Агенцията за бежанците "уредила" финансова помощ с откритост и мизерни условия

Агенцията за бежанците "уредила" финансова помощ с откритост и мизерни условия

Европейската помощ за справяне със засиления миграционен поток се дължи на откритостта на Държавната агенция за бежанците, която не криела лошите условия по центровете за настаняване на чужденци. Тази теза представи в четвъртък председателят на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев.

 

"Държавната агенция за бежанците води целенасочена политика за отваряне на центровете за временно настаняване на чужденци, търсещи убежище, към медии и хуманитарни организации, за да получи съдействие от тях за подобряване на условията на живот там. Получава се като във фразата "Жената избира мъжa, който да я избере” – ние знаем каква е ситуацията, ние ги каним, за да се убедят, а ние да вземем мерки – искаме да видят, за да ни съдействат”, каза Чирпанлиев пред бТВ.

 

Според него именно на тази политика се дължат отпуснатите от Европейската комисия 5.6 млн. евро за справяне с бежанския натиск по Европейския фонд за бежанците.

 

Той посочи и 800 000 евро от годишната програма на ЕС, национално съфинансиране от 1.6 млн. лв., около 1 млн. евро помощ от Чехия, още 1 млн. евро от холандското правителство и 3.6 млн. долара от Върховния комисариат за бежанците към ООН.

 

Предвид очакваните финансови помощи Николай Чирпанлиев обеща "рязко подобряване на условията”.

 

"В Харманли направихме невъзможното. Преди снега всички от палатките ще бъдат пренесени, макар и да не са довършени сградите. Две сирийски и едно афганистанско семейство отказаха, защото просто така си живеят – на палатки и искат да си палят огън”, допълни Чирпанлиев.

 

Шефът на ДАБ обясни още, че около 80% от търсещите закрила в България имат намерение да емигрират в Западна Европа, когато получат необходимите документи.

 

Той каза, че повечето получават хуманитарен статут, с който обаче не могат да отидат в друга страна от ЕС без виза, която се издава, след като получат покана за престой.

 

"Някои имат семейства или са свързани с кюрдски организации в Западна Европа, чрез което могат да заминат”, обясни Чирпанлиев.

 

Тези, които получат бежански статут, имат право да пребивават в друга страна без покана или виза само в рамките на три месеца, след което по закон трябва да бъдат върнати в страната, където са получили статут.

 

Той каза още, че договореното между ЕС и Турция споразумение за реадмисия ще позволява на европейските държави, най-вече на Гърция и България, да връщат на територията на Турция чужди граждани, пресекли нелегално държавната граница.

 

Чирпанлиев обясни, че няколко европейски държави, в които има малко бежанци, са изявили желание да поемат част от бежанците от България, които да се заселят по съответния ред. Той даде за пример Германия, която изрази желание да приеме 1000 бежанци.

Споделяне
Още по темата
Още от България