Страните членки на НАТО увеличиха военните разходи с 30% след руската военна агресия срещу Украйна, но поне на думи има консенсус да се инвестира още повече в отбрана.

Това обаче не е никак лесно в условията на бюджетни предизвикателства за правителствата.

Страните членки вече харчат средно по около 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана, но амбицията на НАТО е този процент да достигне на първо време 2.5%, а новата амбициозна цел да бъде 3%.

Американският президент Доналд Тръмп поиска страните членки на НАТО да отделят 5% от БВП за отбрана, но това в момента изглежда невъзможно, включително и за САЩ, които в момента отделят 3.4%.

В началото на седмицата държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС, премиерът на Великобритания и генералният секретар на НАТО  се събраха на среща, за да обсъдят новата ситуация след идването на Тръмп, но още няма ясни отговори.

По-високи дефицити и засилена роля на ЕИБ   

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че до март ще бъде представена Бяла книга за бъдещето на европейската отбрана, което ще даде основа на страните-членки да вземат необходимите решения до юни.

Тя каза, че Европейската комисия иска да даде на страните-членки по-голяма бюджетна свобода на действие върху разходите за отбрана.

Още по темата

Игра с числа: България отклони искането на Тръмп за по-високи военни разходи

3 февруари 2025 12:43

"Готова съм да проуча и използвам пълната гъвкавост в Пакта за стабилност и растеж (европейските правила за наблюдение на националните бюджети), за да позволя значително увеличение на разходите за отбрана".

"В извънредни времена трябва да е възможно да се предприемат извънредни мерки".

Поне на думи сред европейските държавни ръководители има консенсус, че след години на ниски инвестиции трябва да има значително увеличение на разходите за отбрана, но националните бюджети са ограничени и пактът предвижда държавите-членки да поддържат бюджетните дефицити под 3 процента.

Дебатът по тази тема бе обогатен и от българския военен министър, който миналия месец предложи разходите за отбрана да не влизат в индекса на инфлацията за страните от Източния фланг на НАТО.

Освен това Фон дер Лайен иска Европейската инвестиционна банка да разшири дейността си. Тя се надява, че това също може да накара частните банки да отпускат повече заеми за проекти в областта на отбраната.

На масата е и идеята за заемане на пари на европейско ниво за финансиране на проекти, но част от страните, в това число и Германия, са против подобен вариант.

Сред възможните варианти за оптимизиране на военните разходи е и реализирането на все повече общи европейски проекти. Практика, която през годините така и не успя да се разгърне в по-значителни мащаби. Тя обаче, поне на теория, би могла да доведе до намаляване на цената.

На дневен ред излиза и въпросът за приоритетно инвестиране в европейска техника и въоръжение.

Продължават усилията и за обвързване на военните проекти с гражданската сфера, за да могат те да осигурят и инвестиции в други сектори.

Как стои въпросът в България?

Премиерът Росен Желязков вече даде ясен сигнал, че кабинетът му не е готов да повиши чувствително военните разходи въпреки призивите на американския президент Доналд Тръмп и исканията на българското военно министерство.

България обаче ще трябва задължително да вдигне разходите за отбрана, ако не иска да се озове в неудобната ситуация да предоговавя военни сделки.

Още по темата

Каква полза има правителството да лъже за военния бюджет?

27 февруари 2018 07:57

България започна ударна модернизация и шоково вдигна заплатите в армията, което ще е предизвикателство за всяко едно правителство.

От МО вече предупредиха, че ако не се планират повече разходи, някои от планираните проекти могат да бъдат отложени. Засега МО настоява за 2.5% от БВП, но според информация на Mediapool и тази година се очертава разходите за отбрана да са около 2%.

Военни експерти и политици вече предупредиха, че най-лошото развитие ще бъде, ако се наложи да предоговаряме сделки, както се случи в миналото.  

Така че поне за следващите няколко години високите военни разходи са задължителни, тъй като предстоят големите вноски по изплащането на скъпите военни договори – за бронирани машини, изтребители и други.

2% от БВП не са достатъчни

Два процента от БВП за отбрана няма да бъдат достатъчни, необходимо е значително увеличение, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Миналата година 23 от 32-те членки на НАТО постигнаха целта на военния алианс от два процента от БВП.

Великобритания, например, вече отделя 2.3% от БВП за отбрана и планира този процент да стане 2.5.