ЕС отказа да даде специален статут на "Южен поток"

Европейският съюз е отказал на "Газпром" да признае особен статут на газопровода "Южен поток", което означава, че той ще може да бъде използван за транспортиране на газ към трети страни, съобщи руският в. "Комерсант".

Особеният правен режим бе нужен на "Газпром", за да може бъдещият магистрален газопровод да остане извън регулациите на Третия енергиен пакет на ЕС. Съгласно нормите на европейското енергийно законодателство, транснационалният тръбопровод може да бъде използван от трети страни, а бизнес дейностите, свързани с транспортирането и продажбата на газ от него, трябва да бъдат разделени.

Изключение се прави само за обекти, които попадат в категорията трансевропейска мрежа (TEN).

Конкурентите на "Южен поток" – Трансадриатическият газопровод и "Набуко" – вече получиха право да не предоставят достъп на трети страни.

За "Газпром" остава още един шанс за заобикаляне на Третия енергиен пакет на ЕС – да се договори поотделно с всяка страна, през чиято територия преминава "Южен поток", да признае особен статут на тръбата. Но дори и енергийното министерство на всяка транзитна страна (сред които и България) да посочи "Южен поток" като елемент от трансевропейската мрежа, окончателното решение ще е на Европейската комисия.

Ако Европа не ратифицира особения правен режим за "Южен поток", Русия ще диверсифицира доставките на газ. Част от тях ще бъдат насочени към Азиатско-Тихоокенаския район. Това заяви пред РИА "Новости" руският заместник-министър на енергетиката Анатолий Яновски. Той обаче не назова точните количества на доставките, които се планира да бъдат насочени към Азиатско-Тихоокенаския район.

Руският енергиен министър Сергей Шматко, цитиран от "Комерсант", заяви, че преговорите между Русия и ЕС по Третия енергиен пакет на ЕС са в задънена улица. Русия протестира против възможната експроприация на газопреносни мрежи, като твърди, че дългосрочните договори за доставка са най-добрият инструмент за гарантиране възвръщането на инвестициите в газопреносна инфраструктура.

"Тези неща са свещена крава за нас, от които на нас ни е трудно да се откажем", заяви Шматко. Той даде да се разбере, че в случай на провал на преговорите Русия възнамерява да преориентира посоката на газовите доставки от Запад на Изток.

Министърът отбеляза, че противоположните интереси на Русия като продавач на енергоресурси и на ЕС като техен потребител, довели до формирането и сблъсъка на различни идеологии за развитието на отрасъла.

Третият енергиен пакет на ЕС, приет през 2009 г. и влязъл в сила през март 2011 г., не позволява на енергийните компании да съвместяват на територията на ЕС доставка и пренос на енергоносители (електроенергия и газ). Регулацията предвижда три форми на принудително разделяне на компаниите: за нови проекти (стартиращи след 2009 г.) се предвижда пълно разделяне на собствеността. За вече действащи проекти са възможни варианти: или предаване на управлението на мрежата от собственика на независим системен оператор, или предаване на управлението на мрежите на дъщерна компания, формално независима от главната компания. При това собствениците на газопровода се лишават от права да определят тарифи за преноса, гарантиращи рентабилност на проекта, тъй като това ще правят европейските регулатори.

Третият енергиен пакет на ЕС бе разработен и приет след поредната руско-украинска "газова война", в резултат на която Европа изпита недостиг на газ посред зима. Целта е да създаде единна система за транспортиране на газ в ЕС, позволяваща в случаи на проблеми с доставките от Русия, да се транспортират необходимите обеми алжирски газ до всяка точка на ЕС. До 2013 г. всички европейски мрежи трябва да преминат процедура на сертификация, доказваща, че наличието на чужди компании сред акционерите не поставя под съмнение надеждността на доставките.

"Газпром" се опасява, че като условие за сертификация ще бъде поискано да намали дела си в международните газотранспортни проекти и настоява за признаване на особен статут.

Сергей Шматко поясни, че преговорите по Третия енергиен пакет ще продължат и на тях Русия ще постави и въпроса за състоялите се неотдавна обиски в европейски офиси на "Газпром" в рамките на разследване за нарушения на антимонополното законодателство на ЕС.

По думите на министъра, независимо от недоволството от хода на преговорите , Русия ще продължи да изпълнява задълженията си по доставките на газ по дългосрочните договори.

Той обаче изтъкна, че Русия ще се заеме с диверсификация на посоката на доставките на енергоресурси. Ние трябва да развиваме вектора на източната политика, да се заемем с формирането на транспортна инфраструктура в това направление, да усвояваме пазар и да търсим партньори, подчерта Шматко.

"Южнен поток", който трябва да намали зависимостта на Русия от транзита на газ през Украйна, е проектиран да мине по дъното на Черно море, да излезе в България и оттам да поеме по две направления – едното през Гърция на юг към Италия, а другото през Сърбия и Унгария към Австрия. Точният маршрут на газопровода още не е определен. Освен това до този момент Турция все още не е дала съгласие за прокарване на тръбата през нейни териториални води.

"Южен поток" трябваше да бъде построен до 2015 г., но изграждането му още не е започнало. Ориентировъчната стойност на тръбата с пропускателна способност 63 млрд. куб.м. се оценява на 15.5 млрд. евро, от които 10 млрд. евро ще отидат за морския участък, а 5.5 млрд. - за сухопътния.

В "Южен поток" участват "Газпром", италианската компания Eni, френската EDF и германската Wintershall. Руският монополист държи 50 процента от проекта.