*Ивайло Яйджиев е бивш зам.-министър на финансите по европейски и международни въпроси в кабинетите на Кирил Петков и Николай Денков. Яйджиев е доктор от Оксфордския университет. Бил е част от екипа на главния преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние.

Публикацията на Яйджиев е в отговор на статия в европейското издание "Политико" (Politico) от 20 юни, в която се пита дали България не е изманипулирала данните за инфлацията, за да изпълни критериите за еврото. В петък публикацията влезе и в политически оборот, като бе цитирана от президента Румен Радев в Трявна, който не спира да атакува влизането на България в еврозоната.

В публикацията няма данни за фалшифициране на числа, но се критикува това, че правителството умишлено е свалило някои цени през април, за да изпълни изискването. Според "Политико" става въпрос за цени в здравеопазването, ж.п. превозите и пощенските услуги.

Действително на 17 април Министерски съвет намали с 82.8% таксата за болничен престой – от 5.80 лв. на 1 лв. От 1 април "БДЖ-Пътнически превози" обяви 20% намаление на билетите, а на 7 май отново ги качи със същия процент, но обяснението беше, че отстъпката се прави за великденските и майските празници. Също по повод празниците, от 1 до 30 април, "Български пощи" свалиха цената на междуградската куриерска услуга с 20% (от 6.20 лв. на 4.96 лв.). 

Според Яйджиев в случая става въпрос за официално обявени решения, които никой не е крил, които са изцяло в правомощията на правителството и на държавните компании. Нещо повече – България е първата страна от поне 2008 г. насам, за която евроинституциите не са направили никакви отстъпки по изпълнението на критерия за инфлацията, посочва още бившият зам.-министър.

Mediapool препечатва коментара на Яйджиев.

––

В началото на месеца Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) публикуваха своите "конвергентни" доклади за България. Ключовият момент беше ясен: "В светлината на оценката си за правна съвместимост и за изпълнение на критериите за конвергенция […] Комисията счита, че България отговаря на условията за приемане на еврото". Това от своя страна отвори вратата за окончателно решение относно закъснялото влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.

В навечерието на този момент се оформи кампания, целяща да предотврати този резултат. Едно от клишетата е, че целта за инфлацията, която дълго време беше последният неизпълнен критерий, всъщност не е изпълнена. Това е чисто фактически неточно: според самия доклад "средният темп на инфлация в България през 12-те месеца до април 2025 г. е бил 2.7%, под референтната стойност от 2.8%". Всъщност инфлацията в България стабилно, макар и бавно, се връща към референтната стойност от началото на 2023 г. (всички знаем причината за пика от 2022-2023 г.).

Още по темата

Радев: Инфлацията на Борисов е толкова истинска, колкото са му истински магистралите

20 юни 2025 18:52

Тази сутрин (на 20 юни, б. р.) Politico публикува различен вид статия. Посланието е в заглавието: "Дали България е манипулирала данните си за инфлацията, за да се класира за еврото?" Публикацията отбелязва, че някои администрирани цени, най-вече дневната такса за болнично лечение, плащана от пациента, са намалени. Въпросната такса е свалена от малко под 3 евро (5.80 лв.) на около 0.5 евро (1 лв.).

И така, какво се случва? 

Фигуративно казано, излиза, че числата са просто "сготвени". Но това не е сериозно.

Националният статистически институт е независим и работи по същата строга рамка като другите статистически институти в ЕС. Освен това, Евростат също потвърди със специална мисия, че данните за инфлацията (по-точно ХИПЦ – хармонизирания индекс на потребителските цени) са правилно изчислени. Статията цитира подобни твърдения (за изкривяване на данните, б. р.), но без никакви доказателства. Такова мислене наистина няма място, дори ако авторът на подобни твърдения да е правил нещо в страната преди 30 години.

Както се казва, "В Бога вярваме, а всички останали трябва да извадят данни". И така, какво казват данните?

Първо, и това е важно да се подчертае, става дума за официално публично решение. В него няма нищо злонамерено или скрито. Това не е замитане на данни под килима, нито е "фабрикуване на числа". Това е решение, което е напълно в рамките на законовите права на правителството. Ако вървим в тази посока, може да се посочи и че някои държавно администрирани цени действително се увеличиха, особено в началото на годината – на ДДС (за хляба и ресторантьорските услуги, б. р.), на някои акцизи и цените на електроенергията. И ефектът им върху данните за инфлацията беше доста драматичен – 1.8% увеличение на месечна база в сравнение с декември 2024 г. (въпреки че част от ръста се дължи и на по-високите международни цени).

Второ, макроикономическият ефект е ограничен. Въз основа на (рекордния) брой хоспитализации за миналата година, това съответства на намаление на разходите от джоба на гражданите с общо около 25-30 милиона евро. Или около 0.0003% от БВП.

Трето, ефектът от това всъщност не променя сам по себе си изпълнението на критерия, но първо трябва да се разбере методологията. Решението е взето в средата на април и следователно има влияние върху данните за април (в сравнение с март). Сега теглото на здравните услуги в ХИПЦ е 7.6%. Така се получи 11.5% дезинфлация в сектора на месечна база. В резултат на това това имаше 0.88% спад (ако приемем, че всичко това е свързано с това конкретно решение).

Ключовият момент тук е, че това би повлияло само на данните за април 2025 г. За "критерия за инфлация" обаче е необходимо да се разгледа ХИПЦ на всички позиции средно за 12 месеца. В този случай въздействието на тази специфична промяна в една категория за един месец би имало въздействие от 0.07% процентни пункта. Дори и в хипотетичен сценарий, това би довело до повишаване на инфлацията до 2.8% (както е изчислено от институциите на ЕС), което все още е в съответствие с референтната стойност (от 2.8%). И това продължава да е така, ако вземем например по-скорошните данни за май.

Следователно е доста подвеждащо да се твърди, че "само спадът в цените на болничните услуги е извадил 0.89 процентни пункта от общия 12-месечен темп на инфлация, който е 2.7%" в сравнение с референтна стойност от 2,8%. Казано по-просто, той е извадил това от една от 12-те стойности. Съвпадение е, че 12-месечната средна стойност наистина е 2.7%, което е много близо до стойността от 2.8% само за април. Но очевидно е погрешно да се създава впечатлението, че България някак си магически е намалила 12-месечната си средна стойност с 25% (!) чрез това ограничено административно действие.

Изводът 

И така, като се вземе всичко това предвид – не, България не е "изиграла" данните си за инфлацията. Нещо повече, България е първата страна от поне 2008 г. насам, която изпълнява критерия за ценова стабилност (инфлация), без да се прави каквато и да е отстъпка (тоест да се изключва нито една държава при изчисляване на референтната стойност).