Ти си това, което четеш

Особености на военните сделки в България

Проектът за новите бронирани машини се променя при неясни условия
Никола Лалов | 12:05 | 17 март 2017 | 2 коментара
Военните сделки са едни от най-апетитните поръчки за бизнеса, а в не малко случаи и за политиците, чиновниците и дори генералите. Те са за стотици милиони левове, гарантират голяма печалба и се печелят "на тъмно".
 
През последните години общественият интерес е концентриран в предстоящата сделка за нов тип изтребител. Под нейната сянка обаче се подготвя и проектът за нови бронирани машини, който ще струва най-малко 1.2 млрд. лева.
 
Въпреки че за това не е предвидено финансиране в средносрочната бюджетна рамка, през последните месеци работата по проекта се ускори, а служебното правителство обяви амбиция да го остави готов за подпис на редовното правителство. 
 
Преди това обаче той ще трябва да мине и през парламента, тъй като по закон военните харчове над 100 млн. лева се одобряват и от него. 
 
Интерес към проекта имат някои от най-големите фирми в бранша, които разполагат с различни възможности за удовлетворяване на търсените от армията бойни способности. Проверка на Меdiapool обаче засича някои особености на процедурите по избор, които създават предпоставки за манипулирането му.  Сред тях са неясни условия, които се променят в хода на процедурата, различни лобита, опити за отстраняване на участници по неясни критерии, неясна финансова рамка и др.
 
Освен това по изричното искане на Министерството на отбраната е наложено условие за конфиденциалност, което не позволява ефективен публичен контрол.
 
Условията се променят в хода на проекта
 
Проектът за покупката на нови бронирани машини се готви отдавана, като през това време минава през различни концепции. Изходното задание на проекта с условията, на които трябва да отговарят търсените машини, е изготвено още през 2013 година. По това време е планирано проектът да се реализира за 10 години на цена от 1.6 млрд. лева.
 
Той обаче години наред не може да тръгне заради липсата на политическа воля и достатъчно средства. За последно бе изместен изненадващо от проекта за купуването на нови патрулни кораби, който второто правителство на ГЕРБ пусна по "бърза писта".  
 
Проектът за бронираните машини обаче наистина е спешен, тъй като има реална опасност Сухопътните войски, на които разчита основно българската армия, да останат само пехота. Така ръководството на Сухопътните войски през миналата година, за да излезе по-евтино, е миналата година решава цената му да бъде намалена с 400 млн. лева, а срокът за изплащане да се увеличи на 12 години.
 
Предвидено е да бъдат купени 238 бронирани машини (бойни и спомагателни). Този брой обаче не е "задължителен", тъй като цените на различните машини много се различават.
 
Въпреки че не е ясно дали ще има пари, МО задвижва проекта и решава да изпрати т.нар. "Молба за предоставяне на информация" (Request for information, RFI) до фирмите производители. Според неофициална информация, в МО се е стигнало до скандал по въпроса до колко фирми да бъдат изпратени молби за информация. В крайна сметка е решено да не се стига до „шорт листа“. 
 
Оказва се обаче, че в изпратените до 7 фирми писма има различни от тези в първоначалното задание на проекта условия, съобщи неофициално една от фирмите, която пожела анонимност.
 
В отговор на запитване на Меdiapool по Закона за обществената информация от МО твърдят, че заданието не е било пренаписвано, но потвърдиха за "разминаване в някои от показателите, заложени в RFI спрямо изходното задание". 
 
"Изходното задание е изготвено през 2013 г. и средата за сигурност е променена значително през последните 4 години. Поради това, някои от показателите в Изходното задание са остарели и не отговарят на новите повишени изисквания, това наложи актуализирането на изискванията до вида, в който са заложени в RFI", посочват от МО.
 
Преглед на някои параметри: 6x6, 8x8, нивата на защита и къде да е производството 
 
Като най-чувствително се оформя изискването за задвижването на машината -  6x6 или 8x8, и за нивото на защита.
 
Различните параметри предопределят големи разлики в цените и ще се отразят на броя машини, които България може да си позволи да купи. И двете възможности по въпроса за задвижването покриват търсените от армията способности и затова се налага изборът да се мотивира допълнително.
 
Според неофициална информация и по тази линия има разминаване между първоначалното задание и изпратените писма за информация. От Министерството на отбраната обаче отказаха да предоставят документите по Закона за достъп до обществена информация.
 
Трябва ясен анализ и на необходимите средства за експлоатация и поддръжка, за да не се повтори ситуацията при покупката на вертолетите "Кугър". Заради липса на финанси армията така и не ги използва пълноценно и по голямата част от тях стоят на трупчета по хангарите.
 
Друг чувствителен момент е къде да бъде производството на машините. Част от фирмите са готови да ги произвеждат в България - съвместно с български заводи или да построят изцяло нов завод.
 
Тази инвестиция обаче трябва да се прецени много добре, тъй като, за да се изплати, е важно да има пазар за машините и извън България, а конкуренцията в сектора е много сериозна.
 
Друг въпрос е дали да има офсетно споразумение към основния договор. Това са инвестиции и в други сектори на икономиката. Офсетът обаче не се разглежда еднозначно, тъй като според експерти оскъпява излишно военните сделки.
 
България има противоречив опит с офсета, като част от договорените дейности по споразуменията така и не бяха изпълнени.
 
Лобитата 
 
Около бъдещата сделка има оформени няколко лобита, в които влизат и военнослужещи на високи постове.
 
В ситуацията е нормално военната експертиза да насочва избора на машините, но съществува и реална опасност тя да се "изкриви" в полза на една или друга оферта.
 
През годините има примери в тази посока, въпреки че прокуратурата така и не намери проблеми в реализирането на големите сделки от модернизацията на армията, които бяха обект на проверки. Държавното обвинение провери всички големи военни договори през последните 15 години, сред които за хеликоптерите “Кугър“ и самолетите “Пилатус“, но осъдени няма.
 
От кого да искаме оферта?
 
След като служебното правителство подготви документите по проекта, той трябва да бъде гласуван от правителството и одобрен от парламента.
 
След това ще бъдат изпратени молби до избраните фирми за подаване на конкретни оферти и, след като бъде избран доставчик, той отново трябва да бъде одобрен от парламента.
 
Този етап също дава "възможност" за отсяване на определени фирми.
 
В същото време процедурата не е изчистена докрай, тъй като досега няма прецедент, депутатите да откажат да одобрят някоя поръчка а законовите промени са отскоро и не са детайлно разписани. Те отварят врата за политическите мнозинства да налагат свои фаворити за многомилионните сделки.
 
Не е прецедент
 
Подготовката на тази сделка повтаря системни грешки, които вече са дали своите негативни резултати при предишните големи сделки от модернизацията на армията. А това доведе до изхарчването на 2 млрд. лева без да бъдат придобити реални бойни способности.
 
Тези грешки са налице и при подготовката на другия голям проект – за закупуването на нов тип изтребител. В края на миналата година от БСП "алармираха", че проектът е пренаписан и тласнат в посока на един от кандидатите, а от ГЕРБ заподозряха действия в обратната посока. Ситуацията обаче така и не се изясни публично. 
 
Сделката за самолетите вече е в по-напреднала фаза, като  вече са получени поисканите три оферти. Остава МО да прецени коя отговаря на търсените способности и да бъде одобрена от парламента. 
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Има ли полза България от бързо приемане на еврото?