Ти си това, което четеш

Медийната среда в България: Комфорт за властта, платен с публични средства

Журналистите в страната не получават защита, а собствеността на пресата е неясна, се посочва в европейски доклад
18:14 | 11 юли 2017 | 5 коментара

Властите в България си купуват медиен комфорт с неравностойно раздавани на медиите публични средства. В страната липсва правна защита за журналистите, а те самите нямат работещи професионални организации. Те са уязвими финансово и склонни към автоцензура и компромиси със съвестта си. Концентрацията на медийната собственост минава безпрепятствено за сметка на плурализма и свободата.

Такива констатации са направени за медийния пейзаж в България във вторник в Брюксел, на публично изслушване в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент.

Изводите са на европейския Център за плурализъм и свобода на медиите във Флоренция. Според документа България и Люксембург са най-застрашени от концентрация на медийната собственост. Отделен сравнителен анализ на Европейския парламент за плурализма и свободата на медиите в ЕС отбелязва, че печатно българите са в ръцете на Делян Пеевски, а телевизионно - на бТВ и "Нова", съобщава "Клуб Зет".

"Влиятелен играч в областта на печатните медии е Новата медийна група, притежавана от депутата Делян Пеевски", се посочва в анализа. "Освен вестници и онлайн източници той контролира също бизнеси в различни сектори като строителство, тютюн и разпространение на вестници", допълва документът.

"Двете най-големи телевизионни групи имаха пазарни дялове от общо над 80% и дялове от аудиторията надвишаващи 60% през 2015 г. Обществената телевизия се класира трета. Обсъждания в последно време предлагат сливането й с Българското национално радио", се казва още в анализа.

Концентрация на собственост и политическа намеса

Има и кръстосана концентрация на собственост между доставчиците на съдържание и на интернет услуги. Най-големият дял от пазара на интернет услугите държат трите мобилни оператора в страната. Групата на Пеевски притежава два от четирите най-посещавани интернет портали, посочва документът.

В него се подчертава, че медийният пазар е регулиран както всички други от Закона за защита на конкуренцията. Законът за радиото и телевизията не съдържа клаузи за пазарна концентрация. Печатните медии изобщо не са регулирани и затова там на практика няма правила за конкуренцията, обобщават още в анализа си експертите към ЕП.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се е противопоставила на проект за такива правила представен през 2010 г., изтъквайки, че пазарната концентрация може да бъде измерена само с икономически анализ. Той отчита дяловете от аудиторията и от рекламните приходи, но не и плурализма, се отбелязва в анализа.

Припомня се, че КЗК е извършила секторен анализ в разпространението на печатни медии и е признала, че концентрацията там възпрепятства влизането на нови участници и че липсват прозрачни правила. Въпреки това комисията е разрешила концентрацията, водеща до това положение.

Публичните регистри в България дават достъп до имената на истинските собственици на печатни и интернет медии, но не и до размера на техните дялове, се казва в анализа.

Той припомня връзките на Нова медийна група на Пеевски с фалиралата Корпоративна търговска банка и с Движението за права и свободи (ДПС).

"Много години ДПС беше (и вероятно още е) третата по големина партия в политическия пейзаж. Дългогодишният й лидер Ахмед Доган, който официално се оттегли през 2013 г. (но още има влияние) беше запомнен с това, че каза, че партията му е заобиколена от обръч от фирми. Журналистически разследвания са свързвали партията с корупция и нарушения в обществените поръчки, докато тя контролира ред общини, особено в районите населявани от етнически турци", пише в анализа.

Той посочва, че собственикът на в. "Капитал" (Иконмедиа) е бил глобен от КЗК за това, че е разкрил "триъгълна схема" между групата на Пеевски, КТБ и държавата.

Българският закон не забранява на политици и партии да имат медии, се посочва също в анализа. Като пример той посочва телевизия "Алфа" на партия "Атака" и телевизия СКАТ на Националния фронт за спасение на България. Но добавя, че поради ясната им политическа пристрастност аудиторният дял и на двете е под 1%.

Медиите на Пеевски също са пристрастни, що се отнася до кампаниите им срещу публични фигури като председателя на Върховния касационен със Лозан Панов, бившия министър на правосъдието Христо Иванов или лидерите на протестите срещу правителството с участието на ДПС през 2013 г., но като цяло те нямат ясни политически послания, се казва в анализа.

Как се купува медиен комфорт

Техният пазарен дял при всекдневниците и списанията е над 80% и 70% при седмичниците.

"Има медийни субсидии с публични средства, основаващи се на договори, сключени от държавните власти с медии, за комуникационни услуги", се посочва в анализа. "Парите често се разпределят на неравностойна основа , обикновено за формиране или поддържане на добър образ на политическите власти".

"Така медийните собственици са подложени на политическо влияние и като резултат започват да наблюдават и да филтрират съдържанието произвеждано от журналистите, които наемат. Има случаи, в които медиен източник, който е получил правителствено финансиране, спира да публикува критични мнения за работата на съответното правителствено министерство или институция, които са осигурили финансирането. Това е на практика форма на медийна цензура. Още повече, че държавата в много случаи злоупотребява с ролята на рекламодател, като отпуска средства в замяна на подкрепа за нейния собствен интерес (т.е. дава само на медии, поддържащи добрия й образ), отколкото на справедлива и равностойна основа. Така държавната реклама става инструмент за манипулиране на редакционното съдържание. Най-големият дял от държавните реклами са насочвани към телевизионните канали, което предполага, че те са най-податливи на политическо влияние сред медиите", се казва в документа.

Същото явление съществува на местно ниво, посочва той, като дава за пример договор между кмета на Благоевград и локалните медии.

Липсващите правила и законова защита

В България липсват законови и незаконови правила, етични кодекси или редакционни правилници, които задължават журналистите да се съпротивляват на икономически и политически натиск, е друга констатация. Тя се допълва с аргумента, че на журналистите обикновено не се предлагат дългосрочни договори, освен на тези в обществените медии, големите телевизионни групи и уважаваните печатни медии.

"Последствието е, че много журналисти са финансово уязвими и техният професионализъм e в опасност. Съюзът на българските журналисти е слаб и не осигурява подкрепа на своите членове в случаи на натиск, идващ от политици, представители на държавата, лица от бизнеса или работодатели. Организациите на медийните работодатели са по-добре структурирани. Положението на местните журналисти е особено проблематично".

Поради тези причини България беше посочена като високорискова страна за медийната независимост – заедно с Гърция, Унгария и Италия, обобщава БНР в коренспондеция за събитието в Европейския парламент.

Основното е да се защити работата на журналистите и медийната независимост, заяви по време на представянето на доклада Пиер Луиджи Парку – директор на Центъра за медиен плурализъм във Флоренция.

По три от изследваните показатели в България има висок риск за независимостта на журналистите – концетрация на собственост, отстраняване на конкуренцията чрез придобиване на различни по вид медийни организации и влияние на собствениците и рекламодателите върху редакционното съдържание.

Директорът на Европейската федерация на журналистите Ренате Шрьодер призова за общоевропейски закон, който да накара властите да публикуват прозрачно всички собственици на медии.

Още от Анализи и Коментари