мощности са получили от ЕСО малко над 40 млн. лв., според финансовите отчети на държавния оператор. Цената на обемите студен резерв е средно 8-9 лв./МВтч. Тези плащания се предоставят на централите само срещу обещанието им, че се задействат свои мощности при нужда.

Държавният оператор отказа да каже пред Mediapool точно колко пъти в последните три години се е налагало задействането на студения резерв. Отговорът бе, че "студеният резерв, предоставян от съответните доставчици, е бил активиран при наличието на предпоставките, предвидени в Правилата за управление на електроенергийната система и Правилата за търговия с електроенергия".

Голяма тайна се оказа и това колко пъти доставчици на студен резерв не са успели да го задействат при заявка от страна на ЕСО. Операторът посочи пред Mediapool, че "без изключение всички доставчици на студен резерв за последните години са били санкционирани за неизпълнение на задълженията по сключените договори за доставка на студен резерв, в т.ч. и за неуспешно активиране". Какви са наложените глоби не се съобщава, защото в момента за тях се водели съдебни спорове.

Повишен резерв повлича нагоре цената на такса "достъп"

Парите за студения резерв идват от цената на тока, като част от таксата "достъп до електропреносната мрежа". В момента тя е 1.09 лв./Мвтч и е определена на база именно тези средногодишни резервни мощности. Вдигането на студения резерв на 1000 МВ означава удвояване на тази такса, според методиките на КЕВР. Дори и увеличението на въпросните мощности да е по-малко – например 700 МВ, крайният ефект отново е поскъпване на таксата "достъп" и повишаване крайната цена на тока за всички потребители. Освен ако КЕВР не реши да натиска нечии други цени по веригата производство - пренос- разпределение - доставка на тока, за да се минимизира влиянието върху цените за бита и бизнеса. Такива похвати бяха използвани от предишни състави на енергийния регулатор.

Бизнесът: Има и други варианти

Според зам.-председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев няма никаква нужда да се повишава студеният резерв, тъй като страната ни има много добра свързаност с енергийните системи на съседните държави и Европа. При евентуален недостиг на електроенергия, която не може да бъде набавена от студения резерв, стои възможността за внос на ток – при това на цени, които не са различни от тези в страната. Друг вариант е най-сетне да се въведе опцията част от резервните мощности да са и работещите предприятия, каза Радев през Mediapool. От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори отдавна предлагат предприятията да бъдат допуснати до резервните мощности, като принципът е обратният на сегашния, при който електропроизводството се задейства при нужда. Тогава на заводите ще се плаща да спират работа, за да намалее потреблението на ток в страната и да се гарантират неотменни нужди в студа. Все още обаче този механизъм се неглижира от българското правителство, докато миналия месец Германия, Франция, Белгия, Италия, Гърция и Полша са получили одобрение от Брюксел за прилагане на такъв механизъм за диспечиране на потреблението, посочват работодателките организации.

Увеличаването на мощностите за студен резерв е най-лесният начин за наместването на ТЕЦ "Варна" на енергийния пазар. Централата планира да заработи от октомври 2018 г., за когато се очаква и да се обявят и нови търгове за студен резерв от ЕСО.

Още когато "Сигда" обяви, че ще преобразува три блока на ТЕЦ "Варна" в газови и ще заработи, в бранша се заговори, че идеята е фирмата да вземе студен резерв и да разчита, че няма да ѝ се наложи да го задейства. Ако пък не изпълни задължението си, ще си плати глобата, каквато е практиката сред останалите централи от студения резерв.

Преди месец Данаил Папазов отрече ТЕЦ "Варна" да има такива планове. Той заяви, че централата ще работи и на свободния, и вероятно на регулирания пазар. Тогава енергийни експерти недоумяваха как бившият министър от кабинета "Орешарски" очаква да пробие на пазара, при положение, че използването на природен газ за производство на ток означава високи цени.

Ще започне ли държавата да купува тока от ТЕЦ "Варна"?

С напредване на времето обаче се изяснява, че "Сигда" възнамерява да комбинира варианти, за да си осигури дял на пазара.

Данаил Папазов потвърди пред Mediapool, че ТЕЦ "Варна" работи върху заявление за цени, което да внесе в енергийния регулатор за одобрение. Той не се ангажира с коментар дали централата ще иска и квота за контролирания от държавата пазар на тока за домакинствата и дребния бизнес.

Според Румен Радев, това е вариантът варненската мощност да си гарантира продажба на ток на високите цени, които ще постигне, ползвайки природен газ.

Квотата за регулирания пазар, която представлява около три четвърти от изкупуваните количества ток в страната, се определя от КЕВР и включва енергия от държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2", от двете американски централи, ВЕИ, ВЕЦ-овете на НЕК, както и топлофикации и заводски централи. Квотите за регулирания пазар се купуват задължително от "Националната електрическа компания" (НЕК). Представителите на бизнеса очакват ТЕЦ "Варна" да поиска такава квота и действително да пусне един от трите блока, комбинирайки го с "неработещ" такъв блок за студен резерв. Според тях, друг вариант било преобразуваната като газова централа да претендира, че е когенерация, за да иска скъпа цена на тока като произвеждан по ефективен начин. "Питаме се, колко ли гъби и билки трябва да се произведат, за да се оправдае една нова когенерация с електропроизводство като горепосоченото? Една нова далавера с мащаби на трета "американска" централа! Естествено, с негативен ефект за всички потребители на електроенергия", възмутиха се работодателските организации миналата седмица.

Папазов не пожела да навлиза в подробности относно ценово заявление и как ще е структуриран бизнеса на ТЕЦ "Варна", посочвайки, че в момента работата на дружеството е съсредоточена върху преминаването на мощностите от въглища на природен газ и пускането им в експлоатация.

Веднъж номерът не мина

Интересна подробност е, че преди да затвори ТЕЦ "Варна", предишният ѝ собственик ЧЕЗ също имаше планове да газифицира мощността и искаше от държавата да ѝ обещае квота за регулирания пазар. Такава обаче не бе гарантирана и чешката компания прецени, че при това положение не може да си избие инвестицията от около 100 млн. евро.

Преди месец Папазов не желаеше да коментира каква ще е инвестицията на "Сегда" в газификацията на трите блока, защото все още се правели анализи. Очевидно процесът е напреднал, тъй като миналата седмица председателят на енергийния регулатор Иван Иванов съобщи, че централата вече е направила 72-часови проби как работи единият ѝ блок.

Така "Сигда" усърдно се готви за атака на електроенергийния пазар и само от държавата и КЕВР зависи дали ще има допълнителни преимущества за дружеството, оглавено от бившия председател на борда на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) Георги Христозов. Той е познат в бранша и като собственик на ТЕЦ "Видахим", който има опит в получаването на гарантирани от регулатора приходи и като студен резерв и като квота за регулирания пазар и влезе в държавната енергетика с богатство от 3 млн. лв., а си тръгна с милион отгоре.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Borko
    #6

    ТЕЦ Варна, никога не работил на пълна мощност. От приблизително 1200МВ инсталирани работиха между 136-150МВ. Това се случваше поради няколко причини - първо високото съдържание на сяра на въглищата от Домбас и воторо поради технически проблеми, които се състояха в неправилно съхранение на мощностите в покой. Единствения начин да се спечели от този ТЕЦ беше да се продава като "студен резерв", който ако се наложи, ТЕЦа не може да достави!

    Газифицирането на ТЕЦа е формалност, която ще му позволи да

  2. Ф.Д.:Безплатен обяд НЯМА! Демокрацията е пълна с такси! ВЕИ-тата оскъпяват тока с 1,5 млрд лв на година! Марица 1 и 3-с 800! Малки вец-с 200! ЕС високоефективен ковачки-с 300! Стиропореното саниране-и то струва милиард. И на този фон-ново 20 с тец варна! Браво! Само наивник би си помислил, че демокрацията е безплатна! НЕ Е!

  3. Георги Бочев
    #4

    Да вземат да унищожат всички налични мощности, за да докажат колко е необходимо да се построи Белене.

  4. olja501013
    #3
  5. daskal
    #2

    Като пиле в калчища сме оплетени - една шепа народ на една нива място. А представяте ли си, ако България беше голяма колкото Германия например? К`ъв ужас щеше да е всичко!

  6. simply blue
    #1

    Поредната схема да се откраднат "законно" едни пари. Докога? А Румен Радев се явява специалист-енергетик и икономист по съвместителство, като хидромелиоратора на Републиката Доган. Интересно, какъв му е хонорарът за консултантските услуги? Цялата тази паплач е продукт на българо-съветската дружба и резултатът е видим.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.