"Алфа рисърч": Задава се 5-партиен парламент и трудно формиране на кабинет

Ако предсрочните парламентарни избори бяха днес, ГЕРБ щеше да спечели 32.6% от гласовете на твърдо решените да гласуват българи, а БСП – 28.8 на сто. Другите три формации, които се очаква да попаднат в парламента, са "Обединени патриоти" (10.7%), ДПС (7.8%) и "Воля" на Веселин Марешки (4.4%).

Това показват резултатите от последното проучване на "Нова" и агенция "Алфа Рисърч" – "Нова Алфа Индекс", представени по Нова телевизия в петък.

Общо 65.9 на сто от анкетираните са заявили, че със сигурност ще гласуват на предстоящите парламентарни избори на 26 март.

"Допинг ефектът" от президентските избори вече отминава, каза социологът Боряна Димитрова.. Според нея "този допинг ефект за някои партии от друга страна беше стрес ефект върху ГЕРБ".

Ако изборите бяха днес, 4-процентната бариера няма да прескочат Реформаторският блок (3.8%), "Да, България" (2.3%), "Движение 21" (1.9%), формация около ДСБ (1.4%) и АБВ (1.4%).

Според разширения анализ на социолозите "Обединени патриоти" ще постигнат резултат, близък до този на президентските избори - 10.7%. ДПС, което обикновено се представя по-слабо в проучванията, отколкото на самите избори, има 7.8% подкрепа. Ако обаче и на парламентарните избори активността е висока, то може да остане в рамките на тези граници.

С няколко десети над бариерата от 4% би била новосформираната партия на Веселин Марешки, но тепърва предстои да се види как ще се развива нейната подкрепа.

Фргаментираната десница стартира "под прагови" позиции

В условията на започнала вече поляризация и челен сблъсък между ГЕРБ и БСП, фрагментираната десница стартира от "под прагови" позиции – с 3.8% и най-близко до парламентарно представителство за момента е Реформаторският блок. За "Да, България" биха гласували 2.8%, а 1.4 на сто биха подкрепили новата формация около ДСБ. Подобна е ситуацията и с по-малките партии в ляво – 1.9% за Татяна Дончева и 1.4% за АБВ, която в момента е парламентарно представена.

Формирането на кабинет ще се окаже сложно

При тези параметри, които отразяват както известно слягане на електоралните турбуленции, породени от президентския вот, така и пренастройването на вълна "парламентарни избори", формирането на кабинет би се оказало сложна задача. Ако част от десните избиратели останат без свое представителство в парламента, се отваря път към нарастващо влияние на популизма и национализма, смятат от "Алфа Рисърч".

Задава се управление, което ще е в противоречие с обществените очаквания

Проучването регистрира интересния парадокс, че типът управление, което изборите биха произвели, е в сериозно противоречие с обществените очаквания за политическия профил на бъдещото правителство, обясни Боряна Димитрова. В момента най-голям дял от хората (36.6%) биха желали след изборите страната да има дясноцентристко управление около ГЕРБ и други партии от този спектър.

27.3% предпочитат лявоцентристко управление около БСП. 11.5% виждат съюз на Обединените патриоти с ГЕРБ, а 8% - на патриотите с БСП. Най-малко желани са коалиция ГЕРБ – БСП (5.3%) и повторно управление на БСП и ДПС (4.2%). Макар и много слабо популярна, коалицията ГЕРБ-БСП се подкрепя основно от симпатизантите на левицата, като реакция на пакетирането им с ДПС.

Възвръщането на политизацията и повишеният интерес към политическите актьори са в състояние съществено да променят картината до датата на предсрочните парламентарни избори, е заключението на "Алфа Рисърч".

Рейтингът на политиците

Най-висок личен рейтинг към момента има президентът Румен Радев. Положителна оценка за него дават 51 на сто от участвалите в проучването. Неодобрението към него е едва 10%.

Сред привърженици на президента Радев се открояват подкрепилите го най-твърдо в изборите симпатизанти на БСП, ДПС и Обединените патриоти. Десните избиратели, най-вече тези на ГЕРБ и Реформаторския блок, все още споделят повече резерви към държавния глава. "С по-голямо одобрение на "Дондуков" 2 е влязъл само президентът Петър Стоянов", отбеляза Боряна Димитрова.

Премиерът в оставка Бойко Борисов е одобряван от 32.3 на сто от респондентите.

Красимир Каракачанов е удвоил рейтинга си в сравнение с 2015 г. до 30.7 на сто.

Корнелия Нинова също се радва на по-голямо одобрение спрямо септември 2016 г., когато за последно е измерен нейният рейтинг. Сега той е 25.2%.

Малко след лидера на БСП в класацията на най-харесваните политици се нарежда Веселин Марешки с 24.3 на сто одобрение.

Следващото място в подреждането заемат Татяна Дончева (20.3%), Валери Симеонов (13.7%).

Сред лидерите на старите и нови партии в дясно относително най-висока подкрепа събира Христо Иванов (11%). Меглена Кунева, Божидар Лукарски, Николай Ненчев и Радан Кънев имат лична подкрепа около 7%. Година по-рано лидерите на "Движение България на гражданите" и ДСБ са имали почти двойно по-голямо одобрение, сочат данните на "Алфа Рисърч".