Българското "не" на "Белене" може скоро да бъде преразгледано

България се отказа от строежа на нова атомна централа, пренебрегвайки резултата от произведения референдум, но има надежда заради политическата криза нещата скоро да се променят и проектът АЕЦ "Белене" да бъде възобновен. Такъв е преобладаващият тон в руските медии в четвъртък, много от които отделят внимание на вчерашния вот в Народното събрание в София, потвърдило решението си от 29 март 2012 г. за спиране на строителството.

Над 60 на сто от участниците в референдума се обявиха за развитие на отрасъла и за създаване на нова АЕЦ. Повечето жители на България обаче се показаха равнодушни към съдбата на  централата, припомня "Взгляд". Активността бе малко над 20 на сто и резултатът бе само  препоръчителен според българските закони. Окончателното решение  остана за парламента, посочва електронният вестник, цитиран от БТА.

Българският парламент не подкрепи проекта дори в разгара на масовите протести срещу рязкото поскъпване на тока. Руската корпорация "Росатом" се бе наела да стане изпълнител, но сега остава с надеждата за промяна в съотношението на политическите сили в България, посочва "РБК дейли".

"Вчерашното решение бе абсолютно предсказуемо - приеха го същите хора, които замразиха проекта миналата година", коментира за вестника Александър Уваров, главен редактор на сайта Атоминфо.

Според него обаче все още има шансове строежът да продължи. България е рядко проатомна страна, в която АЕЦ дава невероятно евтина енергия, а това е от значение за една не тъй богата държава, казва експертът.

Ситуацията около "Белене" вече свали български министри, а скоро може да има и предсрочни избори за парламент, пише "РБК дейли". Засега "Росатом" просто се опитва да си върне средствата, похарчени за "Белене". Източници от корпорацията заявяват пред "РБК дейли", че "Росатом ще брани и занапред позицията си" в парижкия арбитражен съд.

Бившият вътрешен министър Михаил Миков, зам.-председател на групата на БСП в парламента, разказа пред "Известия" как социалистите ще оправят положението в България, щом дойдат на власт, пише руският всекидневник.

"Първо ще пуснем АЕЦ "Белене", която ще бъде построена от руски фирми, обещава Миков в интервюто. Според него централата е необходима за българската икономика, тъй като ще привлече инвестиции и ще осигури нови работни места. И най-важното, АЕЦ е стратегически проект - благодарение на "Белене" ще намалим цената на тока и ще върнем на България енергийната ѝ самостоятелност.

Това целят и другите енергийни проекти, предлагани от БСП - петролопроводите "Бургас-Александруполис", блокиран от правителството на Борисов, и "Южен поток" (вторият проект всъщност е за газопровод – бел. ред.), който бе одобрен едва след като се борихме три години, заявява българският социалист пред "Известия".

Същото издание, впрочем, миналата седмица обясни кризата в България като написа, че "правителството подаде оставка заради руската АЕЦ".

България няма нужда от руска АЕЦ "Белене". От появата ѝ ще имат интерес само Русия и местните олигарси, твърди пред "Газета" българският политолог Огнян Минчев. Същинската причина за сегашната криза не е недостигът на електричество, а монополизацията на икономиката. Шепа олигарси управляват България, казва анализаторът.

Българската вътрешна криза няма да се отрази върху интересите на обикновените руски граждани в България. Тя е сред малкото страни в Централна и Източна Европа, където никога не е имало структурна русофобия, изтъква той. Това обаче не е достатъчно, за да се развият тесни външнополитически връзки. С оглед на слабата вероятност парламентът да се обнови през пролетта не бива да се очакват и промени в отношенията между Русия и България.

Исторически погледнато, Русия употребява "имперски тон", за да разговаря с България; на практика това означава монополно високи цени на газа, петрола, атомното гориво. Дори ако следващото правителство отстъпи пред "Росатом" по въпроса за "Белене", това ще е огромно бреме за българското общество. И няма да подобри отношенията с Русия, прогнозира пред "Газета" българският наблюдател.