Адв. Екимджиев: Антитерористичният закон е атентат срещу човешките права

Михаил Екимджиев, сн. БГНЕС

"Тероризмът по правило цели да промени начина на живот на хората, техните навици и ценности. Проектът за антитерористичен закон, ако се превърне в закон, ще постигне подобен резултат". Това обяви правозащитникът адвокат Михаил Екимджиев в интервю за Mediapool.

"Има една глава от закона, посветена на превантивните мерки, от която става ясно, че едни хора в МВР и ДАНС, вероятно със съдействието на прокуратурата, се опитват със закон да ни откраднат конституцията, да ограбят наши основни конституционни права", допълни той.

Адв. Екимджиев изрично уточни, че не коментира частите от законопроекта, които предлагат мерки за действие при непосредствена терористична заплаха или при извършен терористичен акт. Той допълни, че всяка нормална държава има механизми за кратко време да ограничи драстично основни човешки права и свободи при пропорционална заплаха.

"Какво обаче ни предлагат на нас? При преценка на някой в ДАНС или МВР за наличие на виртуална заплаха, която се нарича обосновано предположение за терористична опасност, да бъдат драстично ограничени наши права. Дава се право на вътрешния министър и шефа на ДАНС да забраняват промени на местоживеенето, да се напуска страната, да се посещават определени места, да се притежава повече от един телефон, да се контактува с определени хора… Това е абсолютен правозащитен погром", каза Екимджиев.

Според него особено голям проблем са текстовете в проекта, които позволяват да се закриват търговски дружества и да се подслушват и следят хора в продължение на три години без последващ съдебен контрол.

"И всичко това на фона на решението на Европейския съд по правата на човека, с което остро беше разкритикуван действащият тогава Закон за специалните разузнавателни средства (СРС). Съдът прие, че невъзможността да се контролира съдбата на събраната чрез СРС информация от външен за системата орган е несъвместима с правовата държавата и върховенството на закона", припомни Екимджиев.

Той обясни, че ако текстовете от антитерористичния проект останат в сегашния си вид, службите ще получат право да следят и подслушват шест пъти по-дълго от сегашния лимит, но без да са длъжни да отчитат какво правят със събраните данни.

"Те ще могат в продължение на три години да ви следят, без да се знае кой какво е слушал и с каква цел. Можем само да предполагаме дали това не се прави в нечий частен интерес, например за решаване на спорове с бизнес конкуренти", каза правозащитникът.

Ако им пукаше за правата на хората…

Ако на властите наистина им пукаше за правата на хората, както се прокламира в мотивите към законопроекта, те щяха да предвидят справедливи и пропорционални обезщетения за незаконно накърнени права, обясни Екимджиев. Той напомни, че такива не са предвидени.

"В член 34 от проекта е маркирано, че лицата, засегнати от антитерористичните мерки, имат право на обезщетение, но само за имуществените щети. Ще има някаква формула за определяне на имуществените вреди, например за разбита врата, за отнета кола и други... Редът за изчисляване на сумите за обезщетение пък ще бъде определен от Министерския съвет. Но в проекта не се споменават моралните вреди от тези т.нар. превантивни мерки. Тази липса разкрива истинската цел на този закон", допълни той.

По думите на Екимджиев, ако законопроектът беше европейски по дух, той щеше да предвиди справедливо обезщетение за всички вреди и възможност за търсене на регресна отговорност от виновните длъжностни лица, които неоправдано са нарушили правата ни.

Без защита

"При това тежко ограничаване на човешки права с цел "превенция" на тероризма е предвидено, че съдът може да събира доказателства, за да прецени дали службите са взели правилно решение. В същото време обаче е написано, че съдът трябва да вземе решение незабавно. Реално хората ще бъдат лишени от възможности да се защитят заради кратките срокове за произнасяне. Формално е предвиден процес, но изискването за незабавност профанизира и е в състояние да обезсмисли правото на защита. Това сега се случва по делата за дребното и футболното хулиганство", каза адвокатът.

Той коментира, че авторите на проекта по никакъв начин не са отчели лошия институционален опит на България със специалните разузнавателни средства.

"Знаем какво установиха проверките досега - съдът най-често издава немотивирани разрешения, основани на немотивираните искания на службите и прокуратурата. Знаем и за какво е подсъдима бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева. Представям си под какъв натиск ще бъде поставен председателят на спецсъда да одобри подобни "превантивни" мерки или подслушване, макар да няма приложени доказателства от службите, само при мисълта за риска от терористичен акт, за който той ще се окаже изцяло виновен", допусна Екимджиев.

 

"В този си вид проектът за закон е мракобесен и крие опасности за остро навлизане в личното ни пространство. Като общество трябва да реагираме остро, защото историята е показала, че който е готов да жертва свободата за сигурността, накрая губи и двете", коментира правозащитникът.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта